Искрата на първите

Никола Чолаков,
Горна Оряховица

От 1 ноември 1892 г., когато във Велико Търново, под редакцията на Димитър Благоев и Никола Габровски, излезе първият брой на вестник "Работник", партийното слово тръгна към много краища на страната, за да разпалва искрата на социализма. В окръга започна да се разпространява и чете първият политически орган на партията и светлината на Бузлуджански конгрес тук най-напред огрява селската беднота. На страницата на вестник "Освобождение" младият дописник от с. Драганово Никола Михов разказва за първия допир на неговите селяни с партийния печатен орган. Там четем: "Събота вечер. Бай Цанковата кръчма е пълна със селяни, които тази вечер са по-многобройни, отколкото през вечерите на другите седмични дни. Тук селяните се събират за туй, за онуй и най-главното, да се пооплачат един другиму от злата си сиромашка орисница. Сега те разговарят, както по обикновеному, за всекидневните си грижи: един за храстите, които събирал в гората, друг за вола, запрян в общината, трети си навехнал ръката, когато работил на междуселищния път, а четвърти с въздишка казва, че няма още дъжд, за да засеят зимнината. И пак отново вайкания и тюхкания, пак ропот против царщина и данъци, против стражари и адвокати, съдии и лихвари.
- Да ви кажа ли аз вам - прекъсна обикновения разговор бай Атанас, 30-35-годишен селянин. - Моят даскал (у бай Атанасови живее селският учител) днеска ми чете от вестника как дядо Кольо, като зел от един лихварин 600 гроша, повърнал му ги 1200 гроша, а лихваринът  му поискал 1400 гроша...и ще ги вземе щеш-не щеш - добави загрижено бай Атанас. - Вярвайте, като ми четеше даскалът, идваше ми да го удуша този лихварин! Ха, чете ми той за войната, че се харчело милиони ли, милиарди ли? Хий, то много нещо...
В този момент влиза учителят. Той оглежда насъбралите се селяни и долавя възхищение у тях. Бай Атанас го уведомява за случилото се и му предлага да прочете вестника пред всички. Селяните с внимание и интерес слушат. След като разбират, че има и друг вестник у учителя, те му казват: Е, хайде сега, захвани и другий  вестник. Той как се казва и кои хора го пишат?
- "Социалист" се казва и социалистите го пишат. Негов редактор е Гавраил Георгиев.
- Че беки два вестника имат социалистите? И таквиа работи пишат.
- Право да си кажа, ще ми се винаги кога идат вестници, да ми четеш, даскале - казва бай Димитър.
Всички подкрепят предложението и пожелават да им се четат вестници, в които се говори как да се освободят от царщина и данъци. Учителят се съгласява и ги поканва да идват у бай Атанасови (в неговата квартира), където ще им чете партийния вестник...
Пак събота вечер. Кръчмата на бай Цанко не е посетена от много селяни, но затова пък в бай Атанасовата къща са насядали 10-15 души. Вниманието им е съсредоточено върху изправения пред тях учител, който с жар и въодушевление праща проклятия срещу грабителската наредба, която съсипва света. Той показва на селяните причините на сиромашията и страданията и те за пръв път чуват думите за класово съзнание, мисията на работническата класа, освобождаване от капиталистическото робство и социалистическите уредби у нас. Накрая Никола Михов (по-късно, след победата на 9 септември, академик и признат за патриарх на българската библиография) публикува дописката си "Как се посрещат социалистическите вестници в селата", отпечатана във в. "Освобождение" през 1895 г., и  призовава всички селяни от всички краища на България да последват примера на драгановчани.
Скоро след това в Драганово седем души, между които учители и по един дърводелец и беден селянин, образуват социалдемократическа група, една от първите в страната, основана в село. Това става в началото на 1896 г. Секретарят на ЦК на БРСДП Георги Бакалов изпраща от София братски поздрави на драгановската социалдемократическа група. Изразявайки радостта си по този повод, той пише: "На наша страна са неумолимите закони на общественото развитие и правдата, за която се борим. Да направим привържениците на социалистическата правда многобройни и съзнателни и ето, че тя ще се обърне в революционна сила." Групата организира вечерно училище, театър, хор и пропагандира идеите на Бузлуджанския конгрес. Тя получава нотите и текста на работническия химн "Интернационалът" от Франция (от по-големия брат на Никола, известен под името "Карас идеалист") и за пръв път го изпълняват в България на френски език. Провежда първомайска манифестация с червено знаме, което социалистите развяват високо сред селото. Положено е началото на голямата и тежка битка срещу социалните неправди.

                    
Никола Михов е награден с Димитровска награда     Ведомост от 1896 г. за членски внос в ЦК на БРСДП