Сеньора инженер

Никола Гаговски

Ще започна своя разказ за "сеньора инженер" - така се обръщаха към нея републиканците в Испания, защото беше единствената жена инженер в интернационалния танков батальон - с първото бойно кръщение на младата инженерка Поля Недялкова и подвига й от 1937 г. Пътешествието на девойката до Испания е трудно и рисковано.
...В едно от купетата на международния влак Москва - Прага влиза млада, елегантна дама. В чантата й е задграничен паспорт с името Валадинова. В Прага тя се настанява в разкошния хотел "Палас". По предварително изготвен план тя трябва да се срещне със свръзката, за да отпътуват заедно за Париж.

Изнизват се 25 дни в неизвестност

тревога и очакване. Парите свършват, свръзката я няма. Най-после се появява доста припрян и тревожен мъж. Самолетите по маршрута Прага - Париж кацат във фашистка Германия. Нейният паспорт е несигурен. Могат да я задържат, но тя е длъжна да тръгне. Утрото е дъжделиво и мрачно. На летището духа силен вятър. Току-що издигналият се в небето самолет попада във въздушна яма. Поля се чувства все по-лошо и по-лошо. Когато самолетът се приземява на немското летище, тя е почти в безсъзнание. Пътниците започват да уговарят полицаите да не безпокоят дамата, защото и без това й е лошо. Конспирацията е обмислена до най-малките подробности. Кой може да се сети, че в Париж тя ще смени красивите си дрехи с кожена куртка на боец-интернационалист в Испания.
Такъв е пътят на Поля Недялкова от Москва до Гвадалахара, до повдига, недалеч от фронта...
В една лятна вечер край брега на морето във Варна тя ми разказа за испанската нощ, която ще остане паметна в живота й, за отличаването й с високия орден "Бойно червено знаме".
- Помня, че по време на боевете в Гвадалахара се появиха италиански танкети, които участват в сраженията за първи път. Конструкцията им представляваше интерес за нашето командване. Трябваше да се осигури по някакъв начин трофей от тях. Аз и няколко испански другари, през нощта, в крайно тежки условия, решихме да се промъкнем към ударени от наши снаряди и неподвижни насред полето, на линията на фронта, танкети. Измъкнахме седем

под град от куршуми и снаряди

въоръжени с дълга бодлива тел със специални кукички, намотани на макари. Това стана на разсъмване. Успешната ни акция направи силно впечатление на командването. Навярно тя е станала повод да ме наградят с ордена "Бойно червено знаме".
Бригадата на Поля Недялкова ремонтира танковете на бойното поле. При пристигането й от Москва командването не вярва, че е завършила бронетанкова академия. Преди Гвадалахара работи като инженер на тридесет километра от Мадрид - в Алкаладе-Енарес, родината на Сервантес. Там ръководи ремонтна бригада на излезли от строя танкове.
- Сеньора инженер, сеньора инженер... - обръщали се към нея техниците от работилницата.
Тези думи остават в сърцето на младата и смела интернационалистка...

* * *
През август 1937 г. Поля Недялкова се завръща в Москва и служи в редовете на Червената армия. Среща се с Георги Димитров:
- Имам няколко разговора с Георги Димитров, но най-ярко си спомням срещата след завръщането ми от Испания. Бях една от българите, току-що завърнали се от там. Другарят Димитров, узнавайки, че вече съм в Москва, ме покани незабавно в кабинета си в Коминтерна. Беседата беше дълга. Разпитваше ме за българите с големи подробности, сражаващи се по земята на Испания. Отначало се чувствах неудобно - човек като Димитров ми отделя толкова много време, а той ме засипваше с въпроси, настояваше да знае всички подробности за всеки от нас. Разговаряхме около два часа. Стана и каза: "Поля, почакай малко, сега ще ти приготвя кафе." Отиде в другата стая,
 
свари сам и ми донесе кафе

От смущение гърлото ми пресъхна. Не можах да пия. Той обичаше хората и младежта много, умееше да намери общ език с човека, да заинтересува събеседника си, да го предразположи към разговор. Познавах го от детството си. Нашите семейства бяха близки. Срещах го в различни периоди от моя живот и винаги оставаше велик за мен. Рядко човечен.
Бащата на Поля - Антон Недялков, е член на БКП от 1910 г., а майка й Цветана - от 1914 г. Поля е само на десет години, когато българските фашисти арестуват и осъждат баща й на смърт. Комунистическата партия успява да спаси безстрашния революционер и му помага да избяга през 1926 г. в Москва. Невисокият на ръст, подвижен и остроумен човек постъпва на работа в редакцията на Всесъюзното радио. Цветана започва работа в Държавната библиотека "Ленин".
Дъщеря им Поля расте сред съветски приятели, те я обкръжават с внимание и грижи. Комсомолът възпитава в нея волеви и смели качества. Мечтае да стане химик. Родителите й одобряват нейното желание, но...
- През 1930-1931 г. бях изпратена на работа в Далечния изток. Трябваше да изучавам устройството на автомобила. По това време той беше техническа новост. У мен се появи ново желание - непременно да продължа учението си в областта на автомобилната техника. Завърнах се в Москва и се отправих към ЦК на комсомола. Там ме попитаха къде искам да уча. В Москва вече беше основана Военна академия по моторизация и механизация. Постъпих в нея и я завърших. Както разбирате, любовта ми към автомобила ме застави да стана инженер-танкист. След това работих в заводи, в които се ремонтираха и танкове - Т-40, Т-34 и други.
Всеки от нас, започвайки да учи, винаги мислеше, че рано или късно ще дойде

денят, в който ще се върнем отново в родината си

Така беше и с мен. Преди окончателното си решение да постъпя в академията се обърнах за съвет към Васил Коларов, който по това време беше в Москва, защото моите родители ги нямаше. Той ми каза: "Много правилно си решила, Поля. Такива специалисти в България ще ни бъдат нужни." Думите му ме окрилиха още повече.
В навечерието на войната инж. Поля Недялкова работи в едно от управленията на Министерството на отбраната на Съветския съюз. Ето какво си спомня за нея главният маршал от артилерията Николай Воронов в своята книга "На военна служба": "Минаваха първите часове след хитлеристкото нападение на СССР. Беше 22 юни 1941 г. В моя кабинет се втурна дежурната на бронетанковото управление... млада жена офицер с барета и с револвер на пояса. Разтревожена, бледа, тя каза, че в секретния сандък лежи голям плик с няколко червени печата и надпис: "Да се отвори в случай на мобилизация". Дежурната попита как да постъпи... Аз я посъветвах да отвори плика и да действа съгласно инструкцията..."
До края на войната младата българка остава

в редовете на Съветската армия

Участва в освобождението на Будапеща и Виена. Победата я заварва в Чехословакия с чин инженер-майор. Взема активно участие в бойните операции като инженер по танковата техника. Работи почти денонощно, напрегнато, често под град от снаряди, бомби и куршуми.
От първото бойно кръщение в Испания до последния ден на Втората световна война Поля Недялкова остава верен боец-интернационалист. През тези години тя среща бойни другари, с които се е сражавала рамо до рамо срещу фашизма: генерал-майор Николай Алимов, талантливия военен инженер Алексей Шабохин, безстрашния командир Ваня Зуев, девойките танкисти от нейния екипаж Людмила Страшинова и Соня Скринникова...
В своята свободна България Поля Недялкова се завръща, когато се създава новата народна армия и поема поста началник на автомобилното управление в Министерството на отбраната с присвоеното звание инженер полковник. По-късно става генерал-майор - първата българка, получила това високо военно звание.