Кому се оплаквате, г-н Борисов?

Христо В. Христов - референта

Напоследък премиерът Борисов реагира публично на нарушенията по пътищата. Дори призовава обществеността да помага в контрола.
Навремето, при аналогични случаи, Тодор Живков многозначително се провикваше: "На кого се оплакваш, другарю Живков?". Така е и в случая. Решението на въпроса е в ръцете на Борисов и неговото правителство.
В момента на четири милиона коли има три хиляди автоконтрольори, които не са мотивирани и защитени, пък и не могат да обхванат този наситен трафик. Движението и в населените места, и по пътищата е пълен хаос. Това всички го виждаме. Ако обаче някой гражданин реагира при нарушение, ще бъде набит и дори убит. При това положение как гражданите да помагат?
Ще се върна във времето: Всички служители на МВР имаха право на контрол на движението. Имаше нещатни служители на КАТ, квартални отговорници, криминалисти и по стопанската престъпност. Такива имаше в Министерството на транспорта. Имаше и зелени патрули, които помагаха в охраната на горите и дивеча. Тези хора имаха всички права на щатните служители. Не получаваха заплата. Имаха право да ползват ведомствените почивни станции и медицинските заведения на МВР. Имаше доброволни отряди и другарски съдилища, които също имаха отношение по контрола на движението. Най-важното беше, че тези овластени хора бяха между нас и реагираха при всякакви нарушения. Невинаги наказанията са догма. Добрата дума и предупрежденията вършат по-добра работа при разбрани хора.
Работил съм като нещатен служител по КАТ. Един неделен ден пътувах по пътя Пазарджик - Пловдив. Движех се с максимално разрешената скорост, но бях изпреварен от червена "Жигули", шофирана от жена. Създаде се обстановка, аз я изпреварих и я спрях. След като си представи документите, я запитах какво работи и за къде бърза. Каза ми, че е архитект и отива на международен симпозиум в Пловдив. Съгласих се, че е така, и й казах: "Така е, симпозиумът ще започне утре, но нашето общество не желае да се лиши от такава симпатична и кадърна архитектка по такъв нелеп начин." Върнах й документите и й пожелах приятно пътуване. Аз си заминах, а тя остана да си мисли какво съм й казал.
Действията на тези хора се следяха и от властите. Един ден районният прокурор на Етрополе, с когото не се познавахме лично, ме спря: "Вие защо снощи не спряхте колата, която се движеше срещу забранителния знак? Видял съм, че друг път реагирате." Значи, че този прокурор ме е наблюдавал и реагира. Къде са сега такива прокурори да реагират на "дребни" неща? Тези хора работеха по график и бяха под прекия контрол на районните управления на МВР. Тогава МВР беше отворено, сега е капсулирано.
Сега, ако г-н Борисов иска да наложи някакъв ред в държавата, трябва да се върне към старото. Има пенсионирани полицаи и военни, има и добросъвестни граждани, които с готовност ще помагат. Няма нужда обезателно от многобройни щатни служители по селата. Такива хора, които познават обстановката, ще свършат по-добра работа, стига да имат права. Така ще се освободи ресурс за контрол на главните пътища.
Сигурен съм, че дебеловратите бандити, самозабравилите се бизнесмени с големите коли и наркоманчетата ще реагират против такъв ред. Те обаче са основните виновници за хаоса по пътищата.
Какво означава гражданско общество? - взаимно уважение и взаимен самоконтрол. Застанете зад такова общество, г-н Борисов.