Георги Русев - големият майстор на малките роли

Михо Червенков
       
Слънчев пролетен ден на 1959 г. Седнали сме с баба попадия - Гюргена п. Илиева-Русева, на верандата в старата къща, която са си направили с поп Илия през 1926 г. Заговори кротко, тихо, мъдро, напевно. Косите й - посребрели, лицето й - бяло, спокойно, излъчва топлина и благост.
- Илия, с който по-късно се събрахме, беше участник, ятак в Илинденско-Преображенското въстание. И аз помагах, бях големичко момиче. Борбите в Македония и след това продължиха. Какво време беше...
Те са от Леринско, срещнали се с Илия, били млади, пълни със сила и мечти. Харесали се, свиват семейно гнездо, раждат им се три деца.
Нижат се войните - Балканската, Междусъюзническата, идва краят на Първата световна: разруха, нови държавни граници, неясно бъдеще. Много хора, а с тях и те, тръгват към свободната земя и пристигат в София - той води бял кон, натоварен с багаж, на кръста му лъщи пистолет, а през рамо е прехвърлил манлихера.
Има образование, може да бъде учител или свещеник. И учителите, и свещениците са хора на духа. Светият синод му дава енория в Долна Василица, село от шест махали с две черкви по най-южните склонове на Ихтиманска Средна гора край гара Костенец. Намират квартира. Вече свещеник, стане сутрин, преметне дисагите с църковните потреби на коня, възседне го и тръгва за черквите - и двете строени по време на робството.
Семейството се увеличава с още четири деца - стават пет братя и две сестри. Георги е последен (1928-2011 г.), но сякаш е обрал дарованието и късмета в голямото семейство.
Живее и расте в Костенец. Силно го впечатляват високите сини рилски върхове, пенливата река Марица, големите фабрики с дълги комини - Кибритената и Книжната, но най-много - гарата.
- Гарата за мен беше светът - ще запише в автобиографичната си книга "Мечтата ми". - Движението, шумът, тракането на релсите, лекото им огъване, когато стоманеният змей минаваше по тях, бялата пара, която понякога обвиваше целия влак - всичко това се възпроизвеждаше у мен като живота, който преминаваше край гара Костенец, и оставяше смътна, но достатъчно властна представа за света. От гарата запазих нещо в мен: движението на влаковете, изобщо движението като смисъл на живота и като смисъл на изкуството по-късно.
Още като ученик припечелва по някой лев - продава вестници, чете ги, за да разбере какво става по света, работи по строежа на Цариградското шосе, като носи вода на работниците, продава на пътниците банички, закуски, шарени костенски бастунчета, работи и в бюфета на гарата. Но не изпуска нито едно представление в Костенец.
В четвърто отделение (четвърти клас) учителят възлага на всички да научат наизуст стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев. В деня, когато всяко дете трябва да застане пред черната дъска и да се види кой как го казва, когато Гошо го декламира, всички съученици му ръкопляскат. И в този ден той си казва, че е роден за артист! Тази мисъл вече не го напуска.
Постъпва в гимназията. През време на дългите ваканции, които тогава дават поради бомбардировките, учениците от селището образуват театрална трупа. Георги Русев прави първите си опити на костенска сцена в училището. Разучават пиесата "Калин Орела", много популярна по онова време. Той играе Калин Орела. Събитието е отразено в централен софийски вестник.
През тези години се среща с Любчо Ламбрев, тогава актьор в Софийския областен театър, и с известната и много талантлива актриса Вера Константинова, с която работи при поставянето на една френска пиеса, а така също "Без вина виновни" на А. Н. Островски. Той вече тръгва по избрания път.
И чете много, най-вече Чехов, от който се мъчи да усвои умението да изгражда ярки художествени образи. Също Достоевски, като е убеден, че "не може да има истински актьор, който не познава Достоевски". Силно впечатление му правят произведенията на Алеко Константинов.
През 1945 г. почива баща му, братята и сестрите вече отлетяват от родната къща. Завършва гимназията и една година е учител в Бальова махала, където баща му е свещеник. След това е на работа в мебелно предприятие, но повече мисли за кандидатстването, отколкото за работата. Подготвя баснята "Орел и пчела" и откъс от романа "Млада гвардия" от Фадеев.
В новото висше театрално училище през 1949 г. кандидатстват за първи випуск 2000 души. Около изпитната зала кръжат стотици и все хубаво облечени, говорят за театър, изкуство - стройни, весели, духовити. Мисли си: "Къде ли съм тръгнал аз, селянчето, актьор да ставам?". Когато обаче изнасят списъците, от приетите 30 души - 15 момчета и 15 момичета, Георги Русев е седми поред! Сред приетите са и Георги Калоянчев, Коста Цонев, Катя Динева, Иван Тонев, Катя Зехирева.
Той е стипендиант, работи упорито, учи там, където е мечтал, и вече проявява характер, отношение към въпросите: не иска да участва в масовките на филми, отказва да се развива като рецитатор, а при подготовката на дипломната работа на класа - "Вълци и овце" от Островски, влиза в конфликт с преподавателя Филип Филипов, като не приема ролята, която му е определена. Това става причина да не постъпи в Народния театър, а да замине за Пловдив. Годината е 1953.
В града на тепетата го приемат много радушно. С него постъпва и Наум Шопов, а наскоро пристигат Любомир Димитров, Васил Спасов и Емилия Радева. Там работят редица известни български актьори - пловдивчани обичат театъра. За Георги Русев всичко е ново, непознато, но се впуска в него с енергия и младежки порив.
Представят няколко пиеси: "Без зестра" на Чехов, в която Георги Русев играе Карандашев, той е Вурм от "Коварство и любов", Картоиграча от едноименната пиеса на Достоевски. Голям интерес предизвиква сред публиката "Мария Тюдор" на Виктор Юго, в която Георги Русев е в ролята на Неизвестния евреин. Пак в Пловдив той прави и своята любима роля - Людовик XI от пиесата "Парижката Света Богородица" по едноименния роман на Виктор Юго.
След две години актьорска дейност Георги Русев свива семейно гнездо. Жена му Надежда току-що е завършила индустриална химия и е назначена като инженерка в Химическия завод в Костенец, ала нямат квартира. Всъщност битовите проблеми го съпътстват много години и много по-късно той ще сподели:
- Битово съм бил винаги без късмет. А и тогава мислех, че всяка претенция за жилище е някакъв каприз. Никога не съм искал, никога не съм претендирал за нещо в бита.
Една година след сватбата се ражда голямата им дъщеря Илиана, а след пет години - втората дъщеря Валя.
През 1957 г. младият, но с характер актьор, неочаквано за него, е избран за председател на Съюза на артистите в Пловдивския театър. Това го включва активно и в обществения живот там, а и в театрите, където по-късно работи. По това време той вече играе в много пиеси. За 9 години  пресътворява около 30 главни роли. Сред най-значимите е Езоп от едноименната пиеса на Фигейреду - при изпълнението на ролята публиката винаги го аплодира.
Случка в Пловдив: за да прибере стола си в една сладкарница, където закусва, Георги Русев понечва да стане, но възрастна жена не му разрешава, усмихвайки се: "Не, Вие останете, Вие сте Георги Русев, познавам Ви, гледала съм Ви в Езоп преди години".
Георги Русев работи с желание, влага всичко от себе си във всяка роля, живее с театъра. Но, съдбата му поднася изненада. В пиесата "Чучулигата" от Жан Ануи той играе Шарл, изумително сложен персонаж. Играе го блестящо. А в салона присъстват хора от ръководството на Младежкия театър в София и получава писмо-покана да постъпи в трупата му. В колектива в Пловдив се разнася новината. За него е като гръм от ясно небе. Някои го уговарят да не ходи, ще сбърка, друг изговаря гласно: "Напуска човекът, който обединяваше театъра!".
Поканата е признание за талант, за постижения. Приема. Отново квартира - този път в таванско помещение "талашитен апартамент", както той го нарича, уреждане на други въпроси, грижи за децата.
В Младежкия театър в София Георги Русев попада в многолюдна актьорска група, а и проблемите не са малко - наскоро и там го избират за съюзен председател. Директор е Йосиф Григоров. По това време, началото на 60-те години на ХХ век, започва големият бум в българските театри, да се купи билет от касата е цяло чудо.
Подготвят пиесата "Васил Левски" на Васил Мирчовски. Георги Русев играе Тефик бей, като има сцени, които изумяват публиката. Русев показва завидна игра, ярко сценично присъствие. Така е и в другите пиеси, които играе.
Следва ново преместване - група актьори от Младежкия театър са изпратени в Перник. Директор на театъра е способният режисьор Борис Тафков, а колективът - от около 40 души, повечето от София. И там го избират за съюзен председател - да примирява крайностите, да сближава, да се грижи за проблемите. Играе в поставяните пиеси, ангажират го и в софийски театри, а също и в киното. Редуват се дни на напрежение.
В киното навлиза през 1966 г., когато е вече на 38 години. Не бърза, чака си времето, чака си героя, който да го въведе в киното. Започва с филма "Най-дългата нощ". Снима се в почти всички филми по сценарий на Георги Мишев. Незабравими по своя колорит са ролите във филмите (обикновено на отрицателни герои) от "Преброяване на дивите зайци", "Селянинът с колелото", "Вилна зона", "Не си отивай", "Матриархат", "Опасен чар" и др. И когато сред време излиза енциклопедия, той остава изненадан, че е участвал вече... в 80 филма!
Георги Русев играе непрекъснато, кога в по-малки, кога във водещи роли. Той показва, че малки роли няма, стига актьорът да знае как да ги изиграе. За него много точно важи изразът "големият актьор на малките роли". И в малките роли е любимец на публиката и посрещан с бурни аплодисменти.
Следва нова изненада - през 1977 г. ръководството на града му предлага да стане директор на театъра! Силно предизвикателство в живота и изкуството. Дава съгласие. И не само това - той вече има своя концепция за бъдещето на театъра в миньорския град:
- Част от хората в Пернишкия театър мечтаеха театърът да нашуми, да се превърне в представителен не само за Перник, но и за цялата страна. Споделях тази линия и трябваше да направя такава постановка, че да се заговори за нея.
Работил е там вече 11 години. На отговорната длъжност остава несменяем още 13 години. И прави не една и две пиеси, които дават на Пернишкия театър национална значимост.
Започват репетиции по пиесата "На дъното". Откриват сезона, успехът е голям, постановката е забелязана от театрална България, а на Леон Даниел е връчена първата национална награда за режисура. Целият сезон през 1979 г. е обявен за сезон на българската пиеса. Поставени са: "Човекоядката", "Щастливецът иде", "Когато розите танцуват", "Покана от Париж", а така също "Опит за летене" и "Диви ягоди".
Пернишкият театър получава много висока оценка. На районния преглед, където отиват с "Покана от Париж" и "Опит за летене", журито се изказва, че този театър е вдигнал много високо летвата. На заключителния етап в София получава пълно утвърждаване, печели битката с Народния театър. Присъстват гости от чужбина, театърът получава покани за гастроли в други страни.
Нижат се годините. На VII заключителен преглед на театралното творчество в България, за ролята на Разумния от "Рейс" Георги Русев получава II награда за актьорско майсторство. Американският представител на този преглед заявява: "Ако поканя някой спектакъл в Ню Йорк на "Бродуей", това ще бъде "Рейс" на Пернишкия театър".
Пиесата "Теофано", поставена от френския режисьор от Париж Пиер Делла Тор, се играе повече от 125 пъти в страната, цели пет години не слиза от афишите. Георги Русев играе Василий императора. Тя донася на театъра 100 хиляди зрители, като спектакълът трае 3 часа и 15 минути, при нормално за другите представления не повече от два часа!
В пиесата и спектакъла няма нищо българско, но след представление един зрител го спира и му казва:"Как успяхте в този спектакъл да съберете цялата ни действителност!"
По свое желание Георги Русев напуска Перник, три театъра в София го искат. Отива в "Малък градски театър "Зад канала". Той играе, за него се говори и пише и се дават все най-ласкави, все най-високи оценки. Играе и в "Театър 199". Там с Татяна Лолова правят над 100 спектакъла само с пиесата "Нищо не помня" на Артър Милър, а публиката или се залива от смях, или тръпне от неочаквания развой на действието.
През 1999 г., само няколко дни след премиерата на пиесата "Нищо не помня", режисьорът Иван Кавалджиев се обажда на Георги Русев по телефона:
- Чух, че сте направили някаква постановка с Татяна Лолова. Канят ме в един театър да я поставя. Как се казва пиесата?
Георги Русев отговаря: "Нищо не помня".
След около минута пауза режисьорът казва с успокояващ глас:
- Че то човек не е длъжен всичко да помни...
Има общо над 170 роли в театъра! Актьорските му превъплъщения са с голям диапазон и се простират от комичните до ярко драматичните образи от античната, класическата и съвременната драматургия.
- Случи се така - отбелязва той, че в продължение на 3-4 години играех 7 главни роли в пет театъра - почти всяка вечер имах представление, бях доволен от топлината и овациите, с които ме даряваше публиката.
Зрителите го смятат за комик, а той казва, че е актьор, които може да играе и комични роли. Дъщеря му Валентина пък допълва:
- Татко играеше чешити, но не беше чешит, ние всички го обичахме много!
В книгата си "Той - Георги Русев"(2009 г.) авторката Валентина Фиданова-Коларова казва:
- Георги Русев е един от най-успешните български актьори, любимец не само на зрителите, но и на колегите си. Той е един многомислещ интелигентен актьор, който има своите мнения и виждания за всяка роля и за всяка случка през живота си.
- Странен и неразгадаем е за мене този актьор - казва през 1989 г. режисьорът Николай Люцканов. Толкова сценично обаяние има в него. Толкова е опитен и естествен, почти както в живота.
- Поразен съм от Георги Русев - възкликва пък сръбският режисьор Златко Пакович. Не съм виждал такъв актьор. Той е способен, изключителен творец.
Много са наградите на Георги Русев през годините - признание за труда и таланта, за приноса в родния театър и кино: орден "Кирил и Методий" II степен, 1965 г. и след това Почетна значка на САБ, орден "Кирил и Методий" I степен, звание "Заслужил артист", звание "Народен артист", награда за ролята на Директора от филма "Вчера", награда "Икар" за творческо дълголетие, награда "Аскеер" за цялостно творчество, орден "Св. Св. Кирил и Методий" с огърлие и много още.
Георги Русев е почетен гражданин на Перник и на Костенец.
През 2003 г. два пъти разговаряхме с Георги Русев. Подготвях документите му за званието "Почетен гражданин" на град Костенец. За мен това бяха незабравими срещи със земляка, с големия майстор, който толкова много обича родния си град. Той няколко пъти доведе в Костенец, на сцената на новото читалище, Пернишкия театър.
Актьорът се радва на здраво семейство за разлика от много други артисти. Един от най-колоритните български актьори, Русев има само един брак. В семейството се създава традиция - да се събират всяка неделя на обяд, всички на една маса - празник за голямото семейство.
Той никога не се съгласява да се снима за реклами, въпреки, че са му предлагали хонорари, на които трудно се устоява. Апартаментът му е неголям, обикновен, панелен, няма кола и банкови сметки. По свое желание излиза в пенсия. Живее скромно, но щастливо със семейството и с ролите си.
Не му достигат 38 дни да навърши 83 години. Почива на първи април 2011 г. Последните му думи са: "Обичам ви!"                   

 
С наградата "Аскеер" за цялостно творчество.                             


 
С Тодор Колев в култовата комедия от времето на зрелия социализъм "Опасен чар"

  
В "Оркестър без име" с Георги Мамалев


Групата "Бандит палаз" от филма "Пантуди". Седнали (от ляво на дясно):
Павел Попандов, Влади Въргала, Георги Мамалев. Крайният в ляво, прав - Георги Русев


Във филма "Вилна зона"


С Надя Тодорова, Тодор Колев и Маргарита Карамитева в "Опасен чар"

 
Георги Русев                                                          Дружески шарж от карикатуриста Ивайло Нинов