Мозайка
Стихотворението
Към клеветниците на Русия
А.С.Пушкин (1799 - 1837)
/ брой: 111
Защо шумите днес, разпалени витии?
Защо с анатема заплашвате Русия?
Какво ви разгневи? - Бунтува се Литва?
Я, стига: туй е спор между славянски братя,
домашен, древен спор, претеглен от съдбата,
не ще го разрешат ораторски слова...
Отдавна вече помежду си
враждуват двете племена;
не знам кого ли ще покруси
неравносилната война.
Кои сега ще надделеят:
наперен лях? Надежден росс?
Славянски ручеи в Русия ще се влеят
или ще секне тя? - тепърва е въпрос.
Махнете се, непроумяли
окървавените скрижали,
щом нашта родова вражда
за вас е някаква лъжа;
за вас какво са Кремъл, Прага;
и блазни ви с безсмислен бяс
обнажената храбро шпага -
с омраза гледате към нас...
Защо, кажете ми? - Защото,
дори и след Москва в пожарища и прах,
не сведохме глави пред Оня, от когото
треперехте в безсилен страх?
Или задето повалихме
могъщия, зловещ кумир -
и за Европа с кръв платихме
нейната волност, чест и мир?
На думи страшни сте - но как ще се решите!
И богатирът стар, отдъхващ след войните,
не ще ли втъкне пак щика от Измаил?
Или монархът наш ще слуша чуждо слово?
Или да спорим с вас е ново,
и русинът не би се сбил?
Или пък малко сме - от Перм чак до Таврида,
от финските скали до знойната Колхида,
от Кремъл, който прогърмя,
чак до китайските предели -
в стоманна четина не ще ли
въстане руската земя?...
Изпращайте сега, витии,
проклетите си синове -
а тук, в полята на Русия,
ги чакат родни гробове.
(1831 г.)
Превод от руски Петър Велчев
Бележки:
Повод за написването на стихотворението са речите във френската Палата на депутатите, призоваващи към въоръжена намеса в руско-полското военно стълкновение. В писмо до П. Вяземски от 1 юни 1831 г. Пушкин казва: "За нас метежът в Полша е фамилно дело, старинна, наследствена кавга; ние не можем да съдим за нея според европейските впечатления, какъвто и да е, впрочем, нашият начин на мислене". От спомени на съвременници знаем, че Пушкин се е боял от нова европейска (френска) интервенция срещу Русия.
Лях - старо племенно име за представител на полския етнос.
Росс - старинно, поетично и тържествено название за руснак.
"Оня, от когото треперехте" - става дума за Наполеон Бонапарт.
Измаил - турска крепост, превзета с щурм през Руско-турската война от 1787 - 1791 г.