Любовта е крехка като водно конче

Една от най-награждаваните немски писателки, Марица Бодрожич, е родена през 1973 г. в Свиб, днешна Хърватия. 10-годишна е, когато отива да живее при родителите си в Германия. Следвала е културна антропология, психоанализа и славистика във Франкфурт на Майн. Публикува първите си произведения във вестници и списания. Първата й книга, сборникът с разкази "Тито е мъртъв", излиза през 2002 г. В произведенията си авторката се занимава със следвоенната история на Балканите, макар че заминава да живее в Германия дълго преди избухването на войната в бивша Югославия. Живяла е в много страни по света, говори много езици, ала пише книгите си на немски. За нея, подчертава писателката, това е съзнателно взето решение: сърбохърватският е езикът на детството й, а немският е езикът на възрастния човек.
"Паметта на водните кончета" (издание на "Изида") е роман за любовта, която носи болка. Разказва за една голяма, болезнена любов, последвана от раздяла. Историята е написана с красив, образен, силно въздействащ език. Авторката съзнателно се отвръща от трезвия реализъм. Читателят така и не научава истинското име на героинята. Жената, която разказва от първо лице, сама си е дала името Надежда; животът обаче й показва колко е трудно да се отърсиш от семейната си история. Писателката неусетно води читателя към семейството на Надежда. Но на преден план остава разказът за огромната любов на героинята към Иля - очарователен, безкрайно интересен, страхотен любовник, който обаче веднага заявява, че няма намерение да се раздели със съпругата си и да започне нов живот с Надежда. Въпреки това тя продължава да чака и отива във всеки град, където Иля я повика, за да прекара ден или два с него. След дълго време Надежда се сбогува с мечтата за общо бъдеще, осъзнала, че колкото и болезнена да е била нещастната й любов, тя я е направила възрастен, зрял човек, способен да осмисли историята на семейството си. Все повече място в романа заемат спомените за детството в Югославия от Титово време. Почти всички герои са свързани с някогашната единна държава. Сбогуването с любовта води героинята към самата нея, към осмислянето на миналото й.
Образният език на Марица Бодрожич е проникновено претворен на български от блестящата преводачка Ваня Пенева.