Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Октомври 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Точката на И-то

Управници стават за брезил

Иво Атанасов

8. Юни 2017 , брой: 110   794   0



Оказа се, че още пазя двеста подписа, част от многото, които превъзмогнали риска за себе си представители на младата художествено-творческа интелигенция събраха, срещу събарянето на кюстендилското читалище. Хартисало е едно от многобройните ксерокопия, с които се търсеше подкрепа от различни институции. Годината беше 1982-а, съветският лидер си беше жив, макар и не здрав, а брежневският застой беше в разгара си, доколкото застоят може да има разгар. Местното партийно и държавно ръководство бе решило да събори читалището, за да построи дом на съветите. Подписката намери отклик в столицата, от ЦК на БКП идваха в Кюстендил да проверяват обществените настроения. Напук на всичко, в една мартенска утрин стоманени въжета опасаха масивните зидове на историческата сграда. На площада се натрупаха хора, настъпи суматоха. Четирима изтъкнати кюстендилци - героите на социалистическия труд проф. Сашо Стоянов и народната артистка Ирина Тасева, както и член-кореспондентите Ефрем Карамфилов и Любен Тонев, излязоха с открито писмо в защита на читалището под наслов "Угроза, която носи срам". "Работническо дело" не само го пусна, но и го подкрепи с редакционна бележка. Събарянето беше преустановено. Разрушеното дотогава се оказа невъзстановимо, но факт е, че властта отстъпи пред обществения натиск. И то при социализма.
Тридесет и пет години по-късно, при повторния български капитализъм, нищо не можа да предотврати бутането на "Двойната къща" в центъра на столицата. Нито онлайн петицията, нито живата верига. Нито пък властта, която в мъртвото време между двата тура на президентските избори отмени статута на паметник на културата на 110-годишната сграда. Бивш ресорен министър каза, че са му намеквали за 100 хил. лв. срещу такава услуга. Интересите на новобогаташа-собственик излязоха по-силни и багерите свършиха черната работа. Подобна бе съдбата и на тютюневите складове в Пловдив. Апетитите за разрушаването им и построяването на тяхно място на нови сгради се сблъскаха с недоволството на гражданското общество. Събарянето на тези паметници на културата бе осуетено, но изобретателният бизнес намери как да разчисти терена. Складовете бяха опожарени, за виновник бе посочен клошар, а пред новото строителство вече няма пречки. Пък обществеността нека се възмущава колкото иска. Това са само два от примерите, в които гласът й остана като в пустиня. И то тъкмо в системата, която имаме за демократична.
В предишното време кюстендилската управа се беше засилила да отреже тополите край реката. Две-три кореспонденции в централния печат се оказаха достатъчно силни, за да блокират тези намерения. В наши дни нищо не помогна - нито дописки, нито групи във фейсбук. Тополите бяха  премахнати със замах, на тяхно място тепърва ще растат произхождащите от Югоизточна Азия пауловнии. Още не е ясно как тяхната нетипична за нашите дължини естетика ще се впише в местния пейзаж. Но онези, които се вълнуват от това, нито взимат решенията, нито някой ги чува. А тези, които решават, не се трогват от чак такива детайли.
През 1972 г. в столичното кино "Витоша" цяла седмица вървеше панорама на Анджей Вайда. Четиридесет и пет години по-късно в центъра на Кюстендил възкръсна заглавието на един от показаните тогава филми - "Брезова горичка". Общината иска да реализира с евросредства недостъпен доскоро за граждани проект за благоустрояване на градската среда. За целта на мястото на брезовата горичка щяла да прави паркинг. А дърветата да премести при реката. Онази, край която вече не се редят тополите. Колко от тях ще се прихванат на новото място, не е ясно, но, както вече знаем, подобни въпроси не терзаят управата. При това тя заблуждава, че дърветата, които ще трябва да пускат корени другаде, са "само" 23. Недоволни граждани решиха да докажат с табелки, че са повече. По време на акцията общинската охрана им отправи абсурдното предупреждение, че ще ги глоби, ако закачат номерата по дърветата. Щели да увредят общинска собственост. Сякаш увреждането няма да настъпи тъкмо с преместването им. Протестиращите се съобразиха и държейки табелките в ръце, доказаха, че нарочените брези са над 80. Общината обаче все още не се съобразява с недоволството и предпочита да стане за брезил, но да не отстъпи.
Има и изключения. М.г. в Силистра искаха да отсекат 87 чинара заради финансиран с европейски пари ремонт. Местната власт не чу протеста, но ехото достигна до премиера. И той се разпореди да се спре финансирането, докато не се дадат гаранции за запазването на дърветата. Но това е от онези изключения, които потвърждават правилото. При демокрацията по нашенски от местния властелин зависи почти всичко във феода. Най-често той е готов да се обрезили, но да не се съобрази с недоволството. А на гражданската активност не й остава нищо друго, освен вярата в "добрия цар". Пък после някои много се чудят каква е тази носталгия по миналото.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    20. Октомври 2017 206
    431
    0

        В света на енергично живите и все още познавачи на неподправената еротика има едно число - 69. За интимните традиционалисти то не говори нищо, освен вероятно блян за подобно залпово увеличение на заплатата или пенсията. Но не било това, оказва се за разочарование. Ами поза по време на любовната игра за взаимно удоволствие. Тоест - аз на тебе, ти на мене." Аха, това ли...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"