Ловец на неповторими мигове

Тодор Керин

Доайенът на българската военна журналистика, мичманът от запаса Димитър Димитров Бебенов,  като на шега върви към своята 85-годишнина. При  откриването на една от поредните му авторски изложби професор д-р Румен Георгиев, негов ученик по кино и фотография, разчувствано заявява: "Той ме научи да снимам, но признавам, че не можах да се науча на неговото майсторство "да краде"  фотомигове. Като военен фотограф и кинооператор мога да го определя като "снайперист" във фотото и като "картечар" в киното!".
Митко БЕБЕнов, както Маестрото се изписва на визитките си, е роден на 2 ноември 1932 г. в село Въбел, община Никопол. Израства в семейството на  прочут майстор строител, оставил след себе си  много изградени чудесни домове и внушителни обществени сгради. Още като юноша потомъкът се  влюбва във фотографията и киното, чрез чието  изкуство най-красноречиво се запаметява сътвореното от човека и визуално се документира преживяното по неговия житейски път.

Отбива военния си дълг на торпеден катер

където прожектира филми на екипажа с 16-милиметрова киномашина. След уволнението си от  казармата работи като механик прожекционист в Никопол и Плевен. Заедно с Иван Терзиев, тогава млад артист в Плевенския театър, сега известен  режисьор, снимат документалния филм "Пътища и параграфи". Кадрите за автомобилните катастрофи са впечатляващи и КАТ изкупува филма, за да го разпространява из всички райони на страната. На  кинофестивал в Шумен лентата печели престижна награда и авторите са удостоени с почетни  грамоти. Те са основателите на един от първите  любителски клубове в България, който е кръстен от тях "Плевен филм" и съществува от 1957 г. досега с много творчески постижения.
По сценарий и режисура на Иван Терзиев двамата любители снимат игралния филм-новела  "Големите и малките", който на Младежкия  фестивал в Хелзинки печели Голямата награда. Но
 
истинското бойно кръщение

на Бебенов в  професионалната журналистика е на 25 май 1961 г. с репортаж за посещението на Юрий Гагарин в Плевен, излъчен по националната телевизия и спечелил на автора място за щатен кореспондент-оператор. Негови снимки от   Плевенски и Ловешки окръг се появяват редовно в новините на БНТ и бележат успехи в развитието му на попрището фоторепортер.
С късометражен филм за авиационната школа в Долна Митрополия Бебенов печели награда в  Чехословакия, която му помага да бъде привлечен  на работа в Киностудията на БНА, където работи близо 25 години. Неговите филми с 35-милиметровия "Аррифлекс" по казармени плацове, полигони   и полеви учения получават високи оценки и одобрението както на командването, така и на  многобройната зрителска аудитория. През 1976 г. е командирован във Франция с Гвардейския оркестър и от заснетия материал се ражда късометражният  филм "Край Сена". При участието му в   международни конкурси той е

отличаван неколкократно с почетни награди

Следва филм за гостуването на Военния театър в Манхайм - Германия, една след друга се   появяват продукциите "Признателност", "Полет", "Птицата", "Първенците", "Прегръдка през  океана". Бебенов е главен оператор на голямото  учение "Щит 82" на армиите от Варшавския договор.  Той е оператор и на филмите за нашите космонавти,  генералите Георги Иванов и Александър Александров, с които го свързва най-топло и сърдечно приятелство.
Доказаната професионалност и финесът в  общуването с хората са направили Митко Бебенов  желан спътник и участник в много делегации извън   страната. Посетил е повече от 20 страни, между които са Русия, Полша, Куба, Франция, Корея, Индия, Етиопия, Ангола... Навсякъде пътува  неизменно с фотоапарат и видеокамера на рамо, разполага с хиляди кадри от тези посещения, плод на които са неговите

феноменални колекции на забележителности

от целия свят. През лятото преди две години направи приятно гостуване на негови приятели в Швеция, което със сигурност няма да е последното  му пътешествие из кътчета на красивата ни  планета. Най-хубавото от необятния архив, събиран от 1957 г., е показвано на 12 авторски изложби и е използвано за създаването на 152 документални и учебни филми. От тях 34 са удостоени с наши и чужди награди.
Освен самостоятелните фото- и кинотворби  Бебенов е участвал в реализацията на значителни  продукции с бележити дейци на българското изкуство. Той е бил оператор на игралния филм "Залутан по пътя" на режисьора Георги Аврамов. За 1300-та годишнина на България е снимал филма  "Хан Аспарух" с Людмил Стайков и "Денят на  Владетеля" за хан Крум с Владо Икономов.  Сътрудничил е при създаването на три филма с бележития режисьор-документалист Христо Ковачев. Има награди от фестивали в Краков,  Версай, Мадрид, Петербург, Веспрем и Лайпциг.
Димитър Бебенов е

член на Съюза на българските журналисти

от 30 години и активно участва в неговите изяви. Избиран е в ръководството на 88-о дружество на работилите и работещите във военния печат, бил е секретар на това дружество. По случай 80-годишния му юбилей получи отличието "Златно перо".
Едва ли успехите на Мичмана биха били толкова значими, ако до него я нямаше вярната   спътница в живота му Йорданка Полихронова,  дългогодишна драматична и куклена актриса. Имат  син, оперен певец, който защитава успешно името  на фамилията в далечната Полша.
Ако съществува понятие "фотопоезия", то   фотограф-художникът Димитър Бебенов е     безспорен и достоен представител на това  изкуство. Нещо повече, той е един от създателите  на школа за военна журналистика в България. Много  негови ученици и асистенти са големи имена в киното и телевизията. Те го уважават и се   възхищават на неговите авторски творби от   последните, пенсионерските години: "Ехо от нашата младост", "Клуб ПВО", "Нашето знаме", "Докосване до подвига на полковник Дрангов", "Военни събори", "Шипка и Плевен", "Паметен юбилей",   "Знак Казармен - Младост".

Той обаче се самокритикува

"Моряк съм по биография, но успях  да направя само един морски филм - "Закалката".   А може би защото душата ми е в плен на възвишеното, най-много филми, цели седемнадесет,  съм заснел за авиацията и седем за Космоса.   Останал съм единствен жив военен документалист и се надявам, че все още мога да наваксам пропуснатото."
Мичманът от запаса не се предава. Онзи ден снимаше на една столична улица... Продължава да бъде "ловецът" на неповторимите мигове и остава на безсрочна вахта!