Валерий Гергиев и оркестърът на Мариинка

Лъчезар Каранлъков

Искрометното гостуване на оркестъра на петербургския Мариински театър начело със световноизвестния диригент Валерий Гергиев ще се помни дълго. В навечерието на своята 80-годишнина претъпканата концертна зала "България" "изживя" рядък духовен и професионално-творчески катарзис.
Средоточие на това изживяване несъмнено бе маестро Гергиев. Възпитаник на Санктпетербургската консерватория, достоен наследник на вековните петербургски музикални традиции, ученик на знаменития педагог Иля Мусин (сред чиито възпитаници са и български диригенти - достатъчно е да спомена името на трагично загиналия Караянов, лауреат Месру Мехмедов), осетинецът Гергиев започва блестящата си кариера преди четири десетилетия като асистент на своя по-възрастен и не по-малко известен колега, кабардинеца Юрий Темирканов. Тридесет от тези години са неразривно свързани с Мариинския театър. Под властното ръководство на Валерий Абисалович някогашният първи оперен театър на Руската империя зае своето достойно място сред световните топлидери на оперното изкуство.
Гергиев е пример за изключителен музикант, но и администратор, мениджър. Той е "моторът" за създаването на днешния уникален концертно-театрален комплекс Мариински театър, включващ генерално преоборудвания традиционен негов дом, заедно с втора, най-модерна оперна сграда и самостоятелна концертна зала. Изключителни са заслугите на Гергиев за репертоарното обогатяване на театъра. На границата между XX и ХХI век, след почти 100-годишна пауза, Русия отново се върна, и то по блестящ начин, към Вагнеровата тетралогия "Пръстенът на Нибелунга", към Вагнеровия "Парсифал". Репертоарът на маестрото обхваща руската музика от Глинка до Шостакович, творчеството на Верди, Пучини, Малер, симфоничната музика на Чайковски, Скрябин,  Стравински (изумителна е интерпретацията му на "Пролетно тайнство" - една от "библиите" на музикалния ХХ век). Гергиев осъществява премиери на опуси от високоталантливи съвременни руски автори - покойните Галина Устволская и Николай Каретников ("Мистерията на апостол Павел"), София Губайдулина, Родион Шчедрин и Сергей Слонимски, неповторимия грузинец Гия Канчели и др. Маестро Гергиев е създател на най-авторитетни руски и международни фестивали. Гражданската му позиция е ярка и безкомпромисна. Достатъчно е да напомня миналогодишния концерт под негово ръководство сред трагичните развалини на античната сирийска Палмира. Водеща е ролята му при възраждането на личността и делото на руско-осетинския писател Гайто Газданов (1903-1971) - една от европейските литературни сензации на ХХ век (наричат го руския Марсел Пруст; през 1923 г. Газданов завършва Руската гимназия в Шумен, след което до края на живота си се установява в Париж).
Програмата на 22 май, блестящо открила международния фестивал "Софийски музикални седмици - 2017", бе мащабна по времетраене, почти за два концерта. Впечатляваща бе звуковата хомогенност на огромния оркестров състав. Слушайки интонационната безупречност и благородното "кадифе" на струнните, в съзнанието ми бе знаменитата струнна група на Петербургската филхармония. Симфония 1 ("Класическа") на Прокофиев се възприе като виртуозно въведение, простодушно намигващо изпод перуката на "татко" Хайдн. Импресионистично-медитативното звуково поле на "Следобедният отдих на един фавн" от Дебюси (блестящи сола на флейти, обои и валдхорни) бе последвано от оркестровата вакханалия на Сюита из балета "Жар птица", с характерните за Стравински релефно "скулптирани" ритмично-фактурни "заеквания". Една от трите велики симфонии на Чайковски - Петата, увенча завладяващата цялостна драматургия на концерта. Гергиев убедително извая едва ли не зримата театралност на тази безсмъртна музика, неповторимото съчетаване на прочувствена меланхолия, изящен петербургски аристократизъм и подмолно пулсиращ трагизъм.
Оркестърът музицира до пълно "нажежаване", музикалната мисъл протичаше като неумолим ток с най-високо напрежение. И най-дребният детайл бе ясно произнесен, артикулиран бе с максимална отчетливост. Артикулацията - тази велика тайна и магия на чистото инструментално изкуство, при оркестъра на Мариинка е доведена до метафизично съвършенство. Не можех да не си спомня за Евгений Мравински, великия предшественик на Гергиев: познатата пестеливост в жестовете, познатата, наглед необяснима енергетична флуидност между оркестър и диригент.
По своята разтърсваща екзистенциална дълбочина и съвършенство изкуството на Валерий Гергиев и на оглавявания от него първокласен състав кореспондира с прозрението на Никос Казандзакис, друг рицар на безусловна духовност: "Човешката душа е Пламък, тя е огнена птица, която подскача от клон на клон, от глава на глава и вика: "Не мога да спра, не мога да изгоря докрай, никой не може да ме угаси!"

 
Валерий Гергиев дирижира оркестъра на Мариинския театър

Снимка Благовеста Цветкова

Световноизвестният маестро стана почетен доктор на Националната музикална академия в София





Новият Мариински театър
Снимка от сайта на Мариинския театър