Възможна ли е диверсификация в енергетиката

Доц. д-р Станимир Калчевски


Терминът "диверсификация" се появи в нашата енергетика преди около 15-20 години. В най-общия смисъл под този термин се разбира възприятието за съвкупност от технологии, целящи разнообразяване и разширяване на енергийните доставки от няколко източника, като по този начин се повишава и осигурява енергийната сигурност. За нея най-опасни са политическите конфликти, междудържавните противоречия и всички глобални и локални сблъсъци и войни, които тормозят света. Днес това понятие се прилага доста широко в областта на газоснабдяването и нефтоснабдяването. Нека анализираме газовата диверсификация към днешна дата.
През втората половина на 2016 г. беше завършен българският участък от 15 км от газовия интерконектор с Румъния (той стигна до брега на р. Дунав). Тъй като налягането в нашия национален газов пръстен достига до 40 атм., а този в Румъния е по-нисък - около 20 атм., то е необходимо изграждането на газокомпресорна инсталация в Гюргево, която да изравни нивата. По този въпрос се работи, но крайният резултат се очаква след година-две. В момента тази интерконекторна връзка не работи.
Интерконекторната връзка със Сърбия също ще се финансира от ЕС. Засега е завършено предпроектното проучване и нейното въвеждане в експлоатация се очаква също след година-две. Към днешна дата тя не работи. Газова връзка с Гърция между Петрич и Солун предстои да се обсъжда. Към днешна дата не работи.
Изгражда се интерконекторът за втечнен газ между Комотини(Гърция) и Стара Загора, но той

ще заработи след година-две

Тази интерконекторна връзка от средиземноморските пазари на Гърция до нашата страна към днешна дата не работи, въпреки че беше планирано и обещано да влезе в експлоатация още през 2015 г. Последната газова връзка между България и Турция още не е започнала да се изгражда. На въпроса "Каква е диверсификацията на горивата у нас към днешна дата", моят отговор е "нулева".
По всички направления на диверсификацията у нас (с изключение на конекторната връзка за втечнен газ с Гърция) тече руски газ, чрез Румъния и Сърбия - от централноевропейския газов разпределител Баумгартен в Австрия към нас, чрез Гърция и Турция към нас - от бъдещия газопровод "Турски поток".
Сега да отговорим на въпроса

как Европа се снабдява с природен газ

От север добивът от Северните морета приключва, от запад е Атлантическият океан, от юг - Алжир, Тунис и Либия - арабският свят от десетилетия е неспокоен, днес това са "Арабска пролет", ИДИЛ , от изток - Русия и регионът на Близкия изток. Руските трансмагистрални газопроводи се експлоатират от десетилетия през Белорусия, Полша, Унгария, Словакия и Украйна, "Северен поток" и "Син поток" по дъното на Черно море до Турция. "Северен поток" по дъното на Ламанша достигна до Великобритания и сега се говори за "Северен поток 2". Другите потенциални трансмагистрални газопроводи като "Набуко", "Амбо", ITGI между Турция, Гърция и Италия (който беше втори по важност газов проект на ЕС), връзката с терминала за втечнен газ "Ревитуса" на Егейско море са вече полузабравени или в миражните мечти на някои геополитици.
Най-големите русофоби на България сравняват амбициите на президента Владимир Путин с тези на великия Ханибал от III пр.н.е. За какво става дума? По време на вторите Пунически войни между Римската империя и Картаген Ханибал е организирал битката при Кана с римските легиони по следния начин: срещу легионите той е изправил картагенската фаланга, като в първите редици е поставил неопитните войници, а ветераните в последните. Издал е заповед: ветераните да отстъпват бавно, а фланговете да стоят на място. Към обед цялата римска войска се оказва в полумесец от страна на картагенските сили. Към ранния следобед цялата римска войска вече е обкръжена и подложена на масово избиване. Сега "Северен поток" и "Турски (Южен) поток" изпълняват ролята на Ханибаловия полумесец, а Европа - на римските легиони. Ето затова Путин е велик (преди години беше определен, като най-големия политик на XXI век). Но

това е световна геополитика

Да видим какво ще стане с милата ни България. 
Тези мисли ни навеждат към главния въпрос: докога най-големите ни политици ще играят ролята на щрауса със заровената си глава в пясъка? "Южен поток" стои като дамоклев меч над България вече от пет години. Досега той щеше да е готов и можехме да получаваме около 400 млн. долара годишно (доход от транзитните такси на природния газ до Централна и Западна Европа) и ето ти магистрала "Хемус" за година-две. Все още вариантът за разклонението на трасето на руския транзитен магистрален мегапроект на две пред западния бряг на Черно море - "Турски поток" и "Южен поток", стои актуално. Никой не пипа газовите тръби, складирани на българския бряг, ЕС омекна в позицията си за "Южен поток". Ние какво чакаме? Считам, че активната позиция на президента, премиера и министъра на енергетиката ще определят крайното решение на този въпрос. Нали България стои над всичко?



Момент от строителството на интерконектора с Румъния. По съоръжението все още не можем да получаваме газ заради неизградената газокомпресорна станция на румънска територия.