Нима Америка не процъфтява?

Веднъж Джон Пирпонт Морган-старши, основателят на династията мултимилионери Моргановци, казал: "Ако попитате колко струва яхтата, преди да сте казали, че я купувате, значи не можете да си я позволите". Същият този Морган, известен в историята на САЩ под прякора Корсара, е един от онези американци, "скромно" работили през целия си живот само със собствени пари, вместо като останалите си сънародници да се трудят за пари. Следователно човек, който "знае" как е по-правилно да си изкарва насъщният. И доста отгоре.
Като имаме предвид всичко това, нека преценим социалния напредък под петдесетзвездния флаг по броя на живеещите там, които пазаруват, без да питат колко струва яхтата. Да прескочим  лежащите по улиците на американските градове бездомни, а опашките край кухните на благотворителните организации да сметнем, че са миражи.

Едно проучване на икономическия комитет

към американския Конгрес още през 1986 г. разкри розова картина в интересуващата ни област. Най-богатите 420 000 семейства в САЩ, т. е. по-малко от един процент от всичките, са увеличили своя дял от националните финансови активи с 38 на сто през периода 1963-1983 г. И контролират по това време 35 на сто от тях. 400-те "стопроцентови" американци, сиреч най-заможните, притежават през 1983 г. в банките 136 млрд. долара. Това сведение все пак е със задна дата, понеже данните са за преди тридесет и три години, а оттогава с пълна сила си действа модификацията на закона за привличането, открит от Исак Нютон - че долари при долари отиват.
Подобно на всеки закон, и той си има своите впечатляващи прояви в действителността. "Светът е една ябълка. Отхапваш и се радваш!" - обясни на несведущите Джон де Лорийн, калифорнийски милионер. Каза това, преди да чуе каква сума е определил съдът, за да бъде пуснат под гаранция по време на процеса, където беше обвиняем заради търговия с наркотици. А сумата възлизаше на 10 милиона долара, но нима тя би могла да бъде препятствие за човек, който е бил собственик на две-три бронирани мазета с контролни пакети акции? И яхта, естествено, с абонамент за спътникова навигация.
Наистина примамливата картина на повишаващия се жизнен стандарт, който надува платната на флотилията от яхти и мълниеносно увеличава показанията върху банковите сметки на техните собственици, малко се разваля от несъобразения с нея тъмен хоризонт пред милиони американски граждани, финансовият брояч на които се върти в обратна посока.
Но кой им е крив, че за тях светът не е къс сочна ябълка? Пък и редно ли е за благоденствието на една нация да се съди по някакви си бездомни и въобще бедни, когато не те са нейната витрина. И - най-важното - не са патриоти! Защото не вярват, че Америка процъфтява.
А това несъмнено, съвсем несъмнено е така. Та нали се вижда ясно от палубата на която и да е яхта...
През 1956 г. социологът от Колумбийския университет Чарлс Райт Милс в най-прочутата си книга "Властващият елит" идентифицира начините, по които според него властта в Съединените щати е в разпореждане единствено сред една управляваща "каста", която доминира в икономическата, индустриалната и политическата дейност. Въпреки фасадата на

демократичност и плуралистичност

на американското общество, потенциалите на различните социални групи да установят господство в социума, а после да го запазят, са драстично различни. Вертикалната социална мобилност на отделния индивид в Съединените щати се превръща все повече в мит, чиито обективни предпоставки принадлежат към миналото. Именно концентрирането на политическата и икономическата власт поставя понастоящем елитите в Съединените щати в по-добра позиция, откогато и да е било, да запазват господстващата си позиция.
Десетилетие по-късно опасението, че модерните икономически организации неизбежно създават неравенство и един константен във времето елит, е изразено от все повече американски социолози и психолози. През 1967 г. Джордж Уилям Домхоф, изследовател от Калифорнийския университет в Санта Круз, публикува монография, озаглавена "Кой управлява Америка?" В нея той излага доказателствената част на своята основна теза, че обществените процеси в Съединените щати се контролират от собствениците и топ мениджърите на големите корпорации. В по-късните, допълнени издания на книгата, Джордж Домхоф осъвременява доказателствата с най-различни аргументи, от Виетнамската война като инспирирана от военно-промишления комплекс в САЩ - за който през 1961 г. тогавашният президент Дуайт Айзенхауер предупреждава американците за неконтролираната власт и неговото "неоправдано влияние", - до избирането на Барак Обама за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом.
Нарастващите в различна форма лични богатства и същевременно все по-разтварящата се ножица на икономическото неравенство в Съединените щати през последните двадесет и пет години, заедно с повсеместната глобална тенденция да бъдат повишавани заплатите на топ мениджърите и бонусите на висшите банкери, подхранват впечатлението, че онези индивиди, които успяват да се издигнат до множеството на госпожите и господата "със сребърна лъжичка в уста", остават там дълго, предавайки успешно този привилегирован статут и на своите деца, далече от грижите и тревогите на обикновените свои сънародници. Теоретикът Кристофър Лаш определи политиките и нагласите, направили тези тенденции възможни - дерегулацията на икономиката и социални привилегии от рода на частни училища и частна охрана. Според Кр. Лаш това е своеобразно

бягство от социалната система,    

създаване на екзистенциални оазиси от страна на онези, които могат да си го позволят. "Изневериха ли те на Америка?" - пита ученият в едно свое есе, публикувано в сп. "Харпърс".
Твърдението за наблюдаван "бунт на елитите" намери много поддръжници. Макар да не е налице единодушие относно дефиницията какво точно определя елита (богатството? социалният статус, измерен по някакъв друг начин? професията?), представата за един възраждащ се елит - съществуването на какъвто е безпокоял твърде силно самите "отци-основатели" на Съединените щати, - който засилва своето реално влияние върху американското правителство, все по-нашироко се разпространява.
Още през 2008 г., дни след като банките в САЩ получиха огромни финансови инжекции от държавна помощ, и само няколко седмици след фалита на "Лемън Брадърс" и спасяването на застрахователния гигант "Ей Ай Джи" ("твърде голям, за да фалира" - според редица американски политици), видната социоложка Нейоми Клайн писа, че сме станали свидетели на "бунт на елитите ... и то изключително успешен". Според Клайн дългото пренебрегване на финансовата регулация и изненадващото решение от страна на Конгреса за спасяване на банките свидетелстват за контрола и влиянието, което елитът в Съединените щати упражнява върху реално провежданата политика. И още, че големи държави с наглед противоположни политически и икономически системи се характеризират чрез обща тенденция на концентрация на властта. "Забелязвам тенденция към авторитарен капитализъм, споделена от (Съединените щати), Русия и Китай - заяви Н. Клайн в една своя лекция в Ню Йорк... Не искам да кажа, че всички сме на един и същи етап, но според мен се очертава едно много тревожно съчетаване на голяма корпоративна власт с голяма държавна власт, които работят заедно в интерес на елитите".
Към тази идея се вплита и убеждението, че глобализацията просто е засилила концентрацията на властта в отделните отрасли и икономически сектори, а лидерите на пазара бронират водещите си позиции.
Събитията, които през последните години наблюдаваме по различни паралели и меридиани, подхранват опасенията, че властта в много или дори - по-точно - в почти всички държави, е



в ръцете на олигархия:

определен брой големи икономически субекти, които упражняват несъразмерен контрол върху богатствата и ресурсите и чиито интереси са матрицата на правителствените действия. Саймън Джонсън, професор от Масачузетския технологичен институт и бивш главен икономист на Международния валутен фонд, като изхожда от собствения си опит, твърди, че навсякъде, където е трябвало да се намеси, фондът е срещнал отпор от страна на олигарсите, които са се опитвали да прехвърлят бремето на реформите върху други части на обществото.
В една своя статия в "Атлантик" Саймън Джонсън заявява, че олигархиите са характерни за развиващите се пазари, но не единствено там. "Ние имаме не само най-модерната икономика, въоръжени сили и технологии, но и най-модерната олигархия", пише той и като дава за пример лобирането, и "въртящата се врата" (прехвърлянето на работа от сферата на частния бизнес в държавното управление и обратно) между Уолстрийт и Вашингтон, пледира за "освобождаване на стария елит".
Но в условията на съществуващата система, дори да предположим хипотетично, че този революционен катаклизъм бъде извършен, то фактическата промяна би била, че контраелитът ще заема мястото на предишния елит, бързо и неотклонно превръщайки се самият той в новия елит.
Le roi est mort. Vivez le roi! Кралят е мъртъв. Да живее кралят!

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България