НАТО уби майка ми

Алексей Коленский


На 22 май в Севастополския театър "Луначарски" тържествено бе открит XXVI Международен кинофорум "Златният витяз". Там присъстваше и Гойко Митич - югославски актьор, сърбин по националност, прочут кинодеятел, идол на милиони деца в Източна Европа. Той даде интервю за сайта Култура, цитирано от "Русская весна".

- Вие изпяхте индианска балада на немски език...
- "Загасете огъня, слънцето буди конете ни! Ще преминем през сухата земя, денят ще бъде горещ и пътят дълъг, като сбогуване...". Това е стара песен от 70-те години.
- Родени сте преди самата война, кой е бил вашият идол - жив човек или киногерой?
- Моят герой винаги е бил баща ми. Аз изобщо не помня Втората световна - живеехме далеч от боевете, но татко стана партизанин. Безкомпромисен, честен, винаги държеше на истината. След победата се отказа от пенсията на участник в бойните действия - новият ред не му харесваше. С годините все повече заприличвам на него. Когато ме питат: защо постъпваш така. Отговарям: така се държеше баща ми.
Научи ме да бъда самостоятелен във всичко. Сигурно заради това отидох в института по физкултура. Учиха ни на футбол, баскетбол, гребане, джудо, бокс, яздене. Особено се отличавах в хвърлянето на копие, но никога не съм мечтал за професионална кариера.
От дете обичах киното, бях във възторг от Жан Габен, Марчело Мастрояни, Кърк Дъглас и, разбира се, Джон Уейн. Щом той се появяваше на екрана, момчетата започваха да ръкопляскат. Всички искаха да са каубои, а не индианци, тях ги смятаха за лоши... А в книгите беше тъкмо обратното, обичах романите на Карл Май, те събудиха интереса ми към тази тема и изиграха голяма роля в съдбата ми.
Но преди това при нас в института пристигнаха агенти на актьори - оказа се, че приличам на изпълнителя на главната роля в британския филм "Ленселот и кралицата". Взеха ме като дубльор, връчиха ми едно ужасно дълго копие, тежък щит и ми дадоха антураж - двеста конници... След това ме поканиха да изиграя убиеца на Линкълн в екранизацията на "Чичо Томовата колиба", с този багаж и отидох на територията на западногерманско-югославските екранизации на Карл Май за Винету с Пиер Брис. Въпреки че ролите бяха малки, за студент това бяха добри пари.
Индианските уестърни бяха популярни, но продадоха правата на Май. И в един прекрасен ден източногерманската киностудия ДЕФА реши да заснеме шест филма по романите на Лизелота Велскопф-Хенрих. Май е измислял всичко, а тя е живяла сред индианците и е знаела много за тях.
Този ден бях тръгнал на ски, телефонът ме спря на вратата. Вдигнах го и чух: бързо пристигайте в белградската киностудия. Там вече ме чакаше цялото началство. Попитаха ме мога ли да яздя, говоря ли немски език. Казах, че да, малко го бях учил в училище и те радостно се почерпиха с коняк за своя "Токей Ито".
- Събудихте ли се като знаменитост след премиерата на "Синовете на Голямата мечка"?
- Не, въпреки че филмът имаше голям успех. Просто славата не ме преследваше особено и окончателно ме намери в Русия, от вас идваха чували с писма. Снимах се в СССР - в Кавказ, Крим, Самарканд. В Минск играх брадат партизанин - мен и така ме познаваха, но никога не съм смятал себе си за звезда.
- С какво се различаваше западният Винету от вашите гедееровски вождове?
- Индианецът на Брис е нещо велико, непостижимо и фантастично, а моите бяха по-близо до историческите прототипи. Ние екранизирахме истории за реални личности - Текумзе, Улзан, Оцеола.
- Червеното шалче на главата на Чингачгук не е ли измислен детайл?
- Индианците са ги връзвали, за да не им пречат косите, докато яздят. С коня се получи смешно. Преди снимките от цирка докараха огромен кон, аз върху него изглеждах като джудже с криви крака, дори не можех като хората да се кача на него. Започнахме работа - в планината близо до Дубровник - и още първия ден конят започна да куца. Какво да се прави? На гарата откриха подобен кон, стопанинът му обаче ни каза, че конят хапел по-лошо и от куче. Но аз му дадох захар, ябълки и така се сприятелихме. Иначе нищо нямаше да се получи - винаги съм се снимал без дубльори.
- Коя каскада е била най-трудна?
- Трудно беше в пълен галоп да скоча, да се хвана за клон и така да остана на дървото. Всеки път клонът се изплъзваше от ръцете ми, пружинираше и аз, като изстреляна от лък стрела, излитах в полето. Наложи се вместо клон да използваме метална пръчка и много да тренирам. Постигах всичко, започвайки от нулата, но има неща, които няма как да пресметнеш.
Веднъж в монголската степ моят Скаут трябваше да отнеме от американските войници стадо от близо хиляда и двеста мустанги. Никой не беше наясно как точно трябва да снимаме това. Каскадьорите започнаха да стрелят и срещу мен тръгна лавина - не успях да скоча на коня си, вкопчих се в гривата му и ние, блъскайки се в конете до нас, се втурнахме към скалата. Това се оказа спасение и успешен епизод във филма.
По-трудно ми беше само да запаля лулата на мира, аз съм непушач. Прокашлях двадесетина дубъла и ядосан я хвърлих в пропастта. Оказа се обаче, че лулата е незаменим реквизит, едва я намериха.
- Между вас и Дийн Рийд мина черна котка. Но това не е Рената Блюме, с която бяхте красива и много известна в СССР двойка...
- Да, тя се омъжи за Рийд, след като се разделихме, беше й добре с него, а и на мен ми стана по-леко.
- До 1986-а, когато Рийд се удави при доста неизяснени обстоятелства... Всички подозираха, че са му помогнали спецслужбите.
- Години по-късно бе публикувано негово предсмъртно писмо, той е бил в депресия... Но мен нищо не би ме учудило. Помня един от първите му концерти в Берлин. Дийн пееше политически песни и плачеше, видя в залата виетнамци, хвърли се към тях, започна да ги прегръща, каза, че продавачката на билети му напомня майка му. Разчувства ме, а следващата вече всичко се повтори. След "Братя по кръв" планираха втори наш общ филм, но аз не исках да се снимам с него.
- Вашият Чингачгук много наплаши американците през 1973 г., те твърдяха, че именно той е вдъхновил индианците за въстанието в Уундид ний. Почувствахте ли се тогава като народен герой?
- Не, но съм щастлив, че се снимах в този филм, разказващ за най-драматичния епизод от американската история. Европейската имиграция в Америка е била истинска война: на юг са безчинствали испанците, от север са идвали французите, от запад - англичаните.
Всеки искал да завоюва повече земя, хората не са ги интересували. На индианците са подарявали специално отровени одеяла, а те нямали имунитет, така и умирали цели племена, без да успеят да вземат оръжие в ръце.
В отделни случаи е имало опити за диалог между цивилизациите. Коренните американци ги питали колко струва земята им. Те пък не разбирали за какво става дума, казвали: какво общо имат тук парите, тя ни е майка, и ние не сме й стопани.
Това простичко нещо англосаксонците така и не разбрали. Пришълците са проклети от хората, живели в хармония с природата и притежавали оригинална философия.
- Как попаднахте в САЩ и получихте истинско индианско име?
- През 1997 г. германски студент математик, започнал работа в компанията "Майкрософт", решил да учуди колегите си и направил субтитри на два мои филма. Година по-късно решили да покажат филмите в резерват и ме поканиха в Америка. Приеха ме много добре, като свой човек. Шаманът ме покани в дома си. Попита ме: "Кой си ти?". Отговорих му, че нямам индианско име, аз съм просто актьор. Той ми каза: сам ще видиш какво е името ти, помисли какво животно стои пред теб. Затворих очи и веднага видях вълк. И чух думите на шамана: виждам Мангун. На техния език това е вълк. Как беше видял същото като мен, и до днес не мога да разбера.
- А малко след това в сръбския дом почука войната и след бомбардировка на Белград спря сърцето на майка ви...
- Аз казах директно: НАТО уби майка ми. В Германия мнозина разбират на чия страна е истината, но си мълчат, не вярват, че могат нещо да променят.
Само че в епохата на интернет истината не можеш да я скриеш. Една германска журналистка неотдавна направи филм, разобличаващ лъжите на  ръководство на ФРГ, което разказваше басни за масовия геноцид над албанците на стадиона в Прищина. Самите косовари потвърдиха: нищо подобно не е имало.
Нито един сърбин никога няма да признае независимостта на люлката на своя народ, Косово. Бошняци, хървати, черногорци и сърби са един народ. След като получиха независимост, съседите ни започнаха да си измислят език, абсурдни думи, и аз изведнъж се оказах полиглот. Това варварство нищо ли не ви напомня. Като изпод земята се появиха потомци на нацистките помагачи - усташите, и сложиха мемориална плоча на входа на концентрационния лагер, където онези са вършили зверствата си. Един съветник на американския президент нарече косовските събития първата война на НАТО. Оттогава американците продължават да сеят хаос по цялата планета и засега никой не може да ги спре.
- В Евангелието е казано: "където бъде трупът, там ще се и съберат орлите". Не ви ли се струва, че приближава епохата на истински герои, на истински миротворци - смирени, благородни, доблестни Чингачгуци?
- Вярвам, че е така, прекалено дълго разрушаваха света и погубваха народи. Време е да върнем на Земята хармонията и плодородието. Огледайте се наоколо: дърветата, тревата, водата умират от егоизма и безумието на безсмислената тълпа.