Дезертьорство

Димитър Бербатов ни предаде. Повод за тази реакция са публикации в медии, една от които е "Бербатов хока родители простаци". Невероятно!
Да припомним кой е Бербатов и някои негови действия. Талантлив младеж, роден от българска майка. Подготвен и оформен като спортист от български треньори. Държавата, която го е отгледала, му даде шанс да израства в световни професионални отбори. Със спортно-техническите си прояви по футболните терени беше повод за гордост на всички българи.
Дойде време Бербатов да се реваншира на страната си. Направи го с нагло самочувствие: "Отказвам да играя в националния отбор на България, въобще". Предаде връстниците си. Предаде сънародниците си. Предаде страната си в най-трудните за нея спортни моменти. Във военно време, ако си положил клетва, подобно действие се наказва с екзекуция.
Още в началото на неговото "дезертьорство" предложих в оформящия се правилник за спорта и в Комисията за младежта и спорта в Народното събрание да приемат текст "спортисти, отказващи да участват в националните отбори на страната, да нямат право да работят педагогическа работа на територията на държавата"... Реакция - никаква. Което окуражи и други наши елитни спортисти да проявяват подобен непукизъм към измъчените ни сънародници, които жадуват за кумири, които да ги обединяват.
Всекидневните информации в медиите и телевизионното облъчване на хората с позьорството и лигавенето на Димитър Бербатов неволно ме върнаха в ученическите години, когато учителката ни по български език ни продиктува: "Деца, запишете и запомнете: "Вълкът козината си мени, но нрава - не!".