По пътя към разкола

Нападенията над местните органи на властта в Украйна от страна на т.нар. радикали започнаха да придобиват размера на епидемия през последните седмици. След като на 18 май бе атакувана сесията на градския съвет в Белгород Днестровски и бе малтретиран съветникът от български произход Василий Кашчи заради политическа позиция, която е заел, на 30 май същите персонажи нападнаха и лвовските областни съветници. Там около стотина младежи с тениски на националистическите организации "Национален корпус" (т.нар. политическо крило на доброволческия фашистки полк "Азов") и "Сокол" влетяха в заседателната зала и се опитаха да принудят съветниците да гласуват решения за освобождаване от отговорност на техни другари, задържани в ареста по различни поводи, и за национализиране на предприятията с руски капитал в областта. След като хвърлили димни шашки в залата и не успели да постигнат своето, радикалите, които по снимките са на видима възраст около 16-18 години, минали през бюфета на областната управа и омели всичко за ядене, което видели. На следващия ден командирът на полка "Азов" и депутат от Радата Андрей Билецки заяви, че подопечните му екстремисти ще нападат областните съвети по цялата страна, за да постигнат своите искания. Веднага след това на 1 юни пък, този път в Киев, по-солидни на външен вид мъже

нападнаха градския съвет

с искания местните депутати да гласуват, че участвалите в гражданската война на страната на правителството преди 2016 г. доброволци трябва да получат статут на участници в бойните действия. Наложи се намеса на полицията, употребата на сълзотворен газ, а на видеото от инцидента се чува как един от националистите крещи на полицаите, подложени на побой: "На фронта, кучко".
В нито един от тези случаи не се видя украинската държава в лицето на президента, правителството и парламента да вземе отношение, да осъди проявите, да вземе мерки срещу разбеснелите се националисти. Нещо повече. След инцидента в киевския градски съвет той гласува исканите от радикалите решения. Това пасивно поведение на властите спрямо фашистките групировки като "Азов" и техните подражатели не е от днес. Още през 2015 г. в закарпатския град Мукачево, когато въоръжени екстремисти от фашистващата групировка "Десен сектор" убиха невинен човек, взеха дете за заложник, стреляха и раниха група милиционери, накрая обявиха, че са борци с корупцията, дадоха няколко интервюта, в които бяха представени за нещо като украински робинхудовци и... всичко им се размина. По-късно, в края на 2016-а - началото на 2017-а, същите типажи, но от други групировки, започнаха самоволна блокада на доставките на въглища от Донбас. След като два месеца властта обвиняваше радикалите в безумство и застрашаване на интересите на Украйна, президентът Петро Порошенко внезапно зае шизофренна позиция като едновременно обвини националистите, че са агенти на Кремъл, и в същото време прие напълно техните искания и наложи официална блокада на Донбас. Сега в резултат на това действие промишленото производство в Украйна рухна с над 6%.
Вероятно тази политика имаха предвид и бесарабските българи, когато по време на протеста си от 30 май срещу действията на екстремистите от "Национален корпус" коментираха, че Порошенко не просто

не взема мерки срещу тези действия

а по-скоро ги покровителства и поощрява. Случаят в Белгород Днестровски освен с показателното бездействие на българските власти и неадекватните им обяснения за липсата на реакция ще се запомни и с това, че показва как в Украйна се открива нов фронт в противостоенето на различните общности в страната.
Формалният повод за малтретирането на Василий Кащи бе отказът му да гласува за предоставянето на престижен парцел в Белгород Днестровски за строителство на църква на Украинската православна църква (УПЦ), ръководена от киевския патриарх Филарет. Тя отдавна е призната от украинските власти, но голяма част от православните граждани на страната посещават храмовете, които принадлежат на УПЦ, ръководена от московския патриархат. Трябва да се каже, че църквата на Филарет не е призната от нито една от 15-те Поместни православни църкви. Но пък властите в Киев я използват, за да я противопоставят на другата православна общност. Редица авторитетни политически анализатори в Украйна, като Михаил Погребински например, говорят напълно сериозно и с голям страх, че ако избухне, този религиозен конфликт може да довърши страната. Съвсем наскоро в Радата бяха регистрирани законопроекти, които в своята същност фактически налагат ограничения на работата на каноничната УПЦ. Обществената съпротива обаче засега въздържа управляващите да гласуват текстовете в пленарна зала. Точно в такава обстановка стана конфликтът около Кащи и е напълно погрешно да се изтъква, че след като основната причина за побоя не била само етническата му принадлежност, значи нещата не са толкова сериозни.
Напротив. Случаят с него показва, че обект на агресия може да стане всеки, който не иска да признае и да се моли в милата на радикалите и националистите църква.
Тези проктозакони, както и редицата забрани за използване на руски информационни и комуникационни ресурси, на социални мрежи, готвените ограничения за употребата на руски език в печатните и електронните медии само

нажежават и бездруго сложната обстановка

в страната. Изглежда, властите или не могат да обуздаят екстремистките, русофобски и фашистващи групировки, или откровено ги използват, за да сплашват населението, което скоро няма да има какво да губи. На това обръща внимание и влиятелното, близко до Републиканската партия, списание "Нешънъл интерест". В последната статия на професора по политология Николай Петро и на бившия сътрудник на Американската агенция за международно развитие Джош Коен директно се заявява, че президентът Порошенко и неговите съветници не са в състояние да разберат, че с техните действия те нападат начина на живот на милиони украинци, "които смятат, че руската култура и религиозната им идентичност не са противоположни на украинската им идентичност, а само я допълват".
Защо й е на държава, затънала в тежка икономическа и политическа криза, по такъв начин да усилва напрежението, питат двамата автори и сами намират логичния отговор: "Причината е в това, че разпалването на ненавистта към Русия дава краткосрочни политически изгоди".
Двамата американски автори също така логично стигат в размишленията си до следния извод: "Сегашната политика на унижаване на тези, които са смятани за непълноценни украинци, ще доведе до разкол на страната по етнически и религиозен признак". Петро и Коен смятат, че ситуацията още може да бъде поправена, но предупреждават, че ако това не случи, то тези събития ще дадат началото на разпадането на Украйна.
Този сценарий не е чак толкова нереалистичен въпреки всички приказки как украинското общество се било консолидирало срещу "руска заплаха" и въпреки ежечасната борба срещу "агентите на Путин", които май стават все повече с всеки изминал ден, ако съдим по действията на властите в Киев. Независими експерти като политолога Дмитрий Корнейчук еднозначно възприемат блокирането на руските социални мрежи, ползвани от милиони украинци като репетиция за налагането на тотална цензура на фона на спихващия се рейтинг на Порошенко и партиите в Радата.
За тенденцията за затягане на гайките говори и отмяната на оправдателната присъда на известния журналист Руслан Коцаба от Ивано Франковск. Той беше съден за това, че призова да се саботира мобилизацията, като я нарече противоконституционна, защото се извършва по време на вътрешен конфликт. Самият Коцаба въпреки съветите да напусне страната е оптимист и твърди, че през есента сегашните украински политици няма да успеят да стигнат до самолетите в киевските летища "Жуляни" и "Бориспол". "Народът е докаран до отчаяние, до крайна степен на изтощение, финансово и духовно. Народът е озлобен звяр, притиснат в ъгъла, а го хранят с такива неща като декомунизация, преименувания, закони за украинския език, безвизов режим с ЕС", казва журналистът в интервю за "Лента.ру". Според него, когато обикновените хора разберат, че безвизовият режим от 11 юни с ЕС не е панацея, те ще пометат от ненавист властта. Но познаващият реалностите на Украйна Коцаба казва, че: "От ненавистта може да се възползват нови подлеци, които да сменят край коритото сегашната власт. Едни прасета мляскат, а други пищят край копанята, а след това се сменят - това е описанието на украинската власт."


Бесарабските българи излязоха на демонстрация срещу нападенията на украинските радикали


Залата на Лвовската областна администрация бе окупирана от млади екстремисти


Тези младежи пък оказваха психически натиск върху съдебния състав по време на делото срещу журналиста Руслан Коцаба.
Не се свенят да си покажат лицата, защото не се съмняват в своята безнаказаност

Социална катастрофа

Ръководителят на неправителствената организация "Обществен одит" и водещ на предаването "Субективни изводи" в тв канала "НюзУан" Максим Голфарб сравни в най-гледаното време на една от най-популярните телевизии социалното положение на обикновените украинци преди втория Майдан и сега. Голдфарб за по-голямо удобство е пресметнал доходите в долари, защото: "живеем в доларови цени".
Ако през 2014 г. годишният доход на средно украинско семейство е бил 3300 долара, то през 2017 г. той е спаднал на 1400 долара.
Ако през 2014 г. средната заплата е била 400 долара, сега тя е 230 долара. Средната пенсия от 128 долара е паднала на 67.
Ако през 2014 г. един куб. м природен газ за битови нужди е струвал 1,19 гривни, то през 2017 г. цената вече е 6,96 гривни. Една гигакалория топлинна енергия е струвала преди Майдана 400 гривни, а сега - 1300 гривни. Един киловат електроенергия е бил 42 копейки, три години по-късно 1,68 гривни. Трябва да се има предвид, че преди победата на "Революцията на достойнството" един долар се разменяше за 8 гривни, а сега един долар вече струва 26 гривни.
Голдфарб, без да навлиза в подробности, съобщава още, че за последните три години дълговете на населението за комунални услуги са достигнали от 0 до 25 млрд. гривни, цените на продуктите са се увеличили минимум два пъти, на непродоволствените стоки със 75%, на лекарствата с 85%, на транспортните услуги с 84%.
Но най-страшното, пресмята общественикът, е фактът, че потреблението на хляб е свито с 20%. Но не защото диетата на украинците е станала по-здравословна, защото те са забогатели, а защото населението на страната елементарно намалява. "Някой е заминал, някой е умрял. Средно - минус 900 души на ден."