Резачка на реформи

Думата "реформа" в България все по-често се употребява като синоним на орязване, съкращаване и закриване. Чак е плашещо. Така реформирахме образованието и здравеопазването, че деца и родители дават мило и драго за чужбински университети. Възрастните не смеят да отидат на доктор, защото не могат да си го позволят...
Сега реформи назряват и в националното радио. Оказа се, че БНР е решило да се отърве от чуждоезиковите секции на Радио България. Колегите щели да подготвят авторски текстове до момента, в който то ще бъде закрито. За предстоящото изчезване на медията говори и фактът, че генералният директор на БНР е депозирал в СЕМ намерение да измени индивидуалната лицензия на структурата.
Сътресенията в Радио България започнаха в края на декември м.г. Тогава без предупреждение бе закрита арабската секция. И езиците, които звучаха от радиото, станаха десет. Колегите излязоха с писмо до ръководството и попитаха има ли БНР ясна политика по отношение на чуждоезиковите редакции като инструмент за популяризиране на бранда "България". Отговорът потъна някъде или по-скоро го научихме вчера. Закриването на медията идва 81 години след началото й. Историята обаче не е важна. Всички са вторачени в днешния ден, а дали не забравят утрешния?
Засега Радио България ще излъчва на турски, английски и руски език. Скоро обаче мандалото и за тях ще хлопне. "Преди години, когато беше създадено Радио България, все още информация се черпеше от радиото, телевизията и вестниците. Тогава нямаше интернет, нямаше свободно електронно пространство. В момента човек, който търси информация за България или който търси информация от България, може да я намери в много източници. Не е само радиото източникът, от който може да се търси", прозря внезапно директорът на БНР Александър Велев. Де факто той капитулира пред "новите медии" и развя белия байряк пред сайтчета, агенции и фейсбук. Явно е по-лесно да закриеш радио, отколкото да го направиш конкурентоспособно.
Да повторим въпроса на колегите отпреди половин година: има ли БНР план как да популяризира бранда "България" в чужбина, след като само орязва езиците, на които представя новините за страната ни? И то в навечерието на българското председателство на ЕС.
Александър Велев смята, че всеки може да се информира от интернет. Само че има разлика дали чужденец чете за страната от преводите на ДаОплюемБългария.нет или от националното радио.
Радио България беше марка. Новините, текстовете и материалите му носеха печата на БНР. Вървяха със своеобразен сертификат за достоверност. Остава да видим какво ще дойде на тяхно място... А дотогава може само да се надяваме, че резачката на реформите няма да засегне само творческия колектив и журналистите, а и административните разходи, и бюрократичните човечета, които точат държавни средства.