"Творецът трябва да дълбае в собствената си душа..."

Интервю на Георги Н. Николов

- Кириле, като творец, вървящ десетилетия в трудния коловоз на българската духовност, как би определил лицето на съвременната ни литература? Продължител ли е тя на завещаното й от нашите класици, или е хаотична и непредсказуема, подвластна на привнесени отвън ценности?
- Склонен съм да потвърдя в голяма степен втората част на твоя въпрос констатация. Хаотичността във всички аспекти се отнася за голяма част от съвременния литературен поток, в това число и преводната книжнина. Буйният поток обикновено носи мътилка, камъни и всякакви отломки... Но носи и другата част - бистрата, истинската, стойностната... Тя определя облика на съвременната българска литература. Безспорно именно тя е продължител на хубавите традиции, завещани ни от нашите класици.
- Ти си автор на проза, сатира и публицистика за възрастни и на стихове, гатанки, пиеси и приказки за деца, с издадени общо над 30 книги. Как съвместяваш жанровата им многопосочност и кой според теб по-вярно разбира посланията ти: малкият човек, или уж вече порасналият?
- Посланията на литературата и изобщо на изкуството най-добре ги разбират децата и... възрастните, които са запазили детето у себе си. Жанровото разнообразие идва естествено, неусетно. Всъщност, при мен съвместяване на жанровете не се налага - в различни моменти от ежедневието (а понякога и еженощието) ми идват идеи, теми и вдъхновение за различни литературни творби. Никога предварително не си поставям за цел какво произведение ще пиша - по жанр, възрастова насоченост и т.н. При творците е важно какви са особеностите на индивидуалния им талант. Има поети, които пишат само поезия; белетристи, които пишат само проза; детски писатели, които пишат само за деца и т. н... Повечето от българските, пък и световните класици, творят в повече жанрови области, в това число и за деца: Петко Славейков, Вазов, Елин Пелин..., та до наши дни. Изключение правят рано убитите, които не са имали биологично време: Ботев, Алеко Константинов, Дебелянов, Яворов, Смирненски, Вапцаров, Пеньо Пенев...
- Те ли са твоите учители в литературата? Кои са творците, които през първите си творчески години, пък и по-късно си чувствал най-близо до себе си като творческа и духовна нагласа?
- Различни са. За детска литература - Асен Разцветников и Ангел Каралийчев... За поезия - Яворов, Дебелянов, Смирненски, Валери Петров... За проза - Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев...  А за всичко - Вазов! От тях съм се учил. Жадният за изкуство творец трябва да пие вода от много духовни извори, за да усети сладостта на всеки. Но пътят към успехите, усвояването на занаята е бавен процес. Подражанието, дори епигонството  са допустими донякъде. Нататък авторът трябва да проправя свой път, да върви само в своя коловоз. Основното за твореца е да съумее да достигне до себе си, до дълбините на собствената си  душа. И да дълбае в нея. Тя е единствена, само негова. В нея е прикътан неговият специфичен талант - неповторимите идеи, думи, образи... От нея извира всичко - неговите чувства, мисли, усещания... Няма двама еднакви човеци, няма двама еднакви поети и изобщо творци.
- В стихотворението "Животът продължава" споделяш, че съдбата не те е галила с перо. Би ли разширил това откровение? То ли е причина до голяма степен да се уединяваш в света на подрастващите, да предпочиташ тяхната аудитория и яркия им, цветен свят?
- Една от причините да се уединявам в чистия детски свят, т.е. да пиша повече за деца, е и тази. Другите: голямата ми обич към децата, индивидуалната ми душевна нагласа и светоусещане, впечатленията от моето незабравимо детинство... То беше изпълнено с много интересни преживявания. Премина в родното ми планинско селце в най-югозападната част на Родината. Още от малък съм пасъл стоката, работил съм на нивите, сякъл съм дърва за огрев и шума, която правехме на листници - за храна на добитъка през зимата... Но изпитанията от първичния и суров селски бит за мен бяха школа. Пък и целият ми жизнен път не беше лек, но беше хубав... Постигнатото е само с труд и талант.
- Вече няколко десетилетия живееш в Шопско. Какво е за теб родният край, какво място заема в живота и творчеството ти?
- Моето родно селце е сгушено при билото на Огражден планина. Повечето време от годината семейството ни  живееше в колибата - на 4-5 км от селото. Оттам зиме - лете, в студ и пек, всяка заран ходех пеш на училище и след обяд се връщах.  През детството и юношеството си нямах много книги за четене. А и време нямах, моите неуки родители едва чакаха да се върна от училище, за да подкарам стоката на паша. Но имах едно друго предимство - четях голямата и мъдра книга на планината, на природата - с нейните тайнства, изпитания, опасности, хубости... Родният край и детството ми са извор, от който пия свежи струи цял живот.
- Отговаря ли днешната ни литература за деца на интелектуалните им потребности? Днес действителността е много по-различна, отколкото например преди четвърт столетие. Има ли сблъсък между стари и нови теми, между "овехтели" персонажи и безкрайните мултипликации на Супермен? Кое остава трайно, и безсмъртно в книгите за тях?
- Мисля, че най-хубавата детска литература отговаря на потребностите на съвременните деца и че такъв сблъсък не съществува. Независимо дали е създадена днес или по времето на дядо Вазов, стойностната литература изпълнява успешно предназначението си... Важно е децата да се докоснат до нея, да я почувстват и осъзнаят. Да не бъдат оставяни да се увличат само от не дотам полезните, а някои и вредни, и опасни изкушения, които им предлага нашето време. Основна роля за това се пада на родителите, учителите, обществото... Що се отнася до трайното и безсмъртното, естествено то е малко - най-талантливо написаното.  
- Колкото и наивно да звучи, по какъв начин книгите за деца ще станат конкурентни на компютъра? Виждам, че в страната се шири отказ от националната ценностна система и взема връх поощрявано чуждопоклонничество. Как творците ще издигнат в наше време отново в култ патриотизма, родовата памет, завета на дедите, или това е отживял анахронизъм?
- В заниманията на съвременните деца има място и време и за книгата, и за компютъра, таблета и т.н. Хубавата книга е конкурентна на съвременните електронни технологични изобретения. Става дума обаче само за хубавата, издържаната във всяко отношение книга. Тя няма да изчезне. Патриотизмът, родовата памет, заветите на дедите не са и навярно никога няма да бъдат анахронизъм. Колкото и някои съвременни нашенски политици да се опитват да обезценят, да изпразнят от истинското им съдържание тези сакрални понятия. Дълг на творците е да отстояват тези морални ценности чрез талантливи произведения на високо идейно-художествено ниво.
- Ти обичаш децата и се стремиш да ги върнеш в лоното на природата, да им дариш усмивки и безгрижни делници. Учиш ги да радват своите близки и да са отзивчиви към всички хора. Но в това чудесно съществуване как ще се научат да отличават доброто от злото? И няма ли да ги споходи разочарование, че светът не е такъв, какъвто е по страниците?
- Радвам се, че познаваш моето творчество за деца, след като си усетил най-важните ми послания към читателите. А едни от основните са именно стремеж към доброта, към справедливост, честност... Дано стойностното творчество допринася за формирането у децата на тези нравствени добродетели. Тогава те ще направят утрешния свят по-хубав от днешния.
- Заради нестихващата емиграция вече имаме безброй българчета, живеещи в различни географски точки на диаспората. Мислил ли си да напишеш книга специално за тях? Да знаят и обичат България, да не я забравят и да бъдат горди, че са нейни потомци?
- За самостоятелна книга не съм мислил. Но имам немалко произведения с такава идейно-тематична насоченост. Безспорно има нужда от литература с по-конкретна такава цел. Глобализацията на съвременния свят не бива да изтръгва родовите корени. По тях текат жизнените сокове, които ни зареждат с енергия, с воля, с надежди и мечти...
- Казал ли си всичко на своите малки читатели? Какво искаш да запомнят от теб и да го предадат след време на новите поколения? И над какво, свързано с тях, работиш сега?
- Творецът обикновено винаги има какво още да каже на читателите. Творческите извори са неизчерпаеми. Не бих посочил конкретни заглавия, които ми се иска да се помнят от поколенията. Времето ще покаже. И все пак - най-сполучливите творби, които съм написал в отделните жанрове. А те са онези, който са най-плътно наситени емоционално, смислово, идейно, художествено... И са достъпни за всеки.  Ще бъда щастлив ако поне малка частица от това, което съм написал, преодолее времето и живее дълго.



Кирил Назъров е роден  в с. Драгуш, Петричко. Гимназия завършва в Петрич, Институт за прогимназиални учители - в Дупница, и българска филология - във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".  Бил е учител, драматург на Държавен куклен театър - Благоевград, редактор в сп. "Картинна галерия" и главен редактор на сп. "Славейче". Почетен гражданин на град Елин Пелин, където живее вече повече от тридесет години. През 1970 г. издава първата си книга с епиграми и афоризми "Малокалибрени усмивки", а през 1975 г. - първата си стихосбирка за деца "Ловец на дъжд". Превеждан е на руски, полски, естонски, сръбски, английски, испански, румънски, персийски и други езици. Стихотворения, гатанки, разкази и приказки от Кирил Назъров са включени в учебници и учебни помагала за началното и прогимназиално училище.