СТАБИЛНОСТ

Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек, обаче какви… И защо… За всеки случай вдигна глава и изцърка няколко пъти. Нещо като въпрос „Кой си ти? Какво искаш?“. Разбира се, малкият човек не го разбра, но явно остана възхитен и пак избоботи нещо. Синигерчето наклони глава въпросително, после подскокна към хранилката…
Малкият човек притвори вратата на клетката и излезе от голямото помещение…
Синигерчето се нахрани, пийна водичка, почисти крилата и се замисли:
Хванаха го преди месец. Под красив покрив хубава купчинка зърна. Кацна, огледа се внимателно, после клъвна… И покривът го захлупи… Сега е в клетка… Красива клетка – лъскава, чиста, удобна… Със здрава вратичка…
Която се оказа полуоткрехната. Човекът не я беше затворил хубаво. Та сега можеше да се излезе – само да я побутне с човка и…
И – накъде?
Към своята любима далечна горичка? Към зелените високи треви под стройните дървета? Към чистия въздух, изворната вода свободата…
Където никога не можа да си отдъхне…
Излетиш нагоре – отнейде ястреб или сокол се спусне. По земята закрачиш, за да дръпнеш някой крехък ствол на тревичка – змия се плъзне безшумно. Към водата се устремиш – а там те дебне гъвкав хищник с бляскава козина…
Наоколо се виждат красиви самки, но… Гнездо, за да свиеш – с друг синигер бой трябва да водиш. Гнездо направи – на удобно място трябва да е, враг да не го достигне. Малки отгледаш – за тях се тревожиш…
И постоянно си напрегнат – храна да зърнеш, вода да откриеш, хищник да избегнеш…
А тук… Само голямата страшна котка беше опасна. Как го гледаше, как се облизваше, как точеше нокти… А сега й е така удобно. Само да блъсне вратичката и после да завърти лапа в ограденото пространство…
Синигерчето подскочи по пода на клетката. Спря до полуотворената вратичка и леко я побутна с човка. Телената преграда се завъртя, спря до мрежата и човката ловко хлъзна кукичката на мястото й…Сега вече можеше да дремне спокойно върху напречната пръчка…
Тихо… Сигурно… Стабилно и удобно…