Растейки, изоставаме...

Не знам колко ще е неустоима офертата на Европейската комисия за влизане в еврозоната по простата причина, че ние имаме прекомерни макроикономически дисбаланси. Това е най-неприятното нещо, защото иначе формално критериите ги спазваме, но тези дисбаланси създават големи проблеми и едва ли сме готови за еврозоната.
Първо, имаме висока корпоративна задлъжнялост, т.е. частните фирми са задлъжнели. Вярно, че тази задлъжнялост донякъде намалява, но остава прекомерна - това са суми от порядъка на 150-170 млрд. лева. Второ, ние имаме проблеми и в нашия финансов сектор, макар че се твърди, че той е много стабилен. Проблемът е в нетните чужди пасиви, които са паднали на ниво под излишъка на текущата сметка (финансистите ще ме разберат). Трето, имаме чудовищни дисбаланси на пазара на труда. Защото, да, безработицата спада, но заетостта не се качва, това се дължи и на демографската криза, и на миграцията, но най-важното е, че тези, които са безработни, не става въпрос, че са само нискоквалифицирани, а и че са трайно безработни повече от една и повече години. Което е голям проблем, защото тези хора по принцип не могат да си намерят работа, да не говорим, че няма никаква стиковка между пазара на труда и това, което образователната система прави.
По този начин излизат хиляди психолози и завършили такива специалности, които не ни трябват, но инженери, техници няма. Ние нямаме средно техническо образование като хората, тепърва ще го правим. Освен това, искам да обърна внимание, че дори като се погледнат нашите макроикономически показатели за 2016 г., която е добра година безспорно, ръстът ни е 3,5% пряко сила. 3,5% за нашата икономика не е ръст, който догонва, който позволява България да се приближава. Ние, растейки, изоставаме.
И ще дам пример: Румъния за същата тази година има ръст 7,6%. Да, ако ние направим ръст от порядъка на 6-7% БВП, има шанс да започнем да догонваме, но за съжаление, не можем да го направим по простата причина, че правим мимикрия на реформи, а не реформи.
Разберете, дори аз, като Тома неверни, се съмнявам в резултатите на стрес тестовете. Защо? Не че банките, пенсионните дружества и застрахователните компании са представили неверни данни, не, те просто са прехвърлили лошите си активи в такива компании, които са малко особени, които събират дългове. Искам да кажа също, че нашият финансов, банков сектор няма все още тази стабилност и това го показва КТБ и състоянието, в което изпадна държавата, защото тя трябваше да плати откраднатите 5 млрд. и повече.
Надявам се президентът да изпълни своето обещание и да покаже тази стенограма, която ще даде вероятно отговор на много от въпросите. Но аз мисля, че не сме готови, защото нивото на бедност, нивото на доходите в България е твърде, твърде ниско. Така че не съм оптимист.
Няма смисъл ние да бързаме да приемаме еврото, защото сме във валутен борд, ние просто ще сменим валутата. Да, разбира се, бизнесът иска влизането ни в еврозоната, защото ще се добере до по-евтини ресурси в Европейската банка, която подпомага много бизнеси. Но най-важното, което ни липсва според мен, са контролът и надзорът. Все още мисля, че контролът върху банките, върху целия финансов сектор е много рехав, много непоследователен.
Ние чакаме да се случи нещо, да гръмне пушката, че тогава. Давам пример: излязоха резултатите от стрес тестовете на трите финансови институции - банки, пенсионни фондове и застрахователи. Да, там има проблеми някъде и има набелязани едни мерки. Тези мерки са излезли м.г. в края на годината, ама не са тръгнали да ги прилагат. Не съм сигурна какво ще се случи занапред при високата степен на сива икономика, която имаме, при високата степен на корупция. При този административен натиск и липсата на реформа в съдебната система. Ние ще продължаваме да затъваме по простата причина, че няма свестен инвеститор, който да дойде тук, в тази среда. Не данъците са пречка, а съдебната система, липсата на възможност човек да се добере до правосъдие.
Не сме готови. Трябва да правим реформи, без тях не може. Опасявам се, че в ситуацията, в която се намираме, преди да поемем председателството на ЕС, правителството ще си мълчи, ще подвива уши и няма да прави реформи. Те са болезнени, а реформи се правят в първите две години на мандата.