Делото на Кирил и Методий е българско

Делото на Кирил и Методий е българско по своето създаване и общославянско по своята реализация. Лансирането на идеи, че те са създали азбука на славянски език и са превели на славянски гръцките текстове, е невярна и научно, и политически, и национално, и морално. Защото е известно на науката от много отдавна, не го откриваме ние сега, че Кирил и Методий създават своята глаголица въз основа на българските говор и слово от Солунско. На своя български език те превеждат литургичните текстове, с които византийският император ги изпраща във Великоморавия да се борят срещу немското духовенство. Поради това сериозната наука смята, че тяхното дело е българско по своето създаване и славянско по своята реализация.
След смъртта на Кирил в Рим, а след това на Методий във Великоморавия техните ученици са прогонени, тяхното дело е изтрито и намира продължение в България. Защо в България? Още техните жития и старобългарски текстове казват: те мечтаеха за България, сънуваха България и искаха да отидат в България. Защо не са мечтали да отидат някъде другаде? Защото са били българи, учениците на Кирил и Методий. Тяхното дело е спасено в България и от България вече то получава общославянско разпространение - и в Сърбия, и в Хърватия, и в Южна Полша дори има влияние това дело.
Да не говорим, че Русия се покръства през Х век с български книги. Както науката знае от много отдавна и както призна руският патриарх при посещението си преди 4 години в България, че в Х век (един век след България) Русия се покръства с книгите на Преславската и Охридската книжовна школа. Второто българско влияние в Русия е през ХV век, когато България пада под турско робство и най-добрите ученици на Евтимий Търновски, който създава могъщата литературна школа, наречена неслучайно "плетение словес", емигрират от България на север.
Единият от тях - Киприян - става глава на Московската църква. Другият - Цамблак - става глава на Киевската църква, защото тогава Русия е унищожена от азиатски варварски нашествия. Те за втори път полагат основните на руската култура. И този език, който ние сега слушаме в църквите и наричаме църковнославянски, е всъщност този старобългарски език на Евтимиевата школа, получил лека руска редакция, тъй като в руска среда се разпространява.
Това трябва да се помни, защото ние сме дали на славяните, на света една писменост и култура, конкретно на всички славянски народи - малки и големи. И това е нашият най-голям принос в световната култура. Не трябва да го подценяваме и да наричаме славянски техния език. По своето същество, по своето създаване той е български език и това трябва винаги да го помним, да го знаем и винаги да е в част от нашето съзнание за Кирил и Методий.

                              Пред БНТ вчера