Разни патриотари, разни келепири

Тодор Канев

Патриоти или патриотари, политици или политикани, видимо еднакви думи, но коренно различни по значение. В речника срещу думата патриотар е записано - лице, което пресилено, само на думи се представя, показва като патриот, демонстрира патриотизъм, често преминаващ в шовинизъм. Днес една група от обществото ни се представя като патриоти, те палят килимчета на мюсюлманите, ругаят и блъскат възрастни граждани по границата, безчинстват в самолети и учебни заведения, възползвайки се от своя имунитет, харчейки парите на народа за собствени воаяжи или спонсорирайки собствените си медии. Те припознават в определени моменти нацистката идеология, а в други я отричат, когато не им е удобна. Но най-вече искат винаги да са във властта, дали било открито, чрез златен пръст, коалиционно или в сянката, но винаги във властта.
Историята помни много псевдопатриоти. Те са описани от нашите велики български автори и патриоти Христо Ботев и Алеко Константинов, разбирайки патриотарите, които се представят като патриоти. Христо Ботев ги описва в стихотворението си "Патриоти":
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
Лицемерът патриотар, който независимо от времето използва душата на народа, за да си осигури своята лична изгода. Човекът, който продава своя народ само и само да се облагодетелства.
Алеко Константинов ги описва във фейлетона "Разни хора, разни идеали" - "Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкова за нея. Еле тази солунска митница - на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!... Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата... Тука ли си, сама ли си!... Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака - стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака... Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!"
Патриотарът се появява по всяко време в историята и по време на робството, и след това по-време на Царство България, както и по времето на социализма. Така че неговото присъствие в днешния политически и обществен живот никак не е случайно.
След като влязоха в коалиция и подписаха управленската програма, патриотарите излъгаха всички онези, които са подкрепили псевдопатриотите и тяхната политическа програма, а техният брой не е никак малък - над 300 хиляди граждани. В програмата си те заявяваха, че ще намалят ДДС за лекарства, учебници и други. Ще върнат медицинската помощ в малките населени места. Ще поевтинят лекарствата. Щеше да има мораториум върху увеличаването на цените на тока. Щеше да има връщане на донаборната служба. Изучаване на дисциплина "Патриотизъм", час по физкултура всеки ден и въвеждане на военно обучение. Незабавното възстановяване на ракетните бази в Южна България и извеждане на всички български войски от чужди държави.
Всички тези политически обещания се изпариха, когато те усетиха властта и изгодата. Днешните патриотари по нищо не се различават от онези, срещу които те най-остро се противопоставяха във времето. В предизборната надпревара те бяха отворени към всички политически сили. Това се оказва много опасно за онези, които се прегърнаха с тях. Несъстоялата се коалиция между социалистите и патриотите може би е едно предупреждение към ръководството на социалистите, тъй като би обединило антифашистите с нацисти. А това нямаше да се хареса на никого от левицата. По-добре да продължаваш да си в опозиция, твърдо защитавайки интересите на обществото, отколкото на власт с нацисти.
Довчерашните антиевропейци днес първи стават на Химна на Европа и силно го припяват и аплодират. Патриотарите преминават през поредния катарзис, но може би това да е тяхното естествено състояние към келепира и властта. Правят си майтапчийски снимки в лагерите на смъртта и смятат, че това е нещо забавно и, естествено, без да разбират, че тези лагери са символът на най-голямото зло, което е осъдено от всички нации и не трябва да се забравя. В противен случай отново някакви патриотари майтапчии биха възродили тези лагери под формата на майтап срещу човечеството.
Може спокойно да констатираме, че самообявяващите се за патриоти, независимо от времената, са чисто и просто патриотари и не са политици, а поредните политикани.