Рей Бредбъри и страстта към писането

За пътя на един писател, навиците и вдъхновението разказва видният американски ерудит Рей Бредбъри в книгата си "Дзен в изкуството да пишеш" (ИК "Сиела"). Авторът на "Вино от глухарчета" и "Смъртта е занимание самотно" обяснява защо писането според него е оцеляване, на какво учи то и как опиянението от акта на творчество спасява пишещия от погубващата го реалност.
Сборникът с есета на Рей Бредбъри, посветени на творческия път на пишещия, излиза за първи път на български. "Дзен в изкуството да пишеш" съдържа 12 текста на американския майстор на перото, писани през последните 40 години от живота му. Изтъкнатият автор излага пространно разсъжденията си по екзистенциални въпроси, които вълнуват всеки добър писател: какво е писането, на какво учи то пишещия, защо опиянението е жизненоважно за твореца и др.
Освен за увлечението към писането Бредбъри разисква темите за музата - къде и какво може да послужи за вдъхновение на пишещия, за редактирането и съкращаването - колко е важно човек да има мярка и усет за дължината на текста, за писането на филмови сценарии и др.
Цели есета са посветени на емблематични творби на автора - "451 градуса по Фаренхайт", "Вино от глухарчета" и първата му книга "Марсиански хроники". Сборникът съдържа и стихове на самия Бредбъри. В предговора на "Дзен в изкуството да пишеш" той обобщава в типичния си стил: "Пътуванията ми ме научиха, че ако не пиша един ден, ставам неспокоен. Два дни ми докарват треперене. На третия започвам да се съмнявам в здравия си разум, а на четвъртия се превръщам в шопар, затънал в собствената си диария. Един час писане тонизира. На крака съм, бягам в кръг и викам да ми дадат чисти гети. Та в тази книга става дума за това, по един или друг начин."
Преводът на "Дзен в изкуството да пишеш" от английски език е на Христо Димитров. Художник на корицата е Дамян Дамянов.