КАК ДОПИСАХ ПОЕМАТА "ХАЙДУТИ" ОТ ХРИСТО БОТЕВ

Кирил Момчилов


Христо Ботев
Х А Й Д У Т И
Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин...
........................

Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
........................
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врати да ходи...
.....................
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...
                    
               ...


ХАЙДУТИ

Стана ми Чавдар призори,
призори, рано в неделя,
с майка си двама тръгнаха
за хайдушкото сборище...
Когато тамо стигнаха,
слънцето беше изгряло,
изгряло, земя обляло...

Баща си отдалеч съзря -
личен сред страшни хайдути.
Той пред хайдути излезе
и си Чавдара прегърна,
после жена си продума:
"Дете ни, мило, ще пратим
в Русия да се изучи,
не при вуйчо си - аргатин!"

Далеч Чавдар проводиха,
на книга да се изучи
и човек да се завърне
при родни баща и майка...

Учил е Чавдар, що учил,
от Русия се завърна,
пристигна в родното село,
но що да прави, да тегли -
тежко се робство не търпи!
Па право в Стара планина,
при своя баща-войвода...

Чавдар хайдути говори:
"Другари, верни на тате,
от днес и аз ще съм с вази,
ведно ще любим и мразим
нашите братя безправни
и турски тиран-изедник!"

10 ч. вечерта
24.ХI.1955 г. - К. Момчилов,
Грудово

Неотдавна, прелиствайки първия български всекидневник "Вечерна поща" от началото на ХХ век, открих следния любопитен факт: в последните четири броя от 1907 г. главният редактор-издател Стоян Шангов (1867-1925) е публикувал продължение на незавършената поема "Хайдути" на гениалния ни поет-революционер Христо Ботев.
Този факт, известен може би на малцина днес, ме върна назад през годините. Реших да поровя из моя разхвърлян архив и... извадих на бял свят моето продължение на поемата от 1955 г. Било е в късната вечер на 24 ноември в ученическата ми квартира в Грудово. Бил съм на 16 години, в десети клас на гимназията...
Не си спомням дали са присъствали съквартирантите ми и дали са участвали в т. нар. спиритически сеанс. Не помня и върху какви листове и с какъв молив са били написани стиховете. Не мога и да твърдя, че Христо Ботев ми е "шепнел" на ухото, нито че гласът му е гърмял в полутъмната стая-землянка в приземния етаж на къщата на Илия Папазов.
От онова време съм запазил текста на пишеща машина. (Бях дописник на вестниците "Народна младеж" и "Патриот" и пишех материалите си в канцеларията на Околийския комитет на ДОСО - Доброволна организация за съдействие на отбраната. Там съм преписал ръкописа на пишеща машина...) Листът е бил прегънат на 6, но все пак е оцелял... Не мога да отговоря и защо "медиумът" след последния стих се е подписал не Христо Ботев, а К. Момчилов?
Обявявайки се днес за "медиум", искам да свидетелствам, че като ученик в гимназията бях силно повлиян от творчеството и революционното дело на Христо Ботев. А мълвата през онези години, че Ботев е още жив, че се е завърнал от Диарбекир и обикаля из хасковските села, допълнително ме бе възбудила.
Да ви разказвам ли легендите и приказките, с които от малък съм закърмен: легендите за Индже войвода (има село в Странджа планина на негово име!), за Вълчан войвода (Вълчанов мост), за Бимбеловци от Факия, за Георги Кондолов и Тодор Грудов... И до днес е пред очите ми големият том с твърда корица, който бе издаден след юбилейната научна сесия по случай 100-годишнината от рождението на гения.
Не искам да се хваля, че знаех наизуст всичките му стихотворения. Но "Хайдути" съм обичал и заради народнопесенния му дух, и заради Чавдар - малкия герой от поемата. Чел съм и материалите от сътрудници на Института "Христо Ботев" (имаше такъв институт!) за геройската му смърт и за лобното му място.
В онези далечни години учениците не само четяха много, четяха поезия и сами пишеха стихове. След Ботев бях пленен от Вазов, Яворов и Дебелянов, от Смирненски и Вапцаров, от партизанските песни на Веселин Андреев. Хубавото при мен бе, че още като студент разбрах: да пишеш стихове, трябва да си от Бога белязан. Иначе - поети много, а поезия... Явно е, че тогава съм се виждал като внука от поемата (Я надуй, дядо, кавала...), а не като поет.
След време научих защо поемата "Хайдути" е останала недовършена. Христо Ботев я публикувал в брой 3 на вестник "Дума на българските емигранти" от 8 юли 1871 г. Защо ли не я помества в стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова"? По всяка вероятност поради това, че не е успял да я завърши. За пръв път я срещаме в книга през 1888 г. - "Съчинения на Христо Ботйов", под редакцията на Захарий Стоянов, който под текста е отбелязал годината 1866. Според него поемата "Хайдути" е написана "още в Одеса", когато Ботев бил "в класовете на гимназията", и била изпратена "на преглед, а може би и за обнародване, на дядо Славейкова, в Цариград..."
Неведнъж съм се питал и сега се питам: Кой е Чавдар?
Чавдар срещаме в много народни песни. За прославения хайдутин Чавдар са писали П. Р. Славейков, Ст. Каракостов и други автори. Името на Петко Страшника не се среща в народната поезия. "Чавдар" е псевдоним на Ботев. С него той е подписал някои стихотворения, с него се подписва и като редактор на "Дума на българските емигранти". С този псевдоним Ботев е известен сред приятелите си революционери в Русия.
На стр. 13 от "Съчинения на Христо Ботйов" (1888) Захарий Стоянов съобщава:
"Според уверенията на Ст. Стамболов, другар и съжител дълго време на Ботйова, тая поема била още много дълга, обемала цяла една епоха, чак до революционния период. Много пъти той слушал от нейния автор като я декламира, много пъти го молел да седне да я напише, но той все отлагал. Стамболов помни някои отделни думи и съдържанието. Продължението било, че Чавдар ходил в "широка" Русия на учение, изучил се на книга и се върнал в селото си. Като видял как биели и мъчели "сюрмаща" турци и чорбаджии, той рипнал и казал майце си защо го е тя пратила да учи "книга", а не го оставила да стане хайдутин? После това той събрал страшна дружина, издигнал кървав байрак, отишъл да пази "сюрмаща", а изедниците на кол побивал. Името му се било прочуло в "девят каази и в дванадесет кадалъка му се пеела песента"...


  
Христо Ботев                                                                    Знамето на свободата

   
Стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова"   Ботевата чета на козлодуйския бряг, худ. Димитър Гюдженов