Две писателки в "битка" за Яворов

Кирил Божилов

Щом стане дума за Шипченската епопея от 1877 г., не може да не си спомним и "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов (Пловдив, 6 ноември 1883 г.).
През есента на 1902 г. България чества най-тържествено 25-годишнината на Шипченската битка, решаваща за Освободителната война. Сред поканените - "За Вазова няма място" (заглавие от столичен вестник, б.а.). Но "по един дълг на етика" - и с желанието на княз Фердинанд "да се направи нещо" - революционерът и общественикът Стоян Заимов е "изпратен" да помоли министър-председателя д-р Стоян Данев да отдели едно място и за "народния венчан поет".
Отговорът: Няма повече предвидени места...
Все пак, след около седмица, са осигурени още няколко покани за шефове на партии. Поканен е - накрая! - и Иван Вазов: не като народен поет (единствен с такова звание!), ами като председател на Славянското благотворително дружество...

* * *
Писателите са едни от първите туристи в България, сред най-първите са Бачо Киро, Алеко Константинов и Иван Вазов. Страстни почитатели на прелестната българска природа са и Боян Пенев, и Николай Райнов, Минко Неволин и Павел Делирадев, Никола Вапцаров...
Други писатели пък не са имали вътрешна нагласа да бъдат туристи, столичанинът Славчо Данаилов си спомня: Йордан Йовков и Спиридон Казанджиев, макар и да се били екипирали туристически, не намерили воля и време да се изкачат на Черни връх. Обаче проф. Александър Теодоров-Балан вече се разхождал по бул. "Цар Освободител" с "къси туристически гащета". Проф. Ал. Теодоров-Балан наистина е бил запален турист, може би затова и доживя да "влезе" в стотната си година.
Но едва ли заради отчуждението си от туризма Йордан Йовков изкарва само 57 години, Спиридон Казанджиев поне догонва 70-те...

* * *
Първият поход до Черни връх - 27 август 1895 г., подбуден от писателя Алеко Константинов - се възприема като начало на организирания туризъм у нас. Колко щастлив е възгласът на Щастливеца (псевдоним на писателя):
"Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черни връх!"
Присъства и поетът Иван Вазов, но... и 4 жени.
Поклонниците на Алеко Константинов - този "българин до забрава", интимно го наричат Алеко. Витошките туристи кръщават "Алеко" своята първа землянка, на негово име във Витоша: Алеково кладенче, Алекови водопади, хижа "Алеко" (втората в България), хотел "Щастливеца"... В Рила: връх Алеко. Село Алеково, в Пазарджишко. Още две села на негово име - в Свищовско и Силистренско. И много училища, читалище и улици...

* * *
Като по стар обичай Антон Страшимиров - роден във Враца, учител във Видин, вече изявен писател и "възхитителен красавец", си "открадва невеста": дъщеря на известен видински гражданин - учителката Стефка Симова. Или може би учителката - най-красивата видинчанка, побягва с него, двамата се венчават в манастир край Габрово; шаферката им - дъщеря на писателката Ана Карима.
Годината: 1897-ма (без щастие да имат свои деца).

* * *
Преди това и друг писател си "краде невеста": Стоян М. Попов - през 1895 г., тогава е ръководител на пътуваща театрална трупа "Зора". 16-годишната гимназистка Руска, мечтала да стане артистка, в снежна декемврийска нощ побягва с него и с трупата му. За да се укрие от полицията, тя приема името Роза Попова (майка й побелява от тревога за една нощ...).
Роза Попова ще стане изключителна българска артистка, първа българка, издала своя стихосбирка (заедно със съпруга си). А Стоян М. Попов се утвърждава като един от най-популярните български поети за деца - Чичо Стоян (псевдоним, подсказан от съпругата му); в българското кино той е първият изпълнител на ролята на Бай Ганьо (и те не са изпитали радостта да имат свои деца).

* * *
С псевдонимите помним много български писатели, трудно е да се изброят всичките. Да започнем с "класиците": Елин Пелин, Ран Босилек, П.К. Яворов, Димитър Полянов... Още: Добри Немиров, Илия Волен, Людмил Стоянов... Но и Александър Муратов, Емил Коралов, Камен Зидаров, Камен Калчев...
И някои български писателки са познати на читателите само с псевдонимите си: Евгения Марс (Евгения Бончева), Северина (Ружа Драганова), Елисавета Багряна (Елисавета Белчева), Калина Малина (Райна Радева-Митова), Бленика (Пенка Денева-Цанева), Паулина Станчева (Калиопа Костова), Яна Язова (Люба Ганчева)...

* * *
Български писатели са имали какви ли не професии: юристи и филолози, лекари и инженери, офицери...
Но някои са завършили богословски училища и семинарии, духовни академии: Нешо Бончев, Васил Априлов, Илия Волен... Но и Сирак Скитник, Николай Райнов...

* * *
Приемането в Съюза на българските писатели, създаден през 1913 г., винаги е било трудно; дори за Николай Фол или Гьончо Белев, за Чудомир, Георги Караславов или Младен Исаев...
Още повече - за жени писателки.
Дори за Елисавета Багряна!
Затова голяма група български писателки си учредяват свое дружество - Клуб на българските писателки. Да, но и в този клуб приемането на нови членове също става много трудно. Ето защо още същата 1930 г. пренебрегваните писателки, подкрепяни от видната общественичка Екатерина Каравелова, се обединяват в Съюз на българските писателки.

* * *
Писателките Ана Карима и Санда Йовчева - ентусиазирани съратнички в женското движение, в личния си живот стигат до публична разправия: коя от двете поетът П.К. Яворов е харесвал повече?
Журналистите - нали дебнат тъкмо такива новини, разширяват разправията, карикатуристите пък това и чакат... И така се появява "неизвестно" стихотворение на поета, ръкописно оставено върху пощенска картичка до Санда Йовчева:

Да беше цвете сред цветята,
каквото си сред жените,
о, хубава жена...

И така нататък, 24 януари 1905 г. Приятна поетова закачка-ласка - с неговата любвеобилна душа!

* * *
След Освобождението повечето български писатели се заселват в новата ни столица София.
На централната улица "Александър т" своя къща вече има Михалаки Георгиев - голяма и с веранда, с широк двор и градина. Тук гостуват много от "първите хора", превръщат я в "културен център", по-скоро - образуват "литературен кръжец" - начало на сдружаване на българските писатели? Рядко културната домакиня Магдалина им поднася чай, семейният им самовар е бил нововъведение за столичния живот. Самата тя, със своя "широк поглед", участва в разговорите.
И затова - "бе често одумвана от старите клюкарки".

* * *
Нежният лирик Димчо Дебелянов - любим поет на поколения млади хора, на 2 октомври 1916 г., като ротен командир, загива на фронтовете на Първата световна война. В джоб на куртката му са намерени две писма, те са от поетесата Северина (Ружа Драганова): първата българка, получила диплома от Историко-филологическия факултет към Парижкия университет Сорбоната.
Писмата й са писани 4 месеца преди смъртта му, те са кратки поетични споделяния, мелодии от осъзнати чувства.

* * *
Поколения българи са пели - и още пеят! - тази песен, някога твърде популярна:

Сладкопойна чучулига
над полето се издига...

Песента каква е - народна?
Не, песента е със заглавие "По жътва", автор на текста е писателят Цоньо Калчев, пионер в детската ни литература, роден в с. Джулюница, Великотърновско, през 1870 г.

* * *
За българските писатели са разпространени различни анекдоти, дори за Иван Вазов. Най-вече за разсеяността на проф. Александър Балабанов.
Ето един за Дора Габе:
"Една млада жена попитала лукаво писателката Дора Габе на колко години е? Писателката не скрила годините си: "На 53... Но за предпочитане е да си на 53, пък да изглеждаш на 35, вместо да си на 35, а да изглеждаш на 53."

* * *
През 1927 г. Българският народен морски съюз във Варна обявява анонимен конкурс за цикъл черноморски песни. Поводът: защото дотогава Черноморието си няма песен. Наградата е скромна - 5 хил. лева (колкото две месечни заплати, например - на селски начален учител).
Участват 46 автори, журито награждава цикъла с мото "Чайка III" - на Елисавета Багряна; стихотворението й "Морска песен" е одобрено за морски марш (всичко това - потънало в забрава!). Същата година поетесата издава своята първа стихосбирка "Вечната и святата" (без да включи морските си песни).
Между другото: тя - родена в София, за първи път вижда море едва като гимназистка...

* * *
Първата брачна двойка у нас - по новия Закон за гражданския брак (Записи на актове за гражданско състояние - ЗАГС): Ангел Солаков и Цветана Попова. Това - на 20 май 1945 г.
А вече на 1 юни 1945 г. - и втората двойка: Росица Попова и Асен Босев - поет с няколко стихосбирки, 32-годишен, връстник на Съюза на българските писатели.

* * *
За първи път репродукция на художествена картина с образ на забележителен българин е използвана върху банкнотата ни от 200 лева, емисия 1929 г.: Отец Паисий пише "История славянобългарска". Картината е на художника Иван Мърквичка (1899 г.), художественият проект е на проф. Васил Захариев.

* * *
Спирал съм се, с поклон, пред толкова некролози за български писатели; както се казва: за мъртвите - или само хубаво, или нищо. Но най-развълнуван прочетох оптимистичните думи в некролога на поета Лъчезар Станчев: "Той живя щастливо" (1909 - 9.ІХ.2001 г.).

* * *
За миг си помислете: познавате ли тази "гурбетчийска" песен, харесва ли ви?

Ако зажалиш нявга за драмска ракия,
дойди на гости -
с коня шарколия...

Песента се знае за народна, но тя е от стихосбирката "Песни за Македония" (1927 г.) на писателката Магда (Смарагда) Минева-Петканова.

* * *
Да не забравяме: "Патиланци" на Ран Босилек е една от 10-те любими книги на съвременните българи - според телевизионно допитване през пролетта на 2011 г.
Но на първо място в същото допитване, изпреварил всички чуждестранни заглавия, е първият български роман "Под игото" от Иван Вазов.

* * *
Чудомир (Димитър Чорбаджийски) - живял и творил в град Казанлък, писател и художник, дългогодишен директор на градския музей:
"Пред входа на музея има голяма нова изтривалка. От 40 хиляди посетители само около 120 са си изтрили краката. Останалите или само се спъват в нея, или я прескачат"...

* * *
Някои български писатели са и рисували: Константин Величков, Николай Райнов... Но и Йордан Радичков, Иван Давидков, Ивайло Петров, Андрей Германов...
Някои български художници пък са "майстори на изящното слово": Александър Божинов, Илия Бешков, Сирак Скитник, Елисавета Консулова-Вазова...
И без да са членове на СБП!

* * *
В Софийската зоологическа градина - първа на Балканския полуостров, имаше (и вече я няма) една бяла мечка, кръстена Маша. Едва ли днес се знае, че тя, още като мече, бе подарена от писателя Слав Г. Караславов. За нея е книгата му "Повест за Филимон и Маша".

* * *
Единствен български писател - и то жена! - се подписва с четири имена: своето, на съпруга си, на баща си, но - и на майката: Станка Николица, Спасо-Еленина, от Разград. Възприета е като първата българска поетеса, макар и само с едно свое публикувано четиристишие през 1853 г. - като посвещение на сънародничките си в преведената (побългарена) от нея книга "Две прикаски за славните жени..." Тя е първата българска жена, усетила и доказала, че звучният български език може да се вмества в строгите стихотворни форми.
Тогава Любен Каравелов е още ученик, Христо Ботев е на 5 години, Иван Вазов - на 3 години...
А колко са годините оттогава: 164.





Иван Вазов, худ. Ал.Божинов

Бачо Киро на път за Букурещ

Алеко Константинов, пощенска картичка

Землянката "Алеко" на Витоша

Антон Страшимиров и Стефка Симова като младоженци

Роза Попова и съпругът й Чичо Стоян Попов

Добри Немиров

Николай Райнов

Няколко участнички в Клуба на българските писателки, 1931 г.

Ана Карима и Санда Йовчева в битка за Яворов, неизвестен карикатурист

Михалаки и Магдалина Георгиеви

Северина

Дора Габе, худ. Ал. Добринов - 1935 г.

Елисавета Багряна, худ. Дечко Узунов - 1926 г.

Асен Босев със семейството си

Банкнота от 200 лева, емисия 1929 г.

Магда Петканова (вляво) с Антон Страшимиров и Люба Касърова - София, 1934 г.

Чудомир, худ. Борис Ангелушев


Станка Николица Спасо-Еленина и нейната книга "Две прикаски за славните жени..."