Панорама
Публицистика
С какво живее българинът
Истината
/ брой: 101
Катя Янева
Тя е нещото, с което най-трудно се живее. Да не завиждаме на тези българи, които са я избрали за съжителница. Истината е грозна, страшна, ръбата и вечно недохранена. Тя непрекъснато иска да й търсиш потвърждения - да я подхранваш по този начин, да расте и да се развива. Тя иска, най-нахално, да съединиш душата си с нея! Известно е, че сложиш ли една истина в домашната си витринка и превърнеш ли я в образ за поклонение и преклонение, тя бързо повяхва, сгърчва се и е способна да издъхне пред очите ти и пред цяло поколение. Колко истини са изгаснали само защото сме им се кланяли набожно, небрежно, без да ги доразберем, без да им осигурим живот от своя. Истина ли беше, че трудът прави човека? Истина беше, само че я забравихме на стената, забодена с кабарче, на стенвестника или дори - сложена в златна рамка - все тая. Не й дадохме да се развие, да даде плодовете си в цялото им разнообразие. Повтаряхме я, пък се правехме на големи не с нея, а с хитрини, хитринки и мошеничества. Не ми казвайте обратното. И тази истина умря. Не трудът прави човека, излиза, че трудът може да направи само едно работно животно. А да те броят за човек, ще ти трябва голям майсторлък - главно да стъпиш на врата на тия с честния труд. Човеците, които парадират в светлите публични пространства (ех, има изключения), слабо познават труда. Ние, които го познаваме от детство, всеки ден губим човешки образ. По стечение на обстоятелствата!
Истината е мъчна да живееш с нея, защото тя не се смущава от товара, който слага на плещите ти, от това, че трябва непрекъснато да й даваш нови доказателства, да й водиш за другаруване други истини, още и още други истини. Тя не прави сметка колко изморява. Тя не търпи, за разлика от лъжата, никакви лъжи около себе си. Настаниш ли до истината поне една лъжа, всичко се променя. Изглежда, биополето на лъжата е по-силно, то омаломощава и най-великата истина, свежда я до суха черупка. Трябва с четири очи да гледаш няма ли отнякъде си да цъфне някоя си лъжа, да се лепне до твоята сърдечно гледана истина, да я ликвидира! Никаква сговорчивост. Не се надявай! Като въздигнахме народната власт и като завъзхвалявахме диктатурата на пролетариата плюс член първи, какво се получи? От народната власт остана само граховата шушулка, а диктатурата на пролетариата се разви до... а бе, знае се до какво. Лъжата? Ако си избрал да живееш с лъжата, всичко е къде-къде по-лесно. Лъжата се ласкае и се увърта около теб като гальовна кучка, с тази разлика, че те предава, щом й падне. Ти пък умееш да се оградиш с много гальовни лъжи около себе си. Хубавото на лъжата е, че търпи други, в цялата им пъстрота.