Политически калейдоскоп

Николай ШОПОВ
                     
Миналия път писах за страстите между Великден и Гергьовден, но явно страстите в българския политически живот никога няма да стихнат. Поредните изблици бяха след заседанието на НС на БСП. Защо са били освободени едни членове на ИБ, а други не. Чистка ли е това или принципно решение? Тълкуванието, според интереса, може да бъде различно. Но тъй като не съм сред заинтересованите

ще се опитам да бъда обективен

Председателят на партията много преди това обяви публично, че ще предприеме подобна стъпка. Мотивите на Корнелия Нинова са абсолютно правилни. Не е необходимо едни и същи хора да бъдат на няколко места. Всички говорят, че партията трябва да се отвори, да се привличат в ръководствата на различни нива повече партийни членове, да се даде възможност за реализация и на нови лица. А как ще стане това при положение, че се съвместяват няколко длъжности? Защо едни и същи лица трябва да бъдат председатели на общински съвети, на областни съвети, народни представители, членове на ИБ? Имат ли време да вършат тази разнообразна работа? Как другите да вярват, че ще могат да се реализират? Мотивът, че ще се прекъсне връзката между ИБ и парламентарната група е абсолютно несъстоятелен. Нали Корнелия Нинова е председател на партията и председател на парламентарната група. Нима тя ще има различна политика в ИБ и парламентарната група? Още повече, че никой не пречи на членове на ИБ да присъстват на заседание на парламентарната група, да бъдат в курса на дейността й. Така, че този мотив е абсолютно фалшив и прикрива други интереси.
Вторият аргумент също е много силен. БСП се нуждае от сериозна организационна работа. Местните партийни организации са силно разклатени. Някъде въобще не съществуват. На други места са капсулирани. Няма дейност, дори и при провеждане на избори. Има партийни организации, които се оглавяват от местни бизнесмени, които се интересуват не от интересите на партията, а от собствените си интереси. Като общински съветници те гласуват с групите на ГЕРБ, а не като опозиционни представители. Обществените настроения са негативни, а

това се отразява на авторитета на БСП

Трябва с болка да признаем, че организациите са доста застарели. Няма свежа младежка кръв. И тук още един път искам да поставя въпроса за работата на младежката организация на БСП. Хубаво е да има квотен принцип за младежи в НС на БСП и в листите за народни представители, и за общински съветници, но местата трябва да се заслужат. Мисля, че младежката организация трябва обърне внимание на работата си в тази област. Разбира се, че този проблем не е само на младежите. Ето защо съвместяването пречи да се съсредоточат усилията в определени дейности. Не може народният представител да има време за организационна работа. Неговата работа е в Народното събрание. Подготовка на законопроекти, комисии, изказвания, срещи по министерства, срещи с избирателите. И организационната дейност остава на втори план.  Особено отговарящият за организационната работа в ИБ на БСП не трябва да бъде и народен представител.
Друг е въпросът по какви критерии и принципи едни народни представители останаха членове на ИБ, а други трябваше да напуснат. Ето тук има нещо, което оставя неприятен привкус. Трябваше да се обяснят принципите и причините за тези промени. И друг път сме писали, че е необходимо да има принципи и критерии за извършване на промени било в Устава на партията, било при кадрови размествания. Липсата на такива остава в партийните членове и обществото чувството на безпринципност, на лична разправа. По този начин промяната в БСП не се приема за истинска, а за формална.
Един проблем, който също ще тежи на Корнелия Нинова, е липсата на членове на ИБ, които имат други алтернативни мнения. Трябваше да се остави поне един представител на лявото крило в ИБ, защото когато няма различни мнения, спорове, дискусии в НС на БСП и ИБ, то тогава се допускат грешки, защото оставаш с представата, че винаги си прав, което е доста опасно за развитието на партията.
Трябва да подкрепим решението Деница Златева да не бъде част от правителството. При ясно мнозинство на управляващите, с декларациите, че имат големи управленски и кадрови възможности, защо е необходимо да има

представители на опозицията в кабинета

Борисов иска друг да носи отговорност за неудачите, да се размият нещата, други да са виновни. При предишното правителство изоставането беше толкова голямо, че лично Борисов взе да ръководи процеса, като отстрани Кунева. Той явно вижда, че подготовката за председателството на ЕС куца и превантивно иска друг да бъде виновен. А и каква опозиция си, като имаш представител в правителството. Точно този колаборационизъм отслабва опозиционите партии и те отиват в небитието.
            
           

Знам, че политическата култура и традициите изискват да се дадат сто дни на правителството и тогава да се правят оценки. Но това правителство по същество не е ново. То е продължение на предишния кабинет на Бойко Борисов. Това личи от избраните министри, които с малки изключения са същите, от заместник-министрите. А и уж новите са били в предишните правителства на ГЕРБ на различни длъжности. Какви реформи в съдебната система да очакваме от Цецка Цачева? Застоят ще бъде пълен. Как да бъдем оптимисти за дейността на МВнР при Захариева? Още с първите си изявления тя потресе всички. България няма двустранни отношения с Русия и САЩ, има отношения ЕС-Русия и ЕС-САЩ. България няма собствена политика, няма национални интереси. Голямата цел на Захариева била да дойдат в България големите лидери. Нима това може да бъде цел на едно министерство? Но какво ли значение има кой ще бъде министър, като външната ни политика не се определя в София, а в САЩ, Брюксел и Берлин. Няма смисъл да се спираме на всички министри, защото видяхме какво направиха в предишните мандати.
Вторият елемент, който ме кара да бъда скептичен са обявените цели на коалиционния  кабинет. Може ли цел да бъде пълен мандат на кабинета? И още по-голямо чудо - тази цел да бъде записана в коалиционното споразумение. Е, това го няма в историята. Пълният мандат на едно правителство не зависи от това дали е записано в коалиционно споразумение, а от неговата дейност. Другата цел е стабилност. Това е

една фалшива стабилност

защото липсата на реформи ни обрича да стоим в блатото на безвремието. А реформи няма да има защото няма решителност, политическа воля и административни възможности. Скептицизмът ми е основан на опита от работата на предишните правителства на ГЕРБ.
Първите стъпки на правителството само дават основание за скептицизъм. Назначения на заместник -министри са спорни. Някои вече си дадоха оставките. Други чиновници бяха уволнени. Първият законопроект беше лобистки и при първия протест беше оттеглен. Всъщност това е практика на ГЕРБ. Е, как при тези действия да бъдеш оптимист, че правителството ще се справи с проблеми като бедността, социалната несправедливост, неравенството, демографската криза, престъпността, проблемите на съдебната система и много други.
Каква стабилност може да очакваме, когато вицепремиер е Валери Симеонов. Всяко негово изказване вещае криза. Оправдава нацисткия поздрав, защото бил шега. А дали е шега за милионите избити. Дори и той си правил майтапчийски снимки в Бухенвал. А действията му на границата? А изказванията му за циганите? А приказките му, че е било по-добре да останем под турско робство, отколкото Русия да ни освободи. И този човек ще ни представлява в Европа? Той незабавно трябва да си подаде оставката не само като вицепремиер, но и като народен представител.
               
                   

И няколко изречения за европейските ценности и защо гражданите се разочароват от ЕС. По-горе стана въпрос за Валери Симеонов. От ЕС и ЕНП няма никаква реакция. Те са оглушали и онемели.
 
Европейските ценности отидоха в коша

заради интересите.
Ангела Меркел при посещението си в Русия постави на Путин въпроса за правата на гейовите в Чечения. А това беше на 2 май, денят, в който бяха убити 48 души в Одеса и стотици ранени. Не е ли това цинизъм и пълно пренебрежение към основната човешка ценност - живота. Да не говорим за убитите деца в Източна Украйна, за другите жертви сред цивилното население. Не по-назад остана и Тереза Мей, която от мъгливия Албион пригласяше на Меркел. Приказките за европейските ценности губят всякакъв смисъл в очите на европейските граждани от този двоен стандарт. И докато ЕС не се обърне към истинските проблеми на гражданите - социалната несправедливост, неравенството, младежката безработица и неприкритото желание за Европа на две скорости, няма защо да се учудваме на нарастващия скептицизъм.