Не умеем да си партнираме

Юлиян Петров       
председател на синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" 

В навечерието на 24 май - Ден на славянската писменост и култура, славата към просветата и образованието, уважението и респекта към учителя показа нови отрицателни стойности. Продължават многобройните спекулации на някои "родителски организации" да настояват за въвеждането на специални разузнавателни видео и аудио средства в образователните институции и семействата, подобно на "Биг брадър", да могат да следят постоянно действията на учителите на своите деца.
Същите тези родители, в еуфорията на недоверие към образователните институции, са готови да извършат чудеса от предложения и обвинения към работещите в образователната система, но не са готови да признаят огромния си дефицит от родителски способности и умение да партнират на учителя.
Тези "амбициозни родителски организации" не са си направили труда да прочетат, че ползването на този вид записвачки или скрити камери, са в явно нарушение на закона, при условие, че липсва съгласието на лицето, срещу което е насочена тази техника. Погледнато реципрочно, би ли било логично министърът на образованието да поиска техника за наблюдение в домовете на учениците, за да се гарантира доброто им домашно възпитание!
Българските учители очакват ясна позиция от Министерството на образованието и от Министерство на вътрешните работи относно законосъобразността на подобна инициатива.
За съжаление, в деня на матурата и външното оценяване отново бе погазен авторитетът на българския учител, като педагозите бяха задължени да оставят мобилните си телефони, вместо да бъдат предупредени, както е навсякъде по света, да ги изключат и да не ги ползват.
 Липсата на доверие между учители и родители, между институции и учители е в основата на грандиозен разпад на образователните традиции и ценности.
Новата роля на някои родители вече се изразява в небивал духовен рекет над учители, директори и всички институции, рекет, в който се крият безсилието и крахът на семейното възпитание. Традициите на българското семейство се давят в агресия и натиск към училището на определен кръг от родители, натиск юридически, медиен, вербален и психологически.
Преди 150 години училищното настоятелство е осигурявало финансовите средства за всяко училище. Настоятелството е назначавало и уважавало учителите. В резултат на което през 1882 г. е имало същия брой училища, колкото  са и сега, но при 3 милиона население.
Сега родителите искат да назначават и уволняват учители и директори, искат да влияят на всички видове управленчески решения в системата на образованието, дори тогава, когато нямат експертен капацитет за това.
Преди 24 май е време да се замислим как да върнем авторитета на учителя, как да му повярваме, както сме го правили от векове? Как да се превърнем в родителите, които дават всичко за образованието на децата си. Как да спрем да хулим тези в училище, които работят само за призванието и честта си? Как да започнем да се обръщаме към класния ръководител с думите УЧИТЕЛЮ, както се обръщат в Япония, Испания, Полша и много други страни?
Синдикатът "Образование" прави проверка на стачната готовност по повод на родителския рекет.