Орбан иска автономия на Закарпатска Украйна
Будапеща настоява и за двойно гражданство на етническите унгарци
/ брой: 98
д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest
Миналата седмица унгарският премиер Виктор Орбан отново и доста остро постави въпроса за двойно гражданство на етническите унгарци, живеещи в западната част на Украйна, дори за даване на автономия на Закарпатската област. "Унгария е длъжна да се грижи за своите сънародници в Карпатския район и най-вече е разтревожена за положението на 200-хилядната унгарска общност, изложена на риск поради опасната ситуация в Украйна", заяви той.
Орбан обаче тактично премълча за разюзданите действия на пронацистките формирования и криминалния разгул в източната му съседка. Киев пък продължава да си прави оглушки и упорито игнорира директните намеци. Будапеща отдавна излага пред Киев искания за даване на специален статут на Закарпатската област. Преди 3 години, скоро след преврата в Киев, Орбан се срещна с Порошенко и постави въпроса за правата на унгарското малцинство в Украйна. В края на март след срещата на ЕНП в Малта прессекретарят на унгарския премиер заяви, че двамата лидери са постигнали съгласие Унгария и Украйна да сключат такова двустранно споразумение. Но едно са думите, друго са делата, и от обещанията на Порошенко досега няма никакъв резултат. Всъщност Унгария води последователна политика за защита на унгарските малцинства; тази политика е в дневния ред на всички унгарски правителства през последните 25 години. Очевидно дошло е време за по-настойчиви действия.
В създалата се ситуация, когато целостта на Украйна, дори самото й бъдеще, виси на косъм, унгарският премиер не оставя на Киев възможности за маневриране. Какво може да отговори Порошенко, на фона на върлуващите агресивни и войнстващи пронацистки формирования, които фактически владеят властта в Украйна! Освен това, налице са определени сигнали и от Вашингтон, и от Брюксел, че вече са уморени да продължават да поддържат Украйна и няма да е изненада, ако ЕС пристъпи към разделяне с неуправляемия длъжник. Ако Будапеща успее да постигне своето, веднага ще скочи и Варшава. Претенциите на поляците към Лвовщината и към други части на Украйна отдавна са известни и съвсем не са неоснователни.
Закарпатска Украйна (за унгарците е Подкарпатие) е част от хилядолетната история на Унгарското кралство и е особено свидна за унгарците. Там е Верецкият проход, през който в 896 г. преминали маджарите след поражението си от войската на българския цар Симеон, заселвайки се трайно в Трансилвания и в равнинна Панония. Там е и крепостта Мункач (Мукачево), в която прекарва детските си години прославеният княз на Трансилвания Ференц Ракоци II. Крепостта е била успешно отбранявана срещу хабсбургските набези в продължение на три години (1685-1688 г.) от майка му - Илона Зрини, национална героиня на Унгария. След смъртта й през 1703 г. княз Ференц Ракоци II оглавява националноосвободителните борби на унгарците срещу австрийското господство.
Версайският диктат отнема насилствено тази историческа унгарска земя от Родината-майка и я предава на новообразуваната държава Чехословакия. През юни 1945 г., по силата на споразумение с Чехословакия и след акт на самоопределение на населението, областта влиза в състава на СССР. Месец по-късно, на конференцията в Потсдам (17 юли-2 август 1945 г.), съюзниците Великобритания и САЩ формално утвърждават този акт на самоопределение.
В Задкарпатска Украйна има още един фактор: местното население - русофилски настроените русини (рутени). Русините са коренни жители на областта. Те успяват да съхранят своята самобитност и след маджарското завладяване в края на IX век. Почитат Кирил и Методий като "апостоли на славянството" и "покровители на Задкарпатска Русия". Многобройни са храмовете, които носят името на Светите братя, а Грушевският манастир край Мукачево (Мункач) ги смята за свои основатели. Преобладаващата част от русините изповядва православието, другата част са униати. През периода на австрийското господство те са разселвани по всички краища на империята. Смята се, че днес наброяват към милион и половина, разпръснати в Полша, Словакия, Унгария, Чехия, Сърбия, в които държави са признати за национално малцинство. Не и в Украйна, където опитите им да добият същия статут се натъква на яростна съпротива на пронацистките формирования в Киев и Лвов. След разпада на Съветския съюз населението на Закарпатска област поиска да се самоопредели. На проведения референдум 78% от жителите гласуваха за автономия. Властта в Киев обаче отказва да удовлетвори тези искания.
Поредното изявление на Виктор Орбан всъщност не добавя нещо ново към досега следваната последователна политика в защита на унгарските малцинства зад граница. Само тонът на премиера е по-твърд, по-императивен.