София скандално подмина "Новият път на коприната"

Иван Николов*

Покрай "ЦУМ-гейт" София пропусна "Новият път на коприната". Посредствеността е легнала като тежка плоча върху поведението на политици и общественици. Държавническата инфантилност пред казуси, станали нарицателни, като "ЦУМ-гейт", свеждането на изключително сериозни проблеми, като нежеланието да се осъществи съдебната реформа до равнището на битпазарска крамола между двамата най-висши магистрати у нас, Цацаров и Панов, са диагноза за тежко заболяване. Лексикалната фриволност, която разцъфтява в социалните мрежи и завладява все повече и мисленето на политиците, издава повсеместната занемареност на духовната ни хигиена. Медиите, а оттам и цялото ни общество стават заложници на междуличностната дребнавост в отношенията на хора с претенции за стожери на обществения ни живот. Криминалният акцент на началните новини по всички радиа и телевизии издава все по-натрапчиво липсата на какъвто и да е белег на по-мащабен поглед върху утрешния ден на държавата и обществото. В тази атмосфера криещите в себе си специфичен философски и идеологически смисъл понятия като фашизъм, комунизъм, либерализъм, демокрация и тоталитаризъм се превърнаха в кални топки за замерване между политици, чиято подготовка да управляват България и да я представляват пред света се оказва на третостепенно провинциално равнище. Господстващата междуличностна и междупартийна отмъстителност не закърнява, а изтръгва от корен всеки кълн на някакво ориентирано към по-далечна перспектива мислене.
И точно поради това България остана безразлична към форума, който на 13, 14 и 15 май 2017 г. събра в Пекин представители на 70 държави, между които - 30 държавни глави. Те обсъдиха глобалния проект, предложен от Китай, "Един пояс, един път", или това е проектът "Новият път на коприната". Този грандиозен замисъл, който има амбицията да свърже инфраструктурно Азия с Европа, вече четири години набира скорост. Какво пропуска България с безразличието си не само към това грандиозно начинание, а с безразличието си към тенденциите подобни проекти да заобикалят страната ни!? Само преди петнайсетина години ние не успяхме да оползотворим благоприятните условия за изграждането на коридор №8, т.е. инфраструктурата по посока изток - запад, която умишлено се саботира от Гърция и Сърбия. И докато на пекинския форум нямаше представител на България, държави като Испания, Италия, Унгария и Гърция бяха представени от своите министър-председатели. Там беше и сръбският премиер Александър Вучич. Да не забравяме, че още на 17 декември 2014 г. в белградския хотел "Хаят" Китай, Сърбия и Унгария подписаха споразумение за изграждане на високоскоростна жп линия, свързваща тези държави, като част от трасето, минаващо от Турция през Гърция, Македония и Унгария. Сръбският премиер Александър Вучич нарече тогава този ден "велик ден за страната. Построяването на железопътната линия ще доведе до по-голяма свързаност между Сърбия, Унгария и Македония." Ето как отново стигаме до темата "Македония". Сърбия се цели в Македония чрез инфраструктура чак от Пекин, а ние си пеем ли пеем песенчицата за нашите общи корени и история. Присъствието на Ципрас и Вучич на сегашния форум в Пекин също беше далеч от платоничната любезност. Стана ясно, че китайска компания ще инвестира около 500 милиона долара само в пристанище Пирея, а Сърбия ще получи около 6 милиарда долара инвестиции за инфраструктурни проекти. Геополитиката, геоикономиката и геокултурата в Пекин бяха завързани в здрав възел, в който интересите на нашите съседи са също здраво вплетени. Личностите, които стоят начело на нашата държава, да си отговорят ПЪРВО на въпроса, защо стратегическите инфраструктурни проекти на Балканите постоянно заобикалят страната ни? И ВТОРО: да проумеят най-после, че България съществува много преди на света да се пръкнат фашизмът и комунизмът. Не опартизанени крамоли! Стратегическото мислене е днес животоспасяващата ценност за България.

БГНЕС


* Иван Николов е журналист, публицист и издател, главен редактор на списание "България-Македония" и директор на издателство "Свети Климент Охридски".