Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Общество

Таланти и поклонници

Греъм Грийн:

ПИСАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ НАГРАДИТЕ!

Големият английски разказвач е убеден, че щом казваш "аз", трябва да бъдеш свидетел на онова, което виждаш и знаеш

19. Май 2017 , брой: 96   292   0



Греъм Грийн (1904-1991), прочутият британски белетрист, автор на повече от 50 книги (романи, есета, пиеси, дневници), които са преведени на 22 езика, живя 25 години във Франция. Той не понасяше журналистите и интервютата, но пред сп. "Лир" все пак склони да се разкрие преди смъртта си. Тук поместваме последното интервю на писателя.

"Лир": Как пишете - на машина или на ръка?

Грийн: Пиша на ръка. Когато написаното стане нечетливо от редакции и поправки, прочитам всичко пред микрофон, след което коригирам дактилограмата на записа. Текстът вече е четлив. След три машинописни преписа е напълно готов. Преди войната, когато бях млад, имах тренинг като журналист, по-точно като секретар на редакцията на "Таймс", преписвах текстовете на другите и често ги редактирах. Това беше отлична школа.

"Лир": Съхранихте ли навиците си при писането от началните години?

Грийн: Напълно. Когато блокирам в някой момент, отивам в спалнята и си лягам. На другия ден, на сутринта, щом седна пред бюрото си, обикновено вече съм намерил решението. Вярвам в подсъзнателното. Още от юноша се вълнувам от сънищата и тяхното тълкуване. Две от моите книги се родиха насън. Разбира се, от сънищата вземам само отделни моменти...

"Лир": А сега как разпределяте времето си?

Грийн: Ставам в седем. Чай и сладко преди утринния тоалет. После сядам и пиша - около триста думи. Това е дневната ми програма. По-точно норма. Когато бях по-млад, ми бяха необходими точно девет месеца за една книга. Колкото се носи едно дете. След това срокът стигна до три години. Пиша, защото изпитвам потребност да пиша. Книгата е като плод, трябва да се откъсне, след като узрее. Тя е като болест. Когато не пиша, се чувствам нещастен. Когато пиша, се измъчвам, но това е приятна мъка. Значи съм или в състояние на депресия, или се измъчвам. Когато издавам книга, съм в състояние на "следродилна" депресия, но после се чувствам добре... Да ви кажа още за времето си - след вечеря редактирам написаните преди това триста думи. Чета ги на глас, високо. Еуфорията е нещо много важно, а вечер моят слух работи най-добре. Между двете фази - на писането и редактирането - се храня, поя, почивам следобед, чета много малко, защото времето все не ми стига.

"Лир": Какво четете?

Грийн: Вестниците "Таймс" и "Дейли телеграф", когато съм на Антибите, и "Либерасион", когато пътувам. Не чета романи освен от автори, които ми харесват: Мюриъл Спарк, Уилям Тревър, Берил Бейнбридж.

"Лир": И нищо от френската литература?

Грийн: След Камю, Малро и Франсоа Мориак френската литература е в отлив. Очаквам нов прилив.

"Лир": Кои от вашите книги ви позволиха да живеете от литературен труд?

Грийн: Бих споменал "В дъното на проблема", на която сега не държа. Написах я през 1947 г. и успях да издържам семейството си. Беше голям търговски и читателски успех, на който тогава не се радвах - много продадени екземпляри, отзиви, читателски писма, срещи...

"Лир": А можете ли да се откажете от писането по финансови причини?

Грийн: Разбира се. Не съм богат, но съм финансово осигурен. Живея добре и удобно. Никога не съм се стремил към богатство, а към едно нормално, сносно съществуване. Това ми осигуряват моите книги, но от двайсетина години насам. Преди това трябваше да работя като вестникар, издател, чиновник, кинокритик, какво ли не, и всички тези професии вървяха паралелно с писането.

"Лир": Говореше се упорито, че ще ви присъдят "Нобел"?

Грийн: "Нобел" е като лотария.

"Лир": През 1967 г. бяхте номиниран преди Мигел Анхел Астуриас, който я получи...

Грийн: Тогава Артур Лундквист, може би най-влиятелният член на журито, каза, че е готов "да пукне", но не и да даде наградата на Греъм Грийн!

"Лир": Това не ви ли огорчи?

Грийн: Не, никога не съм се надявал на лотариите. Ако я получа, бих се радвал, разбира се... Това са много пари... По принцип "Нобел" се присъжда, общо взето, справедливо, но има и немалко недоразумения. Уинстън Чърчил и награда за литература?! Всъщност за мен писането винаги е било по-важно от наградите.

"Лир": Тогава да се върнем към писането. Кое ви накара през 1952 г. в "Края на връзката" да използвате за първи път местоимението "аз"?

Грийн: Почувствах нужда от промяна. Пруст беше използвал първо лице в диалози и описание на сцени, в които персонално не участваше. Той просто нямаше усет към реалността. Когато казваш "аз", трябва да бъдеш свидетел на онова, което виждаш и знаеш. Това, което критиците наричат "Грийнланд" (Земята на Грийн), е изповед, свидетелство, спомен, то не е измислено. Пиша само за онова, което виждам.

"Лир": И все пак вие сте доста резервиран в автобиографичните си писания, отколкото в романите си...

Грийн: Не обичам да пиша за личния си живот, да го излагам на показ. Всеки човек си има "копирайт" (авторско право) върху личния живот. Няма да е красиво да пиша и за близките си хора. Ще ги обиди. Не обичам недискретността.

"Лир": Отказвате да давате интервюта и да излизате пред телевизията.

Грийн: Да. По телевизията, ако се представиш добре, влизаш в категорията на комедиантите, а ако се представиш зле - равносилно е на катастрофа. Аз не обичам да се показвам. Предпочитам да се движа незабелязан. Ето сега тук, в този ресторант, никой не ме познава. Така спокойно мога да седя и да наблюдавам хора и детайли, необходими за моите нови книги.

"Лир": А кой е първият читател на вашите книги?

Грийн: Самият аз. Така беше в самото начало, така е и сега. Аз чета написаното, сам го тълкувам и сам го критикувам.

"Лир": А литературните критици? Не ги ли слушате?

Грийн: Почти не. Имам неколцина приятели, на които вярвам. Критиците обикновено прекаляват. Търсят под вола теле.

"Лир": А издателите?

Грийн: Винаги съм имал добри лични контакти с тях. В Англия ме е издавал "Хайнеман", докато фалира, в Щатите - "Дабълдей"... Но никой от издателите не ми е влиял... В киното е друго - там има режисьор, продуцент, но книгите сам си ги пиша и издавам, без никаква намеса.

"Лир": Разочарован ли сте от екранизацията на вашите романи?

Грийн: Не толкова от филмите като кино, колкото от режисьорските промени. Например Джон Форд, който е чудесен режисьор, развали моя роман "Власт и слава". Не съм доволен и от Манкевич, който си позволи да промени изцяло интригата на "Тихият американец". Същото се случи и с "Нашият човек от Хавана" - там актрисата беше направо невъзможна. Добре се получи "Третият човек" под режисурата на Карол Рийд.

"Лир": Един директен въпрос: Били ли сте някога комунист?

Грийн: Да, около четири седмици бях член на Британската компартия. Посещавал съм СССР, критикувал съм руснаците доста, скарах се жестоко с тях след срамния процес Синявски-Даниел, след което бях забранен за издаване от Москва.

"Лир": Но все пак се оставихте да ви използват за своя пропаганда Ортега от Никарагуа, Омар Торихос от Панама, Горбачов от Русия. Вие приехте поканите им...

Грийн: Не съм мислил, че мога да послужа за пропагандата им. Но ако наистина е било така, нямам намерение да ви карам да мислите противното.

"Лир": Не сте ли католик?

Грийн: Да, католик съм. Малко оригинален, като лелята от "На път с моята леля". Всъщност аз съм католик агностик. Започвам молитвите си с думите: "Ако Бог съществува..." Не съм толкова очарован от църквата и папата. Някои ме наричат католик, други янсенист, трети протестант. Това са само етикети, които ме разсмиват. Аз съм просто един писател, който пише, защото не може и не иска да прави нищо друго...

Бележка и превод Огнян Стамболиев

Някои от творбите на знаменития писател, преведени на български

 
 

 

 

Общество

  • Актуално
    Нито МО, нито ДАНС пишат в отчетите си за "основната заплаха", откъде се взе тя в обобщения доклад?
    20. Септември 2017 184
    274
    0

    България на три морета в Третата световна война срещу Москва. Колко безумия натвори правителството на ГЕРБ за 7 секунди. Президентът Румен Радев: "В България има политици, за които нашите отношения с Русия никога не са достатъчно лоши". Цар Борис ІІІ: "Ако изпратя българска войска на Източния фронт, тя ще се присъедини към руснаците заедно с духова...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"