Черни балони

Децата винаги се радват на цветни балони. Така е било и ще бъде. Но има и едни други деца, които се движат в колички из София под... черни балони. Майките им не се усмихват, а плачат. Не от вчера, от години. Защото не съдбата, държавата България ги наказва по-жестоко. Излезе вчера при тях социалният министър Бисер Петков да ги увещава, че не бивало да излизат на улицата, трябвало да седнат, да си поговорят, да търсят решение. И страшният отговор на отчаяна жена: "Нямам повече сили да седя по маси, години вече! Моето е на 15, него сте го отписали, а останалите?!"
Наистина, Петков ли не знае проблемите на тези семейства? Та нали неговата герберска предшественица Зорница Русинова ги създаде. Та нали още при Калфин охраната наричаше "кухи лейки" тези майки, истински героини, които не се отказват от децата си, година след година всеки път отново и отново искат да им дадат живот. За тези майки няма професия и кариера, няма удоволствия и политически партита. Навършва едно такова дете 18 години, и - дотам, ни стотинка повече от държавата. А след това? От количката ли ще стане, на работа ли ще тръгне? Дори ако майките кандидатстват за статут на личен асистент, държавата иска от тях тонове "отчети" как се грижат за децата си - по ден и час. Може би някой чиновник е заподозрял, че по цял ден пият кафета и пляскат пасианси? Същата държава не им разрешава дори кооператив да си направят, та поне една на друга да си помагат...
С последната измишльотина закриха помощните училища за децата им - трябвало да се приобщават към социума в общото училище! В същото училище, където ни условия за тези деца са създадени, ни педагози са подготвени за работа с тях, да не говорим за агресията и отношението на другите деца и родители! Това не е грижа, това е ново наказание. Така било в Европа? Дали? Да сте видели в Европа черни балони? Няма и да видите.