Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

29 Май 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Няколко думи

Социалното нищо

Деси Велева

12. Май 2017 , брой: 91   484   0



Вчера сутринта научих каква е мечтата на майка на дете с множество увреждания. В интервю тя заявява, че иска да умре преди детето си.
Вчера преди обяд се сетих, че наскоро бях чела за друга майка, която споделя, че за да получава 230 лв. като личен асистент на дъщеря си за 4 часа на ден, трябва да пише дневник какво точно прави през това време. В края на месеца с него се отчита пред анонимен общински служител, който често връща дневника, защото е нечетлив.
Вчера по обяд слушах как столичният кмет Йорданка Фандъкова се хвали пред тв камерите, че подписва първото у нас споразумение с неправителствени организации за "постигане на социална закрила и включване чрез социални услуги". Чаках с надежда да разбера, че този уникален документ ще помогне някак си на онези майки, които никога повече няма да могат да водят нормален, щастлив живот, защото, докато децата им са живи, ще трябва ежеминутно да са до тях или да тичат до общинския чиновник, за да му се отчитат и да го молят. Уви, това не се случи, чух само едно голямо социално нищо. Разбрах, че чиновниците могат само да ходят от институция в институция да подписват листове.
На тези листове е записано, че се очаква резултатът от дейността им да е "автономност на клиента, така че той успешно да реализира своя пълен потенциал без помощта на системата за закрила". Докато те планират, мониторират и анализират, нуждаещите се от социални услуги ще продължат да се чувстват като обекти на гавра, които трябва да бъдат благодарни за всяка отпусната стотинка. Докато десетките неправителствени организации точат пари от държавни и общински бюджети без видима полза, клиентите на социални услуги ще стоят анонимни по домовете си и ще ги виждаме само по протести през някой и друг месец.
Истината е, че подигравката с нуждаещите се хора у нас се насърчава от администрацията, от бездушните изпълнителни на безумни правила и предписания и се толерира от всеки представител на обществото, който има късмета да не се нуждае от някоя от т.нар. социални услуги. А хората в нужда не искат съжаление, не искат да просят, не искат планиране на целите, дефиниране на проблема и демонстрации пред медиите. Те искат с достойнство да помагат на близките си, които не могат да се справят сами. Администрацията трябва да спре да приема и подписва безсмислени документи, които не помагат никому, а само оправдават някоя и друга чиновническа заплата.
Следващата седмица майки на деца с увреждания  ще излязат на пореден протест. Г-жо Фандъкова, излезте и им покажете натруфения документ, който подписахте вчера. Да видим дали ще оценят усилията ви.
 

 

 

Няколко думи

  • Германия обяви, че заради смъртните случаи затяга законодателството за имунизация
    29. Май 2017 102
    177
    0

    Пак идва 1 юни. Пак ще литнат балончета, цветенца, ще има обещания и загриженост за бъдещето ни, хвърлени ей така, във въздуха, с много бодрост. Малко ще бъдат тези, които ще се замислят колко струва една детска сълза. Защото нашите деца плачат. Не че са си ударили коляното, а че ги удря животът днес с цялата си гадост. 
    През 2016 г. жалбите за деца при омбудсмана са се увеличили...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"