29 Март 2024петък00:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

50 години с писалка в ръка

Стихове от Георги Константинов

/ брой: 91

автор:Дума

visibility 121

Лампа

Не от любов - от любопитство само
лицето ти реших да разгадая
и в твоето мълчание голямо
поисках да се вмъкна като в стая...

И светна лампата. И сложи ти ръцете
на голите си рамена безгласно
сама сред свойте мисли и предмети,
които пак не виждах много ясно.

Ти виждаше, ти беше нежна крепост -
дори ми се усмихна от обида...
Но устните ми помнят оня шепот,
след който не можах да си отида.

Не знам дали съм любопитен,
не знам дали съм просто влюбен,
бъди до мен. Не искам да те питам
за смисъла на твоя ден безшумен.

("Една усмивка ми е столица" 1967 г. )


***

Жените не обичат
страхливите мъже.
Дори и да ги впримчат
в женитбено въже,

прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав
         ревнив юмрук...

Лъжата не прощаващ.
Не вярващ в плач и грим.
Всевластен,
                 покоряващ,
а сам - непокорим.

Целта си не пожертвал
за топли колена...
Сбогувал се,
                  изчезнал
зад хълм или вълна...

Те плачат, че го губят.
Очакват го по мрак.
Но в миг
                  ще го разлюбят,
ако се върне пак.

("Една усмивка ми е столица" - 1967г.)


Досадно

мисълта му лъкатуши
или просветва
от изкуствен плам...
А хората се правят,
че слушат.
И той се прави,
че си вярва сам.

Март 1988 г.


Спестена обич

Не гледам придирчиво на света.
Макар че моят дълъг ден познава
бездомен хляб и шумна самота
щастлива болка и горчива слава.

Изпитах всичко. И останах цял.
Но често бях от себе си различен...
О, колко малко обич аз съм дал
на хората, които ме обичат!

От техните прощаващи слова
усещам днес вината си предишна...
Животът ми е грешна чернова,
която нямам време да препиша.


("Вечно подранил", 2016 г.)


Приятелско писмо

                 На Огнян Стамболиев

О, мои приятели!...
Навярно сте прави:
"Твоята муза не те изостави!"

Но изостави ме моето здраве.
Шансът паричен - и той се забави.

Нова любов не ме забеляза.
Древен приятел сред път ме заряза.

Всички възторзи мълчат зад баира.
Само аз дрънкам с отчаяна лира.

Моята муза е с мен Ц то се види...
Просто няма
при кого друг да иде!

Март 2017 г.

                  
Отрепка

Все покрай силните
пъргаво трепка.
И с тяхна помощ
върви
към върха...

За силните винаги
бил е отрепка...
Но сега е отгоре -
те му дишат
праха.

Март 2017 г.


Оценка на чувствата

Ти си влязла в заложната къща...
В трудно време живеем сега...
Бавно снежната кърпа разгръщаш
и любимата гривна
предлагаш с тъга.

Гледа с лупата си бижутерът
и се бави да каже цена...
Златна гривна... Но скъпа до вчера...
А дали е така
в днешните времена?

Този накит кому ще е ценен? -
Колебае се там оценителят ням...

Тъй и моето чувство към тебе
колко струва -
аз лично не знам...

Любовта ми едва ли е златна,
но, за жалост, прилича
на златната вещ -
тя ще има стойност, каквато
ти самата ще дадеш.

Март 2017 г.


Обратно броене

Стигнах до обратното броене.
Като в НАСА
глас ще прозвучи:
"Десет, девет, осем, седем..."
Времето зад мене ще мълчи.

А пред мене
онзи глас невидим
мойте идващи години ще брои.
Всъщност -
те са лесно изброими.
Полетът небесен предстои...

Уморен от земните завои,
крайна равносметка правя тук:
бях сред свои чужд
и чужд сред свои.
Можеше да имам и живот по-друг...

Колко съм постигнал? И какво съм
пропилял в житейския хазарт?
Вече чувам: "Десет, девет, осем..."
Ще последва
думичката: "Старт!"

И като космическа ракета
ще потегля в синкавия свод -
без да зная: на коя планета
ще намеря
някой друг живот.

Април 2017 г.


Вярвам си...

Вярвам си,
че дълго ще живея.
Ще живея вечно
може би -
в кратка дума,
в пролетна идея,
в нечия съдба...
И в куп съдби.

Вярвам си,
че жив ще бъда в миг на
бурен сняг
и весел дъжд зелен,
че дори на камък
мога да поникна...
Ще е скучна
вечността без мен.

И звездите горе
ще са скучни,
ако мойте мигли
не премигват тук...
Вярвам си,
че живата безкрайност
ще се случи -
даже в нея
да не вярва друг.


Прегръдка

Моите мисли безсънни
жужат
като рояк оси.
Само твойта прегръдка
може да ме спаси.

Само среднощната обич
може да заличи
прашинките хорска злоба,
парещи мойте очи.

И ще забравя до утре
днешните ядове -
от срещи с вълчи мутри
и лисичи гласове.

Зная: има човеци
и в моя ден голям,
ала тъй рядко ги срещам,
че всъщност -
чувствам се сам...

Твойта прегръдка искам
в нощния полумрак...
Обич - спасителен пристан...
Утре
съм в джунглата
пак.

Април 2017г.


Райският плод

            На великия Шекспир

Бях влюбен неведнъж
през този мой живот.
За глътка щастие
с години страдах...
И вече вярвам:
любовта е райски плод,
откъснат

от градините на ада.

("Вечно подранил", 2016 г.)

          

Пролетно трептене

Навред,
в милионите хора,
безсънно трепти любовта -
тъй както в гората напролет
шумят милиони листа.

И всяко листо
там лудува...
Дори и за миг да замре,
просторът голям се вълнува
подобно зелено море...

Тъй ние,
макар и различни,
еднакво трептим в любовта
и нашите трепети лични
вълнуват неспирно
света.

...Когато самотно усещам
в сърцето любов  да трепти,
знам Ц моето чувство горещо
в куп други сърца
леда ще стопи.

Януари 2017 г.


Влюбен страх

Май влюбен съм -
случайно, непредвидено.
Но истински

не смея да се влюбя.
защото знам -
в мига на твойто идване
започвам вече
да те губя.

Защото знам,
че няма
нищо по-нетрайно
от всяка на света
мечта осъществена.
"Добре дошла, Любов!"
изричаме замаяно...

А "Сбогом!"
шепне
цялата вселена.

Април 2017 г.



Крилати отчаяния

Познавам и такива
мигове,
когато ме превива
тъмно отчаяние -
когато гледам отчуждено
този свят,
когато млъквам наранен
от завист и ненавист.

Тогава идва
(е, не винаги),
но идва пак при мене
единственият мой спасител -
доброто
милосърдно
вдъхновение.

Усмихва се съчувствено
на мойте теглила.
Събужда в устните ми
думи премълчани.
И тихо слага
мънички крила
на мойте отчаяния.

Аз може да остана
в тъгата безпросветна,
ранен от своя ден,
превит от свойте рани...

Но знам, че там, в небето синьо
ще потрепва
голямо ято мои
крилати отчаяния.

2014 г.


След онзи вятър на промяната


Духаше вятърът над цялата страна,
но духаше само
в нечии платна.

Тъй дръзкият лумпен и хитрият крадец
тръгнаха от старта
с лавров венец.

А цветните политици (и безцветните дори )
наместо политика,
правеха пари.

Ето го и него - предишен марксист...
Беше марксист.
Сега е маркиз.

Е, каква стана тя? Абсурден театър.
Те грабнаха промяната.
А в джоба ми - вятър.

2000 г.


Квартално събрание

Ораторът
на гласност пак ни учи,
но свойто аз
зад думите е скрил.
Защото той
дори за свойто куче
широк апартамент е построил.
Защото в гласността
усмихнат влиза,
тъй както влиза
в своя мерцедес...
Ще стигнем, казва,
утре комунизма.
А той живее
в комунизма днес.

Досадно
мисълта му лъкатуши
или просветва
от изкуствен плам...
А хората се правят,
че слушат.
И той се прави,
че си вярва сам.

Март 1988 г.




Георги КОНСТАНТИНОВ е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на около 50 книги с поезия, сред които "Една усмивка ми е столица"(1967), "Неграмотно сърце" (1978), "Общителен самотник" (1982), "Обичам те дотук" (1992- 2003), "Дърво и птица" (1999),"Вечерна дъга" (2007), "Любовно разписание" (2007-2008), "Врана в снега" (2011), "Човек за споделяне" (2013), "Вълнение в Константинопол" (2013), "Вечно подранил" (2016) и др.
Автор е и на книги за деца. Неговият роман "Туфо рижият пират" е издаден и на френски, немски, руски, украински, казахски и полски.
По негови стихове са създадени над 200 песни.
Носител е на национални и международни награди за поезия. Почетен гражданин е на Плевен.
Почетен председател на Българския П.Е.Н.-център и директор на сп. "Пламък".




"Прегръдка", художник Георги Ковачев









 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ