Джак Никълсън - от злодей до комедиант

"Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно - после твърде скоро става вече всеки месец; и не може да не си помислиш: "Кога камбаната ще удари и за мен?" Това откровение принадлежи на един от най-циничните, най-дразнещите, най-харизматичните и най-гениалните актьори в световното кино, понякога до болка драматичен, друг път комичен до непоносимост...
Джон Джоузеф "Джак" Никълсън тези дни навърши 80 години. И макар за него да се разказват толкова много пикантерии, че чак звучат невероятно, този магнетичен холивудски мачо, изглежда, има и друго лице, което старателно прикрива от хорски очи. Може би малцина са тези, които знаят какво има под "кактусовата" външност и характер на любимеца на милиони киномани по целия свят. Сред тях със сигурност са няколко от хилядите жени, с които се твърди, че е имал отношения, петте му деца от четири майки, само една от които е имала привилегията да се нарича госпожа Никълсън - Сандра Найт (и то в продължение на едва 6 години), и със сигурност - дългогодишната му приятелка и любима Анджелика Хюстън. "На мен жените никога не са ми стигали. Имало е дни, когато съм си лягал с повече от четири... Но никоя жена не може да ми отнеме свободата. До края на живота си ще си остана ерген", твърди Джак. Но може би отношението му към и с жените се корени в объркания му семеен статут още от рождение.
Роден е на 22 април 1937 г. в Ню Джърси от вариететна танцьорка със сценичното име Джун Нилсън. Според различни източници за баща на детето й се споменават различни имена. За да продължи кариерата си, майката и бащата на младата Джун поемат грижите за нейното бебе и го отглеждат като свое. В резултат на това Джак живее с представата, че те са истинските му родители, а Джун е негова сестра. И тази заблуда трае твърде дълго - до 1974 г., когато той случайно разбира истината след публикация в сп. "Тайм", а майка му и баба му вече са починали.
След завършването на гимназията 18-годишният Джак е безцеремонен, нагъл младеж, завладян от манията да стане звезда. Завърта се във филмовите среди, посещава различни актьорски курсове и усилено се готви за филмова кариера. Дебютира през 1958 г. с главна роля в сериала "The Cry Baby Killer". Участва в няколко филма, но едва след като получава ролята на алкохолизирания адвокат във "Волният ездач", прави първия си голям пробив в киното. И получава първата си номинация за "Оскар" - за поддържаща мъжка роля.
Следващата година за участието си в "Пет леки пиеси" вече е номиниран за главна роля. Тогава той се появява и във филмовата адаптация на "On A Clear Day You Can See Forever". Оттам нататък успехите го съпътстват неотлъчно - за ролята си в "Последният детайл" е отличен като най-добър актьор в Кан, следва трилърът на Роман Полански "Китайски квартал". За двата филма е номиниран за наградата на Академията за най-добър актьор, печели "Златен глобус" за "Китайски квартал".
Първия си "Оскар" за мъжка роля получава за участието си във филмовата адаптация на романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо", режисирана от Милош Форман (1975). Превъплъщението му в образа на непокорния хулиган Рандъл Патрик Макмърфи, който се прави на луд, за да излежи присъдата си не в затвора, а в клиника за душевно болни, е сочена за най-добрата роля за всички времена.
Кариерата му буквално полита нагоре - през 80-те години се снима в "Пощальонът звъни винаги два пъти", "Червените", "Вещиците от Истуик", "Честта на фамилията Прици", "Новинарски блок" и "Ironweed" - за последните три филма получава номинации за "Оскар". "Батман" от 1989 г., в който Никълсън играе психопат убиец и престъпник (Жокера), става международен хит. А за участието си в "Доблестни мъже" получава още една номинация за "Оскар" - за поддържаща мъжка роля.
Признанието на Американската филмова академия се затвърждава за пореден път през 1997 г. с оскара му за мъжка роля в "Колкото толкова" (1997) на Джеймс Л. Брукс. Признание идва и от Русия - Никълсън е първият актьор, който получава наградата "Станиславски" на международния филмов фестивал в Москва (2001). Уникално смешен образ изгражда в "Невъзможно твой" на Нанси Майърс. Комедийният му талант се развихря и в "Ритни камбаната с финес" на Роб Райнър.
На въпроса защо през последните години се снима предимно в комедии, Никълсън отговаря: "Събитията от 11 септември 2001 г. бяха истински шок за мен и дълго време отказвах да се снимам във филми, които са твърде драматични или депресивни. Затова се насочих към комедийния жанр. Изпитвах нуждата да се опитам да повдигна духа на американците. Да направиш добра комедия обаче е много трудно. Напълно съм съгласен с Оскар Уайлд, който казва: "Да умреш е лесно, трудно е да създадеш комедия."


"Сиянието" - реж. Стенли Кубрик
Снимка www.telegraph.co.uk

Снимка www.rogerebert.com

Снимка www.photofromtheworld.com

"Полет над кукувиче гнездо" - реж. Милош Форман
Снимка www.nme.com

Жокера в "Батман" - реж. Тим Бъртън

С поредния "Оскар"

С Шер, Сюзън Сарандън и Мишел Пфайфър във "Вещиците от Истуик" - реж. Джордж Милър
Снимка alternativearea.com

С Хелън Хънт в "Колкото толкова" - реж. Джеймс Л. Брукс
Снимка www.dailymail.co.uk

С Даян Кийтън в "Невъзможно твой" - реж. Нанси Майърс

С Морган Фриймън в "Ритни камбаната с финес" - реж. Роб Райнър