Червените фенери на властта

Част втора

"Обществото често прощава на престъпника, но никога - на мечтателя."
Оскар Уайлд (1854-1900 г.) - английски писател


У древните римляни розата е била емблема на тайна. Когато домакинът разхвърлял рози по трапезата, гостите знаели, че всичко казано по време на пиршеството трябва да остане там. Впоследствие розата била изрязвана като орнамент на тавана на помещението, където са ставали важни съвещания, пак със същото значение.
Вероятно шефовете на германския концерн "Фолксваген" са пропуснали да използват този символ, когато са договорирали условията за социалния мир между акционерите на компанията и работещите в нея в лицето на синдикатите.
"Съвместното ръководене по немски", осъществявано от дирекциите на големите предприятия и профсъюзите, е често сочено като ползотворен пример за добро сътрудничество в цяла Европа. В успешната германска икономика "Фолксваген" фигурира като квинтесенцията на социалния модел, който тушира социалните антагонизми и установява социален мир и който подпомага едновременно развитието на конкурентоспособността на немското производство на световните пазари и доброто заплащане на кадрите. Но както се оказва, постигането на този резултат понякога е следствие от твърде необичайни практики.

Началото на сензационните разкрития

започва след необичаен скандал в петзвездния берлински хотел "Шлосхотел". Годината е 2005. Пиян мъж се появява във фоайето на хотела с почти гола рускиня. Управителката го помолва незабавно да напусне. Пияният посетител отказва, заявявайки, че харчи годишно не по-малко от 25 хиляди евро в този хотел и че по тази причина има право да върши, каквото си пожелае. Управителката се оплаква на ръководството на "Фолксваген", където работи неудобният клиент. Там остават като гръмнати - никой от шефовете на компанията не е предполагал, че директорът на персонала на концерна Клаус-Йоахим Гебауер е постоянен клиент на хотела. Започва разследване. Шест месеца по-късно Гебауер е уволнен. Скандалът въвлича и директора на личен състав Петер Хартц, бивш съветник на канцлера Герхард Шрьодер.
През лятото на 2005 г. Клаус Фолкерт, директор на съвета на работниците във "Фолксваген", се оказва в окото на циклона. Умело разпитван от германската полиция, той признава, че по нареждане на Гебауер е прахосал 500 хиляди евро по луксозни проститутки в престижни хотели "за доброто на съвета и на предприятието". От своя страна Гебауер признава, че е одобрил тези разходи. Както пояснява той: "Синдикалистите искаха най-доброто. В продължение на 10 години аз им доставях проститутки, без това да е създавало някакви проблеми". Момичетата били "подарък" за синдикалните ръководители, които Клаус-Йоахим Гебауер е искал да поощри. Един вид изява на културата на мотивацията.
С тази практика от кварталите с червени фенери се започва през 1996 г. Тогава един от ръководителите на концерна пожелал да прекара нощта с красива бразилка, но после, подаден на чара й, купува и за нея билет в първа класа за полет до Париж, където той  бил на работа. "За нас, разказва Гебауер, пътуванията в чужбина без проститутки бяха немислими, без значение в коя страна и в кой град се намирахме." В някои градове Фолкерт и Гебауер заедно обикаляли по "адресите на греха", но посещавали единствено луксозни бардаци.
Следователите се натъкват на все по-големи изненади. С месеци скрупульозно проучват разходите за метреси и сексуални услуги, извършвани в Прага, Барселона, Сао Пауло. Според изчисленията на разследващите детективи амурено-дионисиевата компания е похарчила най-малко три милиона евро за пътешествия, купони и сексуални услуги.
Четири години от бурния си живот Фолкерт е прекарал в компанията на красивата бразилка Адриана Барос, бивша телевизионна говорителка. Официалният предлог за нейния контакт с представител на "Фолксваген" бил, че тя отразява в масмедиите проект на компанията за "социална помощ за бездомните деца на Бразилия" - манифестиране на корпоративна социална отговорност. Попаднала във фокуса на журналистическото внимание, младата жена отрича, че е проституирала. Признава единствено, че е получавала по седем хиляди евро на уикенд като "джобни пари". Призовани от разследващите полицаи, одиторите на фирмата KPMG, натоварени с проучване на сметките на съвета на работниците, се оказали неспособни да намерят основанието, поради което госпожица Адриана Барос е могла да получи повече от 200 хиляди евро, предимно в брой, за проект, който изобщо не е бил осъществен.
"Подвизите" на Клаус-Йоахим Гебауер изобщо не свършват дотук. Разследването стига до факта, че той и приятелят му Хелмут Шустер, директор на филиала "Шкода", са

създали фантомни дружества

чрез които са отклонили няколко милиона евро за лично ползване. Така например те присвояват един милион евро, даден от индийското правителство за изграждането на завод на "Фолксваген". В Прага Фолкерт и Гебауер създават няколко холдинга, официално ръководени от една бивша кралица на красотата. Тримата ценители на женските прелести често празнуват в компанията на бивш модел на списание "Плейбой" и други момичета от различни клубове.
Но полицейското разследване, въпреки че има да проучва обилна фактология, все пак в един момент завършва с обвинително заключение. Когато колелото на съдебния процес се завърта, Гебауер си изяснява, че няма какво повече да губи, а и не желае да бъде изкупителна жертва, и отваря кутията на Пандора, като решава да накисне предишните си началници. В интервю пред сп. "Щерн" той декларира, че от десет години редовно е доставял на шефа си и на различни ръководни кадри на концерна "Фолксваген" момичета на повикване, които нощно време вкарвал в апартаментите им, докато господата били в командировки за провеждане на семинари на ръководството. Гебауер не спестява и пикантни подробности, като например, че за най-възрастния от шефовете дори доставял стимуланта "виагра", която купувал от малка аптека до сградата на семинарите. И накрая разкрива, че е наел апартамент изцяло за сметка на концерна, който бил използван от шефовете на синдиката и един от висшите мениджъри за "сексуални гуляи" с проститутки.

Въпреки провала на кариерата му

Клаус-Йоахим Гебауер не съжалява: "Никой нямаше угризения. Някои се опитаха да извлекат всичко и от парите, и от момичетата. Само това им беше в главите. Неведнъж на събрание съм чувал викове: "Гебауер! Къде са момичетата?".
В бизнеса често това е и основният въпрос - прийом за правенето му и награда за постигнатия успех. Класически пример е бизнесът на Аднан Кашоги. Роден в Саудитска Арабия, едно от шестте деца на турчина Мохамед Халед Кашоги, личен лекар на крал Сауд с ранг на министър. Още 17-годишен, младият Кашоги показва търговските си умения в малко семейно предприятие за внос-износ. После е изпратен да учи в Съединените щати, в университета "Чико Стейт" на север от Сан Франциско. По време на първите си ваканции той става редовен клиент на "Клуб 21" в Лондон. Заведението снабдява богатите си клиенти с чаровни компаньонки, които безпроблемно се качват по стаите. За начеващия бизнесмен това е двойно откритие: можеш да получиш благоразположението на прекрасни жени, без да прахосваш енергията си в ухажване за достигане на мимолетно удоволствие и най-вече, търговец като него може да снабдява клиентите си с изкусителни създания, което веднага му дава предимство пред конкурентите. По същото време Аднан Кашоги открива и незалязващия чар на Лас Вегас, приказно място, където по пътя към своите спечелени милиарди долари ще води много клиенти и арабски принцове за развлечения, хазартни игри, алкохол и жени, далеч от недискретни погледи.
Където и да се намира, Кашоги "поръчва" осем или десет момичета накуп. Изпраща ги в Калифорния - нали там са много от производствените мощности на военнопромишления комплекс на Съединените щати, често там се провеждат преговорите за продажби на оръжие за Близкия изток. Или пък дестинацията е директно в някоя от арабските столици - там проститутките трябва да "премират" купувачите на оръжие - често високопоставени държавни чиновници, нерядко и министри.
Аднан Кашоги не търси само красиви момичета, той иска великолепни жени, които изобщо да не приличат на проститутки и с тях да може да се разговаря по различни теми. Съвременни хетери.
По стечение на обстоятелствата някои от жените, които са се срещали с милиардера, стават известни. Памела Борд например. Дъщеря на индийски офицер, родена в Раджастан, Памела Сингх Чоудхури е избрана през 1982 г. за "Мис Индия", после е изпратена в Перу за конкурса "Мис Свят", но там се проваля. Настанява се в САЩ. Сервитьорка в луксозен ресторант, тя се запознава с Аднан Кашоги, докато му сервира, а после бързо попада в редовния антураж на соаретата му. Там се среща с високопоставени личности като емира на Катар. По време на посещение в Париж тя се запознава с французина Анри Борд, търговец на оръжие, и скоро се омъжва за него. Памела е "модерна" жена, тоест не е моногамна. По същото време и в същия град красавицата става любовница на Ахмед Кадафи, братовчед на върховния водач на Либия и шеф на секретните му служби, и - щастлива "случайност" - въпросното лице е натоварено със закупуването на военни материали, каквито - какво съвпадение! - Аднан Кашоги би могъл да достави. Връзката между Памела и Ахмед продължава по-дълго от брака й с Борд, който завършва с раздяла.
Когато през 1989 г. аферата е разкрита от "Нюз ъв дъ Уърлд", скандалът е огромен, и то разнопосочно във висшите кръгове на Великобритания. Едновременно е



фиаско за британските тайни служби

които би трябвало да са проучили щателно младата жена заради получения за парламента пропуск, и за политиците, споделяли си една и съща метреса с близък на либийския лидер, и то шеф на тайните служби на държава, с чийто режим по онова време Великобритания е в мразовити отношения. Някои лондонски таблоиди дори с големи заглавия върху първите си страници твърдят, че ако Памела Борд реши да изкара в публичното пространство всичкото мръсно бельо, за което има лични впечатления, ще взриви цялото британско правителство.
Към края на бляскавата си във финансов аспект кариера Аднан Кашоги не скрива, че е използвал най-ловките куртизанки, за да сключи някои сделки: през 70-те години е прахосал доста време и средства, за да събере всички колгърли, използвани от шаха на Иран Реза Пахлави, с цел да научи повече за военните му проекти. "Шахът беше по природа свенлив и затворен, разказва Аднан Кашоги пред "Тайм Мегъзин", но обичаше да впечатлява момичетата, които споделяха постелята му, като им разкриваше държавни тайни." Забележи ли жени, които редовно се радват на благоразположението на монарха, Кашоги ги инструктира така ловко да извъртят разговора, че да го насочат към темите, които силно го интересуват. "Те винаги се връщаха с безценна информация", заключава оръжейният милиардер.
Понякога "философският камък" е висок 180 см и има мерки 90-60-90. И е глобално конвертируема валута в кулоарите на елитите.
(По материали от чуждестранния печат)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.