фантастичен, гениален, легендарен

Кръстю Берберов


Мензата в северния край на Университета привличаше студентите особено по обед. Но в този ден гладната тълпа не слизаше надолу по стълбището, където се намираше най-големият студентски стол в София, а беше плъзнала в коридора надясно и се трупаше пред някакви стенлисти. На големите кадастрони с едри букви беше написано "ТРЪН". По-надолу се четяха изписани на ръка и тук-таме на пишеща машина текстове, имаше към тях и нарисувани картинки.
Пробих си път през четящите и цвилещи от кеф студенти и се зачетох:

ЧАКАЛНЯ
Във читалнята стоя
Като кон на празна ясла
И девойките броя:
Таз ли, таз ли, таз ли?...


ЛЮБОВТА НА КОЗАРЯ
Кълна се в твоите мечти
в двете ти очи,
в едната ти сълза,
моя малка и желана.
Превърнеш ли се на коза,
аз на пръч ще стана.


ЛЮБОВТА НА ОБУЩАРЯ
Ще ти направя нов
ботуш, пантоф
или пък спортен кец,
кълна се в туй съм спец!
Налчета мога да ти сложа
и фортове от свинска кожа.
Ще подкова дори на сметка
разхлабената ти подметка.
Освен това - идейно ще те подкова!


ПОСЛАНИЕ
Краката ти са тънки като свещ,
сърцето ти - горещо като пещ.
Не бой се, няма да умреш!
Аз съм стар младеж.


ЛЮБОВТА НА ПОЖАРНИКАРЯ
Аз те любя, ти ме любиш,
двамата се любим.
Аз горя, ти гориш,
двамата горим.
Дай вода, дръж маркуча,
да гасим пожара,
неговата мама стара!


УНЕС
Ах, тъй упойна е нощта!
Таман за съответните неща...
Сега пък да не ми речеш:
- Не ща?!


ЩО Е ЛЮБОВ
Говорят - любовта е птиче.
Сравняват я със слънчев лъч.
О, на катъра тя прилича -
Бог знай кога ще хвърли къч!


Това бяха стихове на току-що "родения" поет-студент Трендафил Акациев.
През далечната 1953 г. първокурсниците на новосъздадения курс по журналистика в Софийския университет започват да издават стенвестника "ТРЪН". Идеята е на Георги Ведроденски (Мортус). Вестникът става поле за практическа изява на бъдещите журналисти.
Едно от първите стихотворения, написани тогава, е на Емил Стоев, който се подписал с псевдонима Трендафил Салкъмов. Редакторската намеса на Георги Ведроденски и Иван Баджев "възстановява" българския корен на псевдонима, който става "Акациев". Така се получава един пълен комплект от "бодли", които винаги са били символ на сатирата.
С този псевдоним на стенвестника се появяват много поетични заглавия, авторите на които се губят в годините, защото никой от пишещите студенти не се и сеща да претендира за авторско право. Това колективно творческо име след спирането на вестник "ТРЪН" започва да се изписва по страниците на студентския и младежкия печат.
Днес никой не е в състояние да каже колко точно са били поетите, използвали този псевдоним. Поради това можем с пълно право да смятаме, че се е появило едно истинско народно творчество.
Трендафил Акациев нарушава правилата на мерената реч, премества ударенията на думите, пренася думата от стих в стих, понякога не признава рими и ритми, защото иска да покаже как трябва и как не трябва да се пише. Той преписва лозунги от вестниците, служи си с чужди и даже неприлични думи, защото иронизира тъпизмите.
Трябва специално да отбележим, че неговото свободолюбие е било умело защитавано от проф. Александър Пешев, който тогава е бил партиен секретар на факултета и под неговата сигурна егида е съществувал вестник "ТРЪН".
И се раждат истински студентски шедьоври:

БАЩА И СИН
Нещо се клати
в Съединените щати
- Строят се клати! -
каза ми тате.
Вече съм поет
с оформен мироглед.


КОЛЕКТИВ
По горската пътечка
полечка, полечка
върви буболечка.
- Другарко буболечко,
тръгни по пътя наш,
яваш, яваш.
Във бъдното се не отива
без колектива!


ОДА ЗА РОДИНАТА
Аз нямам две родини.
Едничка ми е тя.
Но Тя ми дава дини
и грозде, и цветя,
и зеленчуци ранни
и пресен зарзават.
Тя има всички данни
да стане край богат!


ЛОЗУНГ
Хей, другарю, спри!
Вземи чук в ръката
в бой за индустри-
ализацията!


КАРТОФЪТ
О, картофът е злочест
зад желязната завеса!
Вадят го с ръка до днес
враговете на прогреса.
А във нашия лагер
ние го вадим
с багер!


ОДА ЗА НАШАТА СТОЛИЦА
Над София - свежест,
прохлада, синьо небе.
Столице наша,
здравей, бе!


КРАТКА ЗАБЕЛЕЖКА
Аз ям със килограми
суджуци и салами.
И овнешка плешка.
Кратка забележка:
А на Запад
да ядат лапад.


РОДНАТА СЛАНИНА
О, врагът ми се присмя,
че се храня с тлъсто свинско.
Ама той не съумя
с делото си сатанинско.
О, да! Цял живот
мой идеен антипод,
с теб се боря
за сланина, за Родина
и живот!


ОДА ЗА ЧУШКАТА
Чушката е днес аперитив,
в новия ни колектив.
С нея тръгнал е народа
към полето и завода.
С нея ще направим клизма
на капитализма!


ЗЛАТЕН ВЕК
Преживява Златен век
нашата Родина.
Гордо е да си човек,
даже човекиня!


КОСОПАД
Главата ми -
закръглена и млада.
Косата ми -
опасана ливада.
Ах, жестоко пада,
пада, пада.
Косопада, косопада.
Оставам без ливада.


СКЕРЦО
Мацка ближе контакт.
Невероятно,
но факт.
Цък, цък... Язък!


БАБА
Бабо, бабо,
тебе те възпяват слабо.
Всеки казва: "Мама, мама,
твойта слава е голяма!"
Но ако не беше, бабке, ти преди,
мама нямаше да се роди.


ПОРЪЧЕНИЕ
На полето
под небето
си паса овцето
с бати
и държа кривак.
Комсомолът ме изпрати!
Няма как.


МАРУЛИ
Марули, марули, марули.
Безкрайно, зелено поле.
Сред него стои и се пули
едно възхитено теле.
Хапни си, теленце, хапни си
марули и свежа роса!
Ах, как ми се иска да клекна
и аз да паса, да паса!




ТЕЛЯК
О, теляк,
В този мрак
ти ме търкаш пак.
О, теляк,
изтрий от моята прогресивна кожа
всички буржоазни остатъци!


БРАК
Помни и не забравяй,
че всеки брак
и ден и нощ
е личен враг
и враг всеобщ.


ТАРАТОР
Какъв позор!
Сервираха ми таратор!
И с него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставица и вода -
Една паница свобода.


ЛЮБОВТА НА МЕСАРЯ
Любима, не навеждай
поглед благ,
когато спреш
пред моя бял тезгях.
О, знай, че не от вчера
аз съм луд
по твойта плешка
и по твоя бут.


ТРАМВАЙ
Мой роден трамвай,
с теб бих отишъл
чак до Уругвай!



БАБА И ВОЙНИК
Стара баба спира при войника
и му вика:
- Баби, на ти трънки, на!
А войникът отговаря:
- Бабината ти трънкина!





След доста години един от основателите на "ТРЪН" - Замфир Иванов (Фирко), с горчивина пише, че идеята "Трендафил Акациев" е отчасти обсебена от бургазлията Недялко Йорданов:
"Той някак си обсеби това име - издаде няколко стихосбирки, създаде спектакли... Ние сме му благодарни, че популяризира творчеството на нашия герой, но онова, което написа... би следвало да подпише с "Акаций Трендафилов" или с "Трендафил Акациев II"... И хората остават с впечатлението, че Трендафил Акациев, това е Недялко Йорданов..."
Дали ще може Трендафил Акациев да се "възроди" още веднъж?
Едва ли.
Този събирателен образ на студентската сатира даваше възможност да се критикуват недостатъците на тогавашното време, да се иронизират тъпизмите, да се бичуват кариеристите.
Езоповският език беше основната форма на епиграмите и стихчетата. Появяваха се смешни анекдоти и просто смешки. Студентските остроумия нямаха граници.
Сега обществените отношения и условия са съвсем други. Въпреки че днес сме на 109(!) място в света по "свобода на словото", все пак всеки уж може да критикува и да пише в прав текст срещу когото си иска.
Нека да припомним още веднъж, че Трендафил Акациев е резултат от творческите усилия на много начеващи поети (според проучванията на нашия поет, преводач, учител и журналист Йордан Янков - над 30 души!). И единствено най-доброто е намирало място - написано и нарисувано - върху кадастроните. Защото не е възможно само един автор, колкото и да е надарен, да достигне равнището на великия, гениалния, легендарния Трендафил Акациев!
Остава да кажа накрая, че създатели на "ТРЪН" са сливналиите Георги Ведроденски (Мортус) и Замфир Иванов (Фирко), които... са мои приятели.



Това е образът на Трендафил Акациев. За "модел" е бил използван студентът по литература Марко Недялков. Художник на шаржа, както и на повечето карикатури към стиховете, е Георги Ведроденски (Мортус)

Книгата "Кой е истинският Трендафил Акациев" на Фирко Иванов (Замфир) с автограф до моята скромна личност



1956 година. Фирко Иванов (Замфир) и Георги Ведроденски (Мортус) - възпитаници на гимназия "Добри Чинтулов" в Сливен. Те са неразделни приятели и състуденти по журналистика, които не жалеха и денонощен труд за редовното списване на вестник "ТРЪН"



1954 година. Редколегията на студентския хумористичен вестник "ТРЪН". От ляво на дясно: Димитър Езекиев (Митрофан), Любомир Трайков (Лю Пе Трай), Иван Баджев (Баджо), Владимир Божиков (Перси), Фирко Иванов (Замфир) - главен редактор, Георги Ведроденски (Мортус), Димитър Радичев (Матер)