Кои са отключените пътища на богомилите

"Отключените пътища на богомилите" от Христо Буковски (издание на "Сиела") повежда по магичните пътища на свещените знаци, усвоени и доразвити от едно от най-противоречивите учения на Средновековието.
След като разказа за "Кивотът на папа Никита", за светилищата, тайнствата и вярата в "Опасният архив на богомилите", за поругаването на базиликата "Св. София" в Цариград в "Скритият поход на българските кръстоносци", с помощта на задълбочено изследване на оцелелите паметници и документи изтъкнатият писател и журналист Христо Буковски прави опит да разчете и предаде вярно и достоверно заветите на представителите на дуалистичното учение на богомилите.
Векове наред отношението към богомилството остава контраверсно. В различни периоди то е определяно като ерес, религия на отчаянието, народно антифеодално движение. По времето на социализма богомилите се разглеждат като средновековни предшественици на комунизма, а в по-ново време някои търсят в учението им път към "постигане на космическо познание".
Ето защо не е учудващо, че в "Отключените пътища на богомилите" специалистът в областта Буковски навлиза в езотерични познания, пазени в строга тайна от непосветените. В книгата се тълкуват вещо закодирани послания, които са останали в стари писмена, за да може стъпка по стъпка да се проследи как т.нар. "съвършени" са отключвали магичните пътища към тайнства, които са недостъпни за останалите хора.
Мисията на настоящото издание е да привлече вече готовите да продължат със заветите на Българското учение; чрез специалния си есеистичен жанр да запознае читателя със съдбата на родните светилища, които често биват потулени и напълно забравени. Да докаже важността на изконното Българско учение и да отключи пътя на съвременника към тях.
Повечето публикации на Христо Буковски в централния печат са по теми от българската история, християнския духовен живот на българите и обредността в мистичната народна практика. Неговото изследване върху живота, духовната подготовка и въвеждането в мъченичество на плеядата български светци от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век получава през 2000 г. наградата на Съюза на българските писатели. Близо 32 години изследва задълбочено т.нар. Bulgarorum haeresis (Българска ерес).