Живопис на Димитър Петров преди сътворението

Няколко дни преди откриването на изложбата на Димитър Петров, когато все още картините бяха разхвърляни по пода на софийската галерия "Българи" (бул. "Дондуков" 73), имах чувството, че съм попаднал в неорганизиран хаос, от който ще се стигне до нормален изложбен порядък. Постепенно откривах всяка работа и връзката помежду им, докато постигна някаква, макар относителна цялост, посочва Светлин Русев. 
Имах чувството, че откривах не само автора, но и неуловимото внушение на една живопис, която по инерция наричаме абстрактна, а в самата си същност е изградена от определени вълнения, които превръщат нейното нефигуративно начало в конкретно душевно състояние. Тази живопис е колкото самостойна и автономна като пластически принцип извън тривиалната реалност, толкова и реална като човешко вълнение. Бих я определил като света преди началото - пространство извън времето. В което плахо се обаждат конкретни знаци като откъснат лист, в друго време - времето преди сътворението, допълва Русев.