Нашенска низост

Това, че лекоатлетката Силвия Дънекова бе оневинена от Дисциплинарната комисия към БОК за провинението й преди Олимпиадата в Рио де Жанейро, бе донякъде изненадващо. Дваж по-изненадващо прозвуча, че две родни организации - Българската федерация по лека атлетика и Националният антидопингов център, са обжалвали оправданието. Тихо, подмолно и коварно. В последната минута. Ден по-късно за деянието липсваше официална информация в сайтовете и на двете организации. Те и не разполагат с достатъчно средства, за да поддържат актуални интернет страниците си. Но е редно, когато действат като борци срещу допинга, поне да информират за деянията си.
И централата на атлетиката, и центърът в "Дианабад" не приемат оправдателните мотиви, че "не са налице доказани по безспорен начин нарушения на антидопинговите правила", както и "липса на вина или небрежност" от страна на националната рекордьорка в бягането на 3000 м с препятствия. Явно Дънекова - първият спортист, уличен в употреба на допинг на олимпиадата в Рио, е удобна мишена за някои чиновници, които заради собствения си просперитет жертват и национален авторитет, и лични съдби.
Шефът на атлетиката Добри Карамаринов не може да бъде запомнен като спортист с резултати и медали, но неистово се катери по други стълбички. Не ръководи само българската федерация, но и Балканската, а в Европейската асоциация е първи вицепрезидент. Как да не пожертва българска шампионка и рекордьорка с недоказано провинение? Карамаринов, от името на Балканската федерация, се обяви наскоро в подкрепа на нелепото искане да бъдат заличени световните рекорди в атлетиката преди 2005 г., което ще изтрие и постижението на Стефка Костадинова.
"Българският казан" в ада не се нуждае от дяволи - топим се неистово, чак се самоизяждаме.