Заблудата "средна заплата"

Проф. дхн Иван БАНГОВ

Напоследък се заговори, че средната заплата у нас станала 1000 лв., а в София даже 1200 лв. Най-после светъл лъч в 27-годишните лутания в тъмния тунел, наречен преход. За незапознатите със статистиката информацията означава, че мнозинството от българите получават тази средна заплата. Нека наречем хората от това мнозинство "средния българин". И управлявалите досега разчитат именно на това, за да подчертаят успехите на своето управление. Доста българи, чули тази новина, се чудят защо не получават въпросната средна заплата, а и не са чували в техния кръг от познати някой да е получавал подобни пари.
Статистиката казва друго. Първо, да уточним какво означава "средна заплата". Това е сборът от заплатите на всички работещи, разделен на работещите. Статистиката казва, че средната заплата ще отговаря на мнозинството получаващи я, или на "средния българин", ако съотношението брой работещи/заплати е "нормално", т.е. то се описва с камбановидна крива с максимум на средата, който показва каква е заплатата на мнозинството (виж фигура 1). Тази крива трябва да е симетрична, т.е. броят на хората, които получават заплати, по-малки от средната, да е равен на броя на хората, които получават заплати, по-големи от средната. Това може да се осъществи, ако заплатите са ограничени както с минимален, така и с максимален размер. Едва тогава максимумът на камбановидната крива показва броя на работещите, които получават средната заплата. Ако заплатите са по-близки, кривата се стеснява, ако са равни - тя ще се превърне във вертикална права, т.е. всички ще получават една и съща заплата.
Там е работата, че разпределението на заплатите у нас, както във всички либерални икономики, съвсем не е нормално (т.е. не следва кривата на фигура 1). Докато минималната заплата е ограничена на определена стойност, то максималната не е. У нас има малки общности от хора с огромни заплати за българските условия. Според изнесени данни около 1 милион и нещо работещи получават минималната заплата, около 2 милиона и нещо - между минималната и средната и само около 7000 - 10 000 и повече лева. Обаче между средната заплата и 10 000 лева има широк спектър от възнаграждения. Така че съотношението работещи/заплати съвсем не е нормално. Десният клон на кривата е удължен надясно, както е показано на фигура 2. Оттук - максимумът работещи съвсем не получава средната заплата, а тя отива в ръцете на значително по-малък кръг от хора. Много е вероятно заплатата на максимума работещи да е по-близо до минималното възнаграждение.
Посочените криви не са с реални данни за България, те са само илюстративни. Ако искаха да бъдат точни, управляващите трябваше да ни предоставят информация. Или поне да посочат каква е заплатата на мнозинството българи (максимума на кривата) и колко работещи получават средната заплата. Това обаче не се казва.
Още по-интересна величина би бил средният доход на всички хора в България. Там ще влязат и пенсионери, и безработни. Тогава картината ще бъде още по-отчайваща.
Постоянното говорене за ръста на средната заплата обаче е нужно за пропагандни цели. Така управляващите - и в държавата, и на местно ниво, могат да вдигат цени, като твърдят, че българският народ е забогатял.


Нормално разпределение на заплатите спрямо броя на работещите


Вижда се, че средната заплата съвсем не съвпада с максималния брой работещи (средния българин), а се получава от много по-малък брой работещи



Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА