29 Март 2024петък08:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Памет

Младогвардеецът

Михаил Шишченко за смъртта и безсмъртието в организацията, наречена "Звезда на надеждата"

/ брой: 89

автор:Дума

visibility 794

Никола Гаговски

Връстник съм на младогвардейците от Краснодон и може би затова техният величав подвиг ми е светел като незалязваща Зорница. Преди време  щастлив случай ме поведе към Донецката степ - родната земя на младогвардейците.
Краснодон! Виждам младогвардейците на централния площад в града,

излети от бронз младите герои се извисяват

на високия гранит. Те гледат в просторната Донецка степ, над която кръстосват зимни ветрове, обжарвана от южно слънце. Стъпвам с вълнение на краснодонска земя. За нея са се сражавали легендарните пълководци Ворошилов, Пархоменко, Еременко. Земя, която е непокорявана.
Вълнуващи са срещите ми с майки на загинали краснодонски комсомолци, с техните учителки, близки приятели и връстници. Но все не ме напуска горещото желание да се срещна и с жив младогвардеец. Моите симпатични колеги от Ворошиловград журналистите Виктор Савченко и Николай Кузнецов един след друг ме успокояват:
- Днес ще гостуваме на Шишченко Михаил Тарасович...
В град Ровенки ни посрещна със слънчева усмивка младогвардеецът Михаил Шишченко. Пред мен е петдесетгодишен мъж с посребрени коси, бяло красиво лице и сини очи, които излъчват благородство. Говори бавно с плавни жестове, естествено, скромно. Да си призная, малко знаех за биографията на Михаил Шишченко. Бях чел някъде, че той е герой на Съветския съюз, известно време е работил като комсомолски секретар, после е бил и партиен секретар на редица минни предприятия и дълги години работи като зам.-директор на обединението "Фрунзеуголь". Забелязвам, че на лявата ръка той няма палец. Дали не е от нелегалната борба като младогвардеец?
- Не, не е оттогава - отговаря ми Шишченко. - Преди това бях ранен

като граничар на Финския фронт


през тридесет и девета година.
- Излиза, че и двамата сме били граничари - осведомявам го.
- Радвам се. Интересно съвпадение. Оказва се, че за бойната дружба на граничарите няма граници, нали така?!
И Михаил Шишченко ни разказва за ожесточеното сражение. Тогава на Финския фронт престрелката прераснала в бой, а боят - в сражение. Шишченко бил на първа позиция. Маскирал се добре. Сам отбил три атаки с картечницата си, но най-накрая някакви противотанкови наблюдатели го открили и съсредоточили огъня си в него. Тогава бил ранен в лявата ръка, ала продължил да стреля с картечницата само с дясната и отбил врага.
Бързам да науча за дейността му в нелегалната организация "Млада гвардия", а Шишченко като всеки гостоприемен домакин, ни предлага първо да обядваме. Той се извинява и съжалява, че няма възможност да представи семейството си в пълен "екип", защото съпругата му Маша е на работа, а дъщеря му Аля е студентка и учи в Киев. Красив кичур от посребрената му коса пада на високото гладко чело и го прави още по-обаятелен. За да подхвана разговор за Донецката епопея, питам го дали се е срещал някога с писателя Александър Фадеев? Отговаря ми, че в Краснодон е беседвал с него, още преди той да напише книгата. Харесвал много романа му.
Млъквам за момент, замисля се и продължава да разказва:
- За живота и борбата на "Млада гвардия", драги приятели, може да се разказва още много, макар че дейността й вече е известна далеч зад пределите на нашата родина. Организацията ни се роди

като светлинка в един истински ад


на мракобесничество и сигурно затова поробеното ни население с право я нарече "Звезда на надеждата". Както знаете, в нея членуваха обикновено около 15-16-годишни момчета и момичета. И само няколко души бяхме с по 4-5 години по-големи от тях. Командир на нашата петорка по това време стана Николай Сумской. Първата ни бойна задача беше да възстановим по някакъв начин намерения в Краснодон стар радиоприемник. На чардака в квартирата на Сумской с голяма мъка успяхме да чуем най-после някакъв далечен задгробен глас. Онемяхме от радост. Брат ми Александър напрягаше слух и записваше нещо на лист от тетрадка. После Сумской извършваше тази тънка и сложна операция. Дойде ред и на мен. Повярвайте ми, като чух гласа на Москва, едва не получих припадък от щастие. Правехме листовки, учителката Тося Есенко ги коригираше и Краснодон осъмваше с радостни новини. Населението ликуваше от радост.
Михаил Шишченко избърсва със синя кърпичка оросеното си чело и не бърза да продължи. И как ще бърза към такъв спомен, който възкресява смъртта на родния му брат Саша, на лъчезарния Олег, на очарователната Любов Шевцова, Громова, Тюленин, Земнухов, Орлов и на останалите му бойни другари, подарили на живота

една детска, но безсмъртна усмивка

И той продължава да говори тихо, но възбудено:
- А сега искам да ви разкажа накратко и за червените знамена.
Щабът на "Млада гвардия" реши да ознаменува с нещо силно и паметно 25-годишнината от Великата октомврийска революция. И да докаже както на нашите, така и на хитлеристите, че съветската власт е жива, че Москва е непобедима.
На 6 срещу 7 ноември ние изпълнихме поръчението на щаба. Дадена ни беше заповед на видни места: по комините на шахтите, по покривите на най-високите здания и на кулата на училище "Максим Горки" в Краснодон, да бъдат издигнати червени знамена. Нашата група реши да постави червения флаг на 18-метровата Димогарна тръба. Подстъпите към нея обаче бяха здраво блокирани от въоръжени немски постове. Сетихме се, че до нея водеше тесен канал. Той беше мръсен, но това не ни попречи да се промъкнем до целта.
На отвесната тръба имаше отвън и отвътре скоби. Те помогнаха на Жора Арутюнянц (с когото по-късно се срещнах в Москва) и на брат ми Саша да се издигнат на върха и да окачат здраво червеното знаме.
На 7 ноември Краснодон и селищата около него осъмнаха с червени знамена. Хитлеристите беснееха, а нашите - ликуваха.
На въпросите ми как е загинал брат му Саша, а самият той как се е спасил от смъртта, Михаил Шишченко не отговори направо. Той първо си спомни за новогодишните подаръци. Специална вражеска автоколона трябвало да мине през Краснодон за Сталинград. "Млада гвардия" решила да нападне колите, да вземе продуктите и другите подаръци и да ги раздаде на гладуващото население. Операцията била извършена блестящо. И вместо да бъдат зарадвани хитлеристите при Сталинград, зарадвали се краснодонци.
- А сега искам да ви разкажа за безстрашния подвиг, който извършиха арестуваните младогвардейци от Краснодон. Разбира се, много ми е тежко да си спомням за тези случаи, защото отново трябва да преживявам всичко, което зле се отразява на здравето ми, но хората навсякъде трябва да знаят

всичко за кръвожадността на фашизма

За нас това беше истинска чума.
На разпита на комсомолката Тося Есенко присъствал и предателят Кулишов. По негова заповед полицаите съблекли гола девойката и той я бил с камшик, докато изпадне в безсъзнание. Кръвта й опръскала стената. Когато се свестила, Кулишов я накарал да ближе с език собствената си кръв по стената. Разпитвали я, но тя мълчала. Тогава я поставили на нагорещената печка и я изгорили жива. Тя стенела жестоко, но не изрекла нито една предателска дума. А тялото на красивата пионерска ръководителка и активна комсомолка Мая Пехливанова хитлеристките шмайзери прерязали на три места. Трудно е да си спомня и за моя непосредствен командир Николай Сумской. Той така много обичаше светлината, а му бяха извадени очите по най-зверски начин. За смъртта на останалите вие сигурно знаете от книгата на Фадеев.
Михаил Шишченко ни поглежда с пламенните си очи и продължава:
- Много тежко и мъчително ми е да си спомня и за моя роден брат Александър Шишченко. В ареста обезобразиха лицето му, на гърдите му изрязаха звезда. Една нощ ни подкараха заедно с други младогвардейци на разстрел. Когато слязохме от камиона и

тръгнахме по "пътя на смъртта"

някой от нашите свирна и ние изведнъж се пръснахме в различни посоки и започнахме да бягаме из гората. Куршумите настигнаха повечето, а ранените бяха доубивани. Спасихме се само двама, но другарят ми по-късно беше открит от немците и разстрелян. Успях да се добера до рекичката и тя ме спаси. С последни сили се вмъкнах в една изоставена миньорска шахта, подгизнала от вода, усойна и студена, но много удобна за прикритие. В нея прекарах доста гладни дни, после се укривах нелегално, докато дойдат нашите освободителни войски. И отново се включих в борбата срещу фашистките поробители.
Разговорът ни продължи до залез. Не успях да му кажа колко съм доволен от срещата ми с жив герой младогвардеец. На сбогуване Михаил Шишченко ме изпрати със силно ръкостискане и прегръдка. В сините му очи зениците искряха. В тях грееше безсмъртието на младогвардейците.



Нина Минаева


Олег Кошевой


Генадий Почевцев


Любов Шевцова


Уляна Громова


Сергей Тюленин

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ