Датата

ДЕН НА ПОБЕДАТА НАД ХИТЛЕРОФАШИЗМА. На 8 май 1945 г. в предградието Карслхорст на Берлин Германия подписва акт за пълна и безусловна капитулация. На 9 май в Берлин е подписана отделна капитулация на Германия пред СССР от фелдмаршал Вилхелм Кайтел, ген.-полк. Ханс-Юрген Щумпф и адмирал Ханс-Георг фон Фридебург. Съветският маршал Георгий Жуков подписва от името на Сталин, а британският маршал Тедър - от името на Дуайт Айзенхауер. В памет на жертвите от Втората световна война от 2005 г. съгласно резолюция 59/26 на Общото събрание на ООН, приета по инициатива на Русия и страните от ОНД, всяка година дните около 9 май са на памет и примирение.

ДЕН НА ЕВРОПА. На 9 май 1950 г. е направена първата крачка към създаването на ЕС. На този ден в Париж френският външен министър Робер Шуман прочита декларация пред международната преса, в която призовава Франция, Германия и други европейски страни да обединят своето производство на въглища и стомана в "първата конкретна основа на една Европейска федерация". Поради тази причина на срещата на върха в Милано на лидерите на ЕС през 1985 г. е решено 9 май да се чества като Ден на Европа. В България е обявен с ПМС 54 от 29 март 2005 г.

1805 - УМИРА ФРИДРИХ ШИЛЕР, НЕМСКИ ПОЕТ И ИСТОРИК (Р. 1759 Г.). Поезията му е постоянно домогване до красотата, доброто и истината в името на братството между хората. Прочутата му "Ода на радостта" (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен - днес официален химн на ЕС.

1883 - РАЖДА СЕ ХОСЕ ОРТЕГА И ГАСЕТ, ИСПАНСКИ ФИЛОСОФ, СОЦИОЛОГ И ЕСЕИСТ (УМИРА 1955 Г.). Един от блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея. Известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд "Бунтът на масите". Сборникът от статии и лекции "Мисли за Европа", писани през различни периоди от първата половина на ХХ в., оформя напълно завършено и невероятно актуално дори и днес виждане за развитието и възможностите пред Стария континент.

1915 - УМИРА ЯРОСЛАВ ВЕШИН, ЧЕШКИ ХУДОЖНИК, ТВОРИЛ В БЪЛГАРИЯ (Р. 1860 Г.). Учи в Прага и Мюнхен, живее в Словакия. Пристига в България през 1897 г. и остава тук до края на живота си. Голяма част от картините му се съхраняват в Националната художествена галерия. Сред по-известните му творби са "Самарското знаме", "Атака" ("На нож" - на снимката), "Отстъплението на турците при Люлебургас" и др.

1924 - РАЖДА СЕ БУЛАТ ОКУДЖАВА, РУСКИ ПЕВЕЦ (УМИРА 1997 Г.). Един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра на авторската песен. Написал е около 200 песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони. Различността им е свеж полъх в съветската литература от 50-те и 60-те години на ХХ в.