Запейте "Катюша"!

Един от най-големите берлински площади е изпълнен до краен предел. Някои са се покатерили на огромните статуи, разположени наблизо. Други са се струпали по прозорци и балкони. От мощни уредби над множеството ехтят руски военни песни. А когато от импровизираната сцена малко момиче със звънко гласче запява "Катюша", множеството въодушевено подпява и без да знае думите. Защото още през пролетта на 1945 г. - много преди "Одата на радостта", песента се бе превърнала в химн на победата и на освободена Европа. Именно на освободена, а не на свободна. Защото преди да стане свободна, някой трябваше да я освободи от фашисткия гнет. И това бе Съветската армия. Съюзниците се бяха намесили много по-късно, когато руският войник вече си беше свършил работата и изходът от войната бе ясен.
Затова в Берлин звучаха руски песни, а не английски или американски. Няма друг град в света, където стените, паветата така болезнено да помнят и режещия екот от нацистките шествия, и страховития тътен на руските танкове. Затова на 8 май, когато в Европа честват Деня на победата, цветя отрупаха подножието на величавия Паметник на съветския воин в Трептов парк. По улиците на германската столица премина и традиционният вече "Безсмъртен полк" с портрети на загиналите в бой и на жертвите на нацизма. Полкът на безмълвните безсмъртни герои тази година събуди паметта и съвестта в над 60 града на света - от Латинска и Северна Америка, Австралия, Азия и цяла Европа.
Но има и цинични изключения. От години на Запад не могат да се примирят с безспорната решаваща роля на Съветския съюз и на антифашисткото движение за поражението на фашизма. Самозвани историци и политолози подло изопачават историческите факти, промиват съзнанието на хората. Това бе и остава едно от основните им оръжия в студената война. Особено гръмко се изтъква "аргументът" с Договора за ненападение между Германия и СССР, или т.нар. пакт "Молотов - Рибентроп", подписан през август 1939 г. Забравя се, че Полша, която днес е острието на русофобията, сключва същия договор още през 1934 г., а през 1938 г. Франция и Англия подписват с Хитлер и Мусолини позорния Мюнхенски сговор и договори за ненападение. Тогава европейските лидери на "демократична" Европа не се свеняха открито да декларират истинските си цели - Хитлер да нападне Съветския съюз и го насърчаваха в безумието му. Не ги смущаваше престъпната му идеология, гоненията на евреите, масовите арести на инакомислещите. Не се посрамиха да загърбят основополагащите европейски ценности. Мечтата им бе една: да бъде съкрушена огромната страна на изток - така, както са го искали в продължение на векове.
Не е ли така и днес? И целите, и средствата са същите, макар и по-рафинирани. По същия начин си затварят очите за неофашистките изблици в редица бивши съветски републики и социалистически страни. Както навремето в Германия, така днес в Прибалтика не ги тревожат факелните шествия на престарели офицери от СС и техните потомци. Не ги плашат арестите и издевателствата на властите и неонацистките банди над руското население в Украйна. Със снизхождение подминават оскверняването на съветски паметници в приобщените към ЕС източноевропейски страни. В стара Европа са доволни, че под формата на "декомунизация" се изтръгват вековни исторически и родствени връзки с Русия.
Някога, в навечерието на Втората световна война, европейските правителства поощряваха фашизма и искаха с чужди ръце да смажат Русия. Надяваха се чумата да ги подмине. Излъгаха се. Днес насърчават неонацизма в Източна Европа, разчитайки на същото. Отново целите оправдават действията. Отново опасна игра с огъня и със съдбата на милиони. Отново ще останат излъгани.
Не бе ли жалка и смешна фрау Меркел при посещението си в Сочи, когато в деня на трагедията в Одеса с десетките изгорени и пребити невинни хора тя не си спомни за тях, а се поинтересува от съдбата на хомосексуалистите в Чечня и на сектите в Русия? Не е ли позорно и недостойно поведението на българските неодемократи, либерали, евроатлантици и прочее "цивилизовани" политици, които за 27 години от новата история на България веднъж не се сетиха да сложат цвете на някой паметник на антифашист и партизанин? Но са в първите редици, когато трябва да се свали "Альошата" от върха на тепето, да се омаскари Паметникът на Съветската армия в София. Причината е прозрачна: фашизмът им е по-мил, отколкото паметта на неговите жертви. Днес вероятно ще подсвиркват покрай "Безсмъртния полк", който ще тръгне по софийските улици. Може пак да оплескат фигурите по паметника, но до воина никога няма да стигнат. До величието на подвига му - също. Няма как. Твърде дребни и нищожни са. Това обаче не ги прави по-малко опасни. Защото ограбват историческата памет на младите поколения.
Затова "Безсмъртният полк" ще завладява все повече градове. И както беше тези дни, от Берлин до Ню Йорк все повече хора ще запяват руската "Катюша".