Аз съм за Ден на Европа, не на нечия победа

- Проф. Павлов, какво е за вас 9 май - Ден на Европа или Ден на Победата над фашизма?
 - Дано да не скандализирам читателите на ДУМА, но аз нямам еднозначно отношение към тази дата. Аз съм от хората, които са склонни да го приемат като Ден на Европа, ден на помирението, а не толкова като ден на нечия победа над някого. Не знам как ще го публикувате това във вашия вестник.
- Е, ДУМА не е стерилна, кажете вашето мнение, пък давайте да спорим.
- Нямам, разбира се, каквито и да било симпатии към тоталитарните идеологии, към фашистка, национал-социалистическа или каквато и да било подобна идеология. Според мен трябва да се върви към някаква хармония в този празник и на него все повече да се гледа от човешка гледна точка, а не от гледна точка на победители, на победени, на някакви нови геополитически страхове. Самата конфронтация между Запада и Русия е нещо, което започва да омръзва на всички.
- Така е, но именно паметта за победата над фашизма и почитта към тези, които са го победили с цената на милионни свои жертви, е силата ни срещу новите конфронтации.
- Никой не може да каже колко милиона души са загинали, тъй като в това отношение статистиките са безпомощни. Милиони са загиналите по целия свят. Разбира се, най-много жертви дават народите на Съветския съюз, но милиони хора загиват и в Китай, и в Индия и къде ли не по света. Става дума за глобален конфликт, който обхваща цялата планета. Такова нещо повече не бива да се допуска, това е основният извод.
- Точно това казвам. Но в загърбването на  победния Девети май не виждам опит да се помиряваме, напротив - Денят на Европа се използва, за да се заличи тази дата, без която никаква Европа нямаше да има.
- Ще поспоря с вас, защото пък Денят на Победата, който се прави в Москва, е също с не по-малка тенденция да се покаже уникалната роля на Русия.
- А нима не е уникална?
- В този Съветски съюз влизат и всички останали - Украйна, Беларус, да не говорим колко много пострадаха тези народи от войната. Според моите разбирания подпалвачи на войната бяха и Хитлер, и Сталин. Разбира се, главният агресор беше Хитлер, но с не по-малко участие и на другия диктатор.
- С огромната разлика, че единият напада и "прочиства" народите, другият защитава собствения си народ и държава!
- Ами пактът Молотов-Рибентроп какво е? Това е основната завръзка на целия конфликт. В резултат на него беше поделена Полша.
- Преди това Мюнхенският сговор на Великобритания, Германия, Франция и Италия подели Чехословакия с участието на Полша, която вече имаше договор с Хитлер, за да тръгне той на изток. 
- Да не спорим кой е по-виновен. След векове, ако човечеството оцелее, може би историците ще говорят за Голямата война в ХХ век, тъй като Първата световна война на практика никога не е приключвала като източник на напрежение. Двата блока са практически едни и същи, макар че тук идеологията е много важен елемент. Но има и геополитика, която е по-силна от идеологията, борбата за доминация и сфери на влияние не е спирала.
България по време на Втората световна война е била принудена да влезе в оста Рим-Берлин-Токио, макар че правителствата ни са допуснали това. Но ние на практика не участваме във военните действия, единствено в последния етап, вече срещу Хитлер. Обаче с мирния договор не ни признаха за съвоюваща страна.
- Е, тук ще ви напомня и зверствата спрямо антифашистите от Съпротивата, и депортирането на евреите от Македония и Тракия, и това че България като сателит на Хитлер обявява война на САЩ и Великобритания още 1941 г. А после - защо са бомбардирали София. А какво да правят спрямо държава, която им е обявила война?                 
 - Аз не одобрявам слугинажа спрямо Германия, но България не е воювала срещу света, това е истината. В крайна сметка те бомбардират София, а не ние Вашингтон. Така и не се научихме да се оценяваме от собствена гледна точка за каквото и да било.
- Навремето проф. Александър Фол казваше, че всяко поколение гледа историята през своя поглед. Дали и сега не става дума за "прочит" на реалната история през погледа на новата западна идеология  срещу Русия?
- Отношенията между двата блока - Изтока и Запада, са много по-стари от Втората световна война. Но в момента трябва по-скоро да се върви към сближение, а не към конфронтация. Тъй като геополитическите предизвикателства са толкова големи, че не виждам смисъл Европа и Западът да се месят в процесите на Русия и обратно. Това е една инерция от миналото, от блоковото мислене, което надявам се да бъде преодоляно от някое поколение следващи политици. Общите неща са много повече от различията. Стремежът не само на думи, но и в действителност да се постигнат едни хуманни стандарти би трябвало да води и двете страни.
- Казахте "ако светът оцелее". В какво виждате заплахата сега? Това, което бе направено в Близкия изток с участието впрочем и на Европа, се превърна в заплаха за самата Европа.
- Това, което става в Далечния изток, е не по-малка заплаха. Изобщо, разпространението на ядреното оръжие в световен мащаб е изключително голяма заплаха. Ние днес дори не можем да кажем кой е в клуба на ядрените държави. Едни са официално призналите, но знаем, че и други разполагат с такова оръжие или са в състояние да го създадат. Това, което става около Северна Корея, е заплаха за глобален катаклизъм. Но и пренаселеността на планетата е много голяма заплаха и всички го виждат. Примерно в съседна Турция има повик да се раждат колкото се може повече деца и мисля, че на прицел сме точно ние - България и Балканите. Просто в един момент ще отеснее пространството на това население. За нас като съседна държава това е изключително важно. Макар че съм от хората повече с дясно мислене, напълно одобрявам стореното от президента Румен Радев. Крайно време бе някой да посочи, че има груба намеса в нашите вътрешни работи, създаване на антибългарски настроения сред мюсюлманите в България. Недоумявам, като слушам и по национални медии как били сменени по време на т.нар. Възродителен процес турските имена с български. В България проблемът за произхода на мюсюлманското население си остава открит. Не мога никога да приема, че българите мюсюлмани, българо-мохамеданите, не са българи. Огромната част от т.нар. български турци, да не кажа всички, имат български корени, българска етно-културна принадлежност, в самата Турция ги наричат българи много често. Не може съседна държава да си позволява тук да предявява претенции, че има свое население и свои права. Нищо подобно. По тази логика и Индонезия може да претендира за нашето мюсюлманско население. Може да изглежда, че това няма много връзка с Девети май, но всъщност има. Основната поука е наистина да се установят мирни отношения, без конфликти между държавите, доколкото това е възможно. А не да се прибягва към груба намеса в суверенни държави.