Хайку, тристишия, сенрю

***

Когато посадиш цветя,
умират две и три листа.
Каква жертвоготовност!

***

Слънчеви целувки.
Елхата носи бял товар.
Игличките сълзят...

***

Смяна на аромати:
от кокиче до люляк -
трепет пролетен...

***

Две фиданки в цвят,
преплели в буря клони -
прегръдка от любов...

***

Пролетни цветя:
мъртви. Дъжд - след дъжд качулка!
Често животът...

***

Две червени пъпки.
Паразит ги спира.
Разцъфтяват от любов...

***

От пъпка до цвят -
радост голяма:
та ти си цял свят...

***

Брезата рони
нежни златни сърчица -
тъгата гони...

***

Природно чудо:
извити снежни клони
към близкото дърво...

***

Къде изчезна, славею?
Над мътните води ли?
Над гнилите земи ли?

***

Слушал ли си ти
влюбените славеи -
песен най-прекрасна?...


***

Съзерцаваш птици.
Душата ти подемат. -
Те ти дават устрем...

***

Чайки над морето.
Пътят дълъг, труден. -
Силата е с тях...

***

Паяжината
ни хваща с прозрачността
на светлината...

***

Вътрешният глас
винаги е справедлив. -
Но човек греши...

***

Липсата на доброта
ранява детските сърца -
белег за цял живот...

***

Долни хора:
алчност за земи и власт -
измамни богове...

***

Тази приказка:
"Имало едно време..."
е с вечно време...

***

Съвсем близо
до зелените дървета -
далеч от хорските очи...

***

Душата цъфти
въпреки превратностите -
многоцветие...

***

Искри в очите,
пламък в душата -
обич безмерна...

***

Той е тъй сам! Не!
Очи взрени в звездите -
той им говори...

***

Малка капка съм.
Потокът ме отнася -
в море се губя...

***

Мисъл без думи,
погледи дълбоки -
истинска връзка...

***

Душите ни трептят
в странното единство
с космичното пространство...





Сидония Пожарлиева е родена в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч и френска филология в Софийския университет. Тя е журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса. Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.) Нейни стихове и книги са публикувани във Франция, Португалия, Канада, Русия, Сърбия... Носителка е на национални и международни награди, включително Европейската награда за поезия, Лече, Италия (2007), наградата "Гийом Аполинер" на ХХ Цветни игри над Пиренеите (2012). Публикувала е 16 книги с поезия - 8 с хайку ("Бисери небесни", "Светове", "От Далнини към Безкрая", "Para o Infinito" - Португалия, "(Не)Обичайни неща", "От мъката до усмивката", "Крила на духа", "Многоцветен цвят"). Има участие в 56 антологии и сборника, повечето авторски, в интернет; издала е 56 преводни книги. Член е на СБЖ, СНБП, Българския хайку съюз и Френската асоциация ХайкУЕСТ.



Художник Мая Златева