Свят в цветове

Сидония Пожарлиева е вдъхновена от Природата, от най-малката светулка до необятността на небесния свод; тя се прекланя със загриженост пред растенията, животните, изтормозени от замърсяването, и разобличава лудостта на човешките същества, които не щадят планетата. Авторката се възмущава от жестокостта на хората, които изтезават децата, подпалват войни и посяват раздори и ужас. Но ако осъзнава насилието в света, тя умее също да забележи проявите на обич, на нежност към цветята, животните и човешката общност. Това е послание за надежда, която Сидония Пожарлиева ни предава със своите хайку - форма на кратка, несложна, вълнуваща поезия. Тя не се колебае да се обърне към коса или врабчето, към дървото, кактуса или към игликата.
Стихосбирката "Многоцветен свят" прославя живота във всички негови страни, тази на най-скромното цветенце, както и на звездите. Всеки сезон е възхваляван, започвайки от пролетното възраждане. Нежност на потаен цъфтеж:
 
Пролетни цветя,
плахи момини сълзи,
скрити под листа...

Цветовете са обект на специално внимание: пъстри есенни листа, бели камбанки без сняг през януари, мъничко розово дръвче или бяла бреза. Книгата припомня с възторг разнообразието на цветни оттенъци, които ни заобикалят:

Земна дъга
или... петуниево
многоцветие?!

Авторката се удивлява също на метаморфозите на природата през зимата; елхите й внушават красиви образи - бял товар, Кумчо-Вълчо в гора от Коледна приказка:

През прозореца
омагьосаната гора -
снежна приказка...

Тя разпростира своя доброжелателен поглед към животинското царство:

Къде са скрити
най-мъничките птички? -
трохички да им дам...

Въздухът, земята и морето са обекти на възхитително съзерцание. Сидония Пожарлиева се спира на една скромна раковина:

Рапанът пази
носталгичната памет
на вечно море...

Бедствията от действителността не са забравени: войната в Сирия, терористичните атентати във Франция, трагедията на бежанците, които бягат от конфликтите. Развълнувана от събитията, които опечаляват планетата, авторката намира точните думи, за да изрази това, което чувства:


Преселение - река
ден и нощ тече в земи...
Ще стигне ли море?!

Образът на течащата вода символизира съдбата на мигрантите и опасностите в техните преходи. Но дори тези условия на живот да са трудни, човешкото същество може да общува с природата и да проявява своята чувствителност:

Дори инвалид,
сърцето му трепва
пред листа отронен...

Изтъкнати са постъпките на доброта, които слагат балсам върху раните на друг:

Бедна българка
приема бежанци -
с хляб и сол в ръце...

Творбата завършва с химна към природата. Поетесата Сидония Пожарлиева слуша Шепотът на вятъра. / Ромонът на потока -. Тя възпява безкрай живописността на вселената:

От сиво до синьо,
от земя до небе -
светът е цветен...

Сега ви приканвам да прочетете цветните хайку от тази стихосбирка, където безспир прозира любовта към всички същества на земята, в морето, както и в небето. Произведението завършва с мистична нотка, със стремление към Божествената Светлина. Молещата се душа очаква един друг свят.