Разни хора – разни идеали

Димитър Бежански

„Солунската митница! Калифорния, да я вземе мътната!”

Из „Разни хора, разни идеали” на Алеко Константинов


Да ме прощаваш, бай Алеко, ама никаква Солунска митница не ми трябва на мене! Сега не е като едно време. Сега митничарите под лупа ги гледат! „Откъде пари за тая кола, откъде пари за тая вила?” Абе, едно яхтено пристанище не смеят да си купят сега митничарите, бе! Мъка! Та затова, бай Алеко, не ми трябва на мене митница! На мене обществена поръчка ми дай! Ей там са парите, там е калифорнията!
Обаче аз винаги действам така – скромничко! Като в тотото – с малки суми, но редовно. Да спечеля аз обществената поръчка за метли в София, примерно! Не се смей! Най-обикновени метли! Обаче една метла е лев и двайсет! А на общината й трябват сто хиляди! Да ги размахват айшетата по "Витошка", по "Оборище", по "Младост" и по "Люлин"! Тая обществена поръчка ми дай и не ми трябва никаква Солунска митница!
Ох, а пък как ми се ще да хвана една обществена поръчка за тротоарни плочки! Не държа да е София! Може и Пловдив, и Бургас може, за Русе също съм навит! Аз да осигурявам тротоарните плочки на тия общини! Леле, тука ли си, там стой! Кой ще ти пресмята колко плочки са употребени за ремонта на плевенските тротоари? Примерно говоря! Може Плевен, може Ямбол, може Видин. А всяка плочка колко струва? Трийсет и две стотинки с дедесето! Ама умножи ги по двеста хиляди!
Най ми е на сърце обаче да хвана някоя обществена поръчка към армията или към полицията… Да им осигуря аз копчетата на униформите! По стотинка на копче горница да прибирам – отново към милион излиза!
Не ти ща аз на тебе Солунската митница, обществена поръчка ми дай! Предишните наши, като бяха на власт, дадоха нещичко. Отсрамиха се! Вярно, добре платих за кампанията им, но има възвръщаемост и това си е! Ако и сегашните наши ми дадат според уговорката, другия път пак ще им платя! Калифорнията, брате мой, е нашите да разпределят обществените поръчки! А те, които и да са, все ще са наши, нали знаеш!