В Австрия министрите нямат служебни лимузини

Доц. Йордан ВАСИЛЕВ,
д-р по икономика

Една от причините Патриотичният фронт да стане трета политическа сила в страната е обещанието на неговите ръководители минималната пенсия в България да стане 300 лв., с което той привлече гласовете на много възрастни хора. В хода на преговорите за съставяне на коалиционно правителство с ГЕРБ обаче патриотите се съгласиха увеличението да бъде доста по-малко - 180 лв. от 1 юли и 200 лв. до края на годината. Това обаче не отменя необходимостта от повишаване на пенсиите, защото в България те са най-ниските в Европейския съюз, а дори и в цяла Европа (с изключение на Молдова и Кавказките републики).

С колко и как да се увеличат парите



Предизборното обещание на Патриотичния фронт за минимална пенсия от 300 лв. до голяма степен е произволно и абстрактно определено като равнище. Минималната пенсия би трябвало да бъде поне колкото е прагът на бедността, т. е. 314 лв. Но определено не е нито икономически, нито социално, нито морално обосновано и справедливо повишението да се отнася само за минималната пенсия. Това освен другото ще доведе до демотивация на работещите да се осигуряват спрямо реалните си доходи, а те ще търсят начини да го правят върху по-ниски суми, тъй като след края на трудовия им живот трудовата им рента няма да е в еквивалентна зависимост от направените преди това пенсионни вноски. Следователно едновременно с повишаването на минималната пенсия следва да се увеличат и всички останали.
Това означава всеобщата индексация на пенсиите да бъде с около 140 лв. При 2,2 млн. пенсионери най-грубата сметка показва, че за целта ще са необходими по 268 млн. лв. месечно, или по 3,256 млрд. лв. годишно. На пръв поглед това са огромни суми и според управляващите (най-вече тези от партия ГЕРБ) няма откъде да се вземат. Ако се разчита само на сегашните бюджетни средства, това наистина е така. Но в същото време има неизползвани резерви.
Официално се признава, че

държавата губи 10 млрд. лв. годишно от контрабанда



и 5 млрд. лв. от корупция и нерегламентирани (неправилно възложени) обществени поръчки. Да се мисли, че тези 15 млрд. лв. могат да се включат автоматично в държавния бюджет и част от тях да се използват за повишение на пенсиите, е нереалистично в краткосрочен период. За съжаление не се предприемат ефективни мерки в тази насока. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по време на втория негов кабинет от намалена контрабанда са реализирани към 1 млрд. лв. Никой не се наема да определи дали има финансов ефект от борбата с корупцията, която иначе широко се прокламира, че се води. Но изводът е, че ако само 1/5 от загубите, причинени от контрабанда и корупция, се неутрализират, това ще бъде достатъчно всички пенсии да се индексират с по 140 лв.
Неоправдани са и големите административни разходи. У нас има 18 министерства и 39 агенции. Всеки министър, зам.-министър, шеф на агенция има персонален автомобил. Освен заплати ползват и значителни средства за командировъчни в страната и чужбина, за представителни, за облекло, за порцион и други цели. Това е

прекалено раздут административен апарат



за една страна като България. За сравнение в Австрия, която по територия е почти колкото България, но по население е по-голяма, а по икономическо развитие е далеч пред нашата страна, има 8 министерства и 22 агенции. Там дори министрите нямат персонални автомобили. Освен това персоналът им е значително по-малък, отколкото на българските. Като се прибавят администрациите на областните и общинските ръководства, общата численост на състава на администрацията е около 750 хил. души, които не създават БВП, а само го консумират. Те даже не плащат и социалните си осигуровки, които са поети от бюджета.
Броят на министерствата в България е целесъобразно да се сведе до 11-12, което е напълно обосновано от ръководената от тях дейност. Ето няколко примера в това отношение: Държавната енергетика е сведена до АЕЦ "Козлодуй", така че нейното ръководство и министерството в много голяма степен се дублират. Няма държавен туризъм, но има министерство на туризма. Няма държавни земеделски стопанства, но има министерство на земеделието, а освен това и фонд "Земеделие". На пръсти се броят държавните промишлени предприятия, но има министерство на промишлеността с многоброен състав, който е разположен в две големи сгради в центъра на София. Дейността на Министерството на здравеопазването в много голяма степен се дублира с тази на Националната здравноосигурителна каса, която пък от своя страна има поделения във всяка област. Министерството на транспорта е шапка на БДЖ и на държавния аеропревозвач (дълго време нямаше такъв, но и тогава имаше министерство), но и двете си имат свои ръководства. Такова е положението във всички икономически министерства, а в известна степен и в останалите.

Ако някои от тях се закрият

това естествено няма автоматично да доведе и до спестяване на сега изразходваните средства за тяхната издръжка, защото чрез техните бюджети се финансира някаква дейност в съответния ресор, но определено значително ще се съкратят. А крайно време е държавните служители да започнат да си плащат социалните осигуровки. По този начин могат да се спестят към 1,5 млрд. лв. годишно, което е половината от необходимите средства за индексирането на всички пенсии с по 140 лв.
Не се обръща необходимото внимание и на щетите, които търпят бюджетът и пенсионният фонд от неизплащането на работни заплати, а това явление е широко разпространено у нас. От всяка заплата се удържа подоходен данък, а върху нея се начисляват осигурителни вноски от работниците и работодателите. През 2016 г. не са изплатени (напълно или частично) заплатите на 29 хил. работници, поради което в бюджета не са постъпили данъци и вноски в осигурителните фондове, включително и в пенсионния.

Вторичен ефект от повишаването



на пенсиите също може да се очаква. Ако се изразходват 3,250 млрд. лв. повече за пенсии, тези средства няма да са само невъзвратим разход. Почти изцяло тази сума ще се изразходва за потребление, тъй като възрастните хора искат по-пълно и качествено да задоволяват своите потребности от храна, облекло, лекарства, транспорт, а защо не и за забавления. А всеизвестно е, че повишеното потребление на стоки и услуги води до увеличаване на работните места. От своя страна това ще доведе до подобряване на съотношението между работещите и пенсионерите, т. е. повече работещи ще издържат един пенсионер, с което ще се намали бюджетната субсидия за изплащане на пенсиите. Повишената заетост ще намали средствата, изплащани за безработица и социални помощи. Само под формата на данък ДДС в бюджета ще постъпят 600 млн. лв.
В заключение трябва да се каже, че дори ако минималнта пенсия у нас стане 300 лв. (150 евро), това няма да ни измести от последното място в Европейския съюз.