Богатствата на бедните

Георги ПЕНЧЕВ

Бедните сме ние, милионите българи. Все едно дали безработни, работещи, интелектуалци, пенсионери... По всякаква официална статистика дори не стигаме прага на жизнения минимум. Продължаваме да живеем в нищета и краен недоимък.
От години вече смятат българите за най-бедните от всички европейци. С присмех дори се  приказва, че ние едва ли сме европейци, може би сме някакви африканци. Не че африканците не са хора, но те отколе са символ на вечната бедност.
Не зная как вие възприемате опашкарството на България и последното й място сред европейските държави, но аз изпитвам жестока обида.
Най-бедните означава все едно, че сме най-калпавите, най-некадърните, най-мързеливите... Обидно е за славен и древен народ като нашия!
Искам да питам българските управници, народните представители, държавниците, Бойко Борисов, дето все на едро приказва, че бил наравно с европейските водачи, че много го тачели. А как се усещат те и той лично сред тях като най-бедните, най-некадърните...
Питам се по какво се мери нашият премиер с водачите на успешните държави? С неумението си да създаде условия в държавата, че хората да живеят нормално, по човешки, като другите европейци.
Дошло е време, крайно време е българските политици да се червят от срам, да не си намират място денем и нощем, докато България не стане майка-кърмилница за своите чеда. Да се червят всички депутати - и управляващи, и опозиция. Защото е дълбоко нечестно и супер неморално те да живеят в охолство, а хиляди хора да нямат хляб, да събират стотинки за лекарства.
Беднотията на народа доведе до тежки, жестоки последици.
На първо място сме по сърдечносъдови и други тежки заболявания, държим първенство по детска смъртност... Народът се топи като сняг и се свиваме като шагренова кожа. Населението на голям град като Враца чезне за година!
Държавата си отива. България върви към затриване. Това трябва да се каже ясно и на висок глас, че да го чуят всички днешни управници.
Ако в тях е останало малко българско съзнание и капка човешка съвест - това е големият политически проблем, който трябва да решат. Без отлагане, незабавно!
Вместо това гледаме големановска битка за министерски постове, писане на програми, които ще бъдат хвърлени под масата още на втория ден. Сегашният напън на управниците напомня добре с какъв акъл мислят за бъдещето на държавата. Бакалски сметки, за да кажат, че няма пари за пенсионерите, защото не са приоритет. Друга е борбата - за поста, и не е важно може ли човекът да е добър управник и да стори добро за бъдещето, за хората. Важното е, че ще е от нашата партия, че ще е наш човек. Работата кучета я яли.
Тъй върви от години и затова сме я докарали до тъжния рекорд по бедност.
А не беше така. По-възрастните помнят, че другояче живееха хората, че българската земя раждаше щедро, че българските плодове и зеленчуци с вагони заливаха големите европейски пазари. Какво се промени? Земята е същата, същото слънце я грее, и сега българи живеят на нея. На тази "дребна загадка" са длъжни да дадат бърз отговор българските политици. Вместо да зеленеят от партийна злоба, да делят съдбата на отечеството на партийни късове - време е да проумеят най-сетне, че България е една и нейното бъдеще е в ръцете не на една партия, а на най-умните и най-далновидните чеда на тази древна земя, които издигат над всичко и над собствените си интереси опазването на България.
Искам да заговоря и за богатствата на бедните българи. Те имат богатства и ако се захванат за тях, убеден съм, че ще намерим спасението.
Българите да си плюят на ръцете, а да не чакат някой друг да ни свърши работата. Нашата беднотия не е божия прокоба, не е орисия от съдбата. Нашата беднотия сами си я докарахме. Както казват умните глави, причината е субективна. А това ще рече, че може и трябва да се поправи. Затова подех този разговор.
Беше време, когато обичахме да повтаряме, че  сме родени на благословено място, че нашата земя е божият рай, че на нея всичко се ражда.
Пак сме върху тази земя. Тя е нашето истинско, реално богатство. Тя е богатство за всички, за целия народ. Време е да се събудим и да си хванем българските работи в свои ръце. Защото беднотията все по-здраво ни стяга за гушата.
Ако си огледаме работите, ще видим, че нещо в стопанисването на българската земя е сбъркано. От майка-кърмилница за народа тя стана дойна крава за шепа собственици-арендатори. Те печелят от нея, но тази печалба малко топли народа.
Обработва се само част от нашата земя, а огромни площи планинска и полупланинска земя запустяха. А те също раждаха богато и хранеха хиляди хора. Отново може да храни българите, да носи богатство за нашата трапеза. Плаче тази земя за верни стопани. Тогава ще се отблагодари с щедри плодове. И ще грейне кехлибарът на забравените лозя.
Балканската земя е щедра на пасища, които могат да приютят огромни стада. Тогава не само ще оживее изоставената земя, но от нея ще текнат щедри приходи за хората, за държавата. Така си представям възраждането на моята земя и възкресяването на обикновения българин, доведен сега до просешка тояга.
Много трудно ще е това възраждане. Не само защото всичко е запустяло и подивяло. Селата  останаха без хора. Много места опустяха. Кой ще стъпи на земята и ще я разбуди за живот?!
Уверен съм, че може да се намери решение. Има млади хора, който не са разлюбили българската земя, които са готови да поемат големия риск за възраждане на родното земеделие. Европейският съюз има специално отношение към земеделието в планинските и полупланински земи, и отделя значителни средства. Нужна е умна и гъвкава българска организация, която да превърне това истинско народно богатство в щедър извор за народно добруване.
Има предпоставки да се намерят хора, които ще поемат днешната съдба на земята. Много са безработните, а при разумна политика и ясен подход навярно мнозина биха предпочели честно да си изкарват прехраната и да помогнат на България. Още повече, че има запустели села и бездомни къщи, на които може да се даде нов живот.
Дори дръзвам да мисля, че както някога цели български села са бягали в Бесарабия, Украйна и другаде, дали сега не биха потеглили обратно към родните места. Но тези възможности искат проучване и мъдро решение. Зная, че те не са безспорни, че крият неизвестности и рискове. Но са някакви възможности.
Българското море е другото народно богатство, което трябва да се научим по-разумно и полезно за държавата да използваме. С народни пари е построено много и е време държавата да печели за българите от това богатство на природата. Добрият стопанин да има смелост и сили да затвори потоците, от които изтича народното благо в джобовете на ненаситни собственици. Време е да сме по-добри стопани на земята си. Заради народното добруване. И спасение.
Народните богатства нито са малко, ни пък са краткотрайни. Нямат добри стопани и от това губят много българи, а пълнят гуши отделни хора. Губят хората и държавата. Така продължава с години. Докога?!
Днешната наша беднотия ни води бавно и полека към утрешна злина - хала. Тя няма да ни пожали. И ще затрие народа и земята ни. Ще опропасти България.
Време е да го проумеем. Време е!



Снимки Благовеста ЦВЕТКОВА