Късайте тапетите!

И рече Плевнелиев: "Русия, Турция, Македония и Сърбия - тези четири държави по един или по друг начин се опитват да влияят на политическия процес в България." И продължи: "Особено ме притеснява руското влияние в България."
Нас пък особено ни притеснява фактът, че в тази държава полупроводниците на чужди интереси продължават да имат трибуна за изява. И да натрапват безумията си. Кой и защо посредством недоразумението, инсталирано преди време в президентския кабинет, умишлено нагнетява отношенията ни с Русия? Точно сега, когато дори и победителите на парламентарните избори заговориха за нормализиране на отношенията с Москва. Когато в цялата държава започва подготовка за 140-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Или точно това уплаши соросоидните издънки и грантаджийските мекерета, че надянаха пак антируската мантия.
Няма спор, че Москва има своите ясни външнополитически цели. И да, в това число и тук, на Балканите. България не е част от тях. Ястребите Росен Плевнелиев, Даниел Митов и Николай Ненчев трасираха отритването ни от всякакви икономически, политически и стратегически оси. Днес сме в незавидното положение да сме съмнителни и за Русия, и за противниците й. По куп причини. Една от тях се нарича Росен Плевнелиев. Именно и поради тези причини, и заради този субект, ако стане нещо, никой няма да мръдне и кутрето на лявата си ръка, за да ни защити или да ни помогне.
Ако обаче господинът с нощувките на "паркинзите" в Германия, когото имахме злощастната участ четири години да наричаме президент, толкова се притеснява от руското влияние у нас, има лек и за това. Късайте тапетите от стените, драскайте по тях и на протест пред парламента. Нали имате опит от 10 ноември 1989 г.?!
Докога ще търпим нахалници, които се явяват говорители на чужди политически и икономически интереси? Които посредством НПО-та и партии, финансирани отвън, се опитват да променят вътрешната и външната ни политика? Докога ще търпим болни мозъци и политически трупове да ни обръщат мисленето?
Г-н Плевнелиев, пишете си книгата със спомени. Радвайте се на скъпия офис в технопарка, който си изградихте. И дано случите на редактор, който да позаличи паранормалното ви трансатлантическо левитиране.