Стига и по един Пенчо Геров...

Петя ПАНОВА,
член на Клуб "Сребърна есен" на Донка и Зоя Паприкови

Едва ли много хора, заели високи позиции, могат да се похвалят с това, с което може да се похвали той. Обикновено минават един, най-много два мандата, и толкова. Ресурсът на търпение и доверие се изчерпва, и избирателите преминават към търсене на по-добър избор. А от хубаво никой не бяга. Затова името на ПЕНЧО ГЕРОВ не подлежи на обсъждане по време на избори от 2003 г. досега. И въпреки 80-годишната му възраст, никой от жителите на село Чавдар, Софийска област, не се съмнява в избора му за кмет - вече четвърти мандат.
Завършил ж.п. института в София, работил  41 години в МДК "Г. Дамянов", приключил кариерата си там като един от директорите, организиращи  изграждането и реконструкциите на комбината, той се оказва твърде подходящ и за следващата отговорна работа - да бъде кмет на община Чавдар. Без да се бие в гърдите, че това райско кътче в Средна Стара планина е изцяло негова заслуга, той скромно споделя: "Когато дойдох, заварих един сплотен колектив от общински съветници и едно добро наследство от предишния кмет." Но, да доразвиеш една добра база е също толкова важно, както и ако трябва сам да я създадеш. Щом 19 души общинска администрация, начело със своя кмет Пенчо Геров, дългогодишен член на БСП, могат да сътворят чудеса, напомнящи единствено за миролюбивия и нравствен швейцарски народ, защо 240 наши парламентарни избраници да не могат да оправят позора, в който затъна страната ни? Отговорът е един. Може, само при условие, че се работи в името на конкретния интерес, и то без да се краде!
Само на 65 км от София, село Чавдар може да служи за пример на всички общини в България. Препоръчвам на кметовете масово да го посетят и  да се поучат от примера на тези невероятни хора, отдадени на каузата да изградят модерно, красиво, чисто населено място. Тук е помислено и за добруването на възрастните, които се завръщат в родното си село, за да доживеят старините си на спокойствие, както и за работещите, които се реализират "на колела" в околните действащи предприятия. Не са забравени младите семейства, поощрявани с допълнителни парични средства за отглеждане на децата си, които се хранят безплатно в училище. До всеки дом е прекаран новият водопровод и канал. Пречиствателна станция спасява жителите от предишната мътна вода, която е пускана под режим. Вече спокойно се движат по асфалтирани улици, тротоари и паркове 1280-те местни жители. Благоустрояването всъщност започва от входната пътна артерия, която преди това е била трошачка на коли. Безработицата е сведена до 8% и засяга само нискообразовани или неграмотни роми, които не могат да се реализират на пазара на труда, но са включени в различни програми за заетост и учение. Няма кражби и противообществени прояви. Всички са респектирани от всеотдайните  управляващи ги общинари начело с най-възрастния кмет в страната ни.
В центъра на селището е създадена красива фантазия от водоскоци, езерца, романтични мостчета, които могат да се наблюдават и от стаите на хотела. Зеленина, цветя - отвред. А ако не ти е достатъчно това, можеш да си направиш излет само на километър на хълма с параклиса "Света Петка". Тук има археологически парк с музей с експонати от тракийски могили, открити в околността, и комплект малки кирпичени къщурки, напомнящи битуването на човека през различни периоди. На най-личното място на хълма е разположен неотдавна реновираният сграден комплекс на параклиса "Света Петка". Застанал пред високата желязна,черно боядисана ограда, усещаш приветлива строгост. Просторният и чист, богато озеленен двор, иконите, свежите тонове на стените...сякаш искат да те задържат по-дълго, за да излезеш обновен и зареден с градивна енергия...Все пак, преди да потеглиш обратно, хвърли поглед към хоризонта. Уверявам те, гледката е неописуема! На север е старопланинската верига сред паяжина от мъгла и  все още бели калпаци по високите върхове. А долу в нозете й се гушат сивите геометрични форми на предприятие, зеленият пастел на растящите насаждения, червените покриви на обширно селище. Асфалтът, разчленяващ общинската мера, се е изпънал като лъскава змийска кожа. Неудържимият полъх на избуелите ниви с жито, царевица, ечемик е обсадил от всички страни спретнатите къщи на селото. Тук няма пустееща земя. Думите "мързел" и "бездействие" са непознати. Не е пресилено да се каже, че всеки дава максимума от силите си за добруването на останалите. Всеки се чувства част от едно голямо семейство. Така работят и двете служителки на читалището. Те изпълняват функциите на чистачки, библиотекарки, счетоводителки, културно-масовички и какво ли още не? Колективно се честват всички национални празници, народни традиции, фестивали - на старите градски песни, младежки, кукерски, празникът на селото. Но се и организират почти ежемесечни посещения на софийските театри и опера. С учудване възкликвам, а библиотекарката Таня ми отговаря: "Наемаме автобус, кметът заплаща и готово!" Двете усмихнати жени се грижат и за снабдяването с нови книги, и за самодейността. Гордостта им е голяма, защото читалището е в нова премяна, а от старата порутена постройка няма и следа. Добрата работа винаги се възнаграждава. Тук, във входното фоайе, има цяла стена стъклена витрина с награди. Отделно с множество награди е оценена работата на кмета и общинарите.
Ако ви интересува, какъв е секретът за успехите в село Чавдар, то истината е в печеленето на проекти по европейски програми. Но и, както казах вече - отстояването на общинските интереси и ползването на парите целево!
На тръгване се питах откъде идва името на селото? Хората, живели през онази епоха, знаят за партизанския отряд "Чавдар", обитавал тези места, в който е бил и Тодор Живков. Затова местните зевзеци го "преименували" на Жельово, когато след 1989 г. Жельо Желев става президент. При победата на Петър Стоянов го "наричали" Стояново, после - Първаново и накрая...Слънчогледово. Освен този анекдот, тук се шири и приказката: "Ако има райски кът на света, това е България. Но, ако има райски кът в България, то това е село Чавдар!" А аз добавям - ето това е истинският патриотизъм и затова е успешен!
Стига да има и по един Пенчо Геров...



Не само по празници кметът на Чавдар Пенчо Геров води хорото...